ПРЕДСТАВИТЕ НА ДЕЦАТА В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ
Соня Кънева
СУ „Отец Паисий“, гр.Мадан, България, inaikata@abv.bg
Резюме: В настоящата статия се насочва вниманието към представите на децата в начална училищна възраст и процесът на взаимодействие между детето и света. Разглежда се процеса на мислене у детето в начална училищна възраст, развиващ се във времето с обособените му периоди и етапи. Търси се оптимален вариант за изграждане и разширяване възприятията на детето за заобикалящия свят. Установява се потребността на децата за разширяване разбиранията им за жива и нежива природа и как чрез интерактивни методи може да се допълни възприятието им към околната среда. Насочва се вниманието към правилния подбор на дигитални ресурси, които имат ключово значение за подобряване представата на учениците за заобикалящата ги природа. Търси се оптимален вариант за изграждане и разширяване на знанията на детето чрез интерактивни уроци, визуални материали и игри, които могат да стимулират интереса им и да им предоставят ценни познания за разнообразието и важността на природата.
Основна цел, която си поставихме е да се задоволи потребността на децата от знания за заобикалящата ги природна среда и умения да се ориентират в нея, за да се стимулира цялостното развитие на тяхната личност
Важно е да се насърчава изследването и разбирането на живата природа сред децата, като се предоставят различни интерактивни методи за по-добро възприятие. Това може да помогне за развитието на уважение към природата, осъзнаване не взаимоотношенията между всички форми на живот и стимулирането на интереса към опазване на околната среда.
Представите на децата в начална училищна възраст за жива и нежива природа са важна част от тяхното образование и развитие. През този период децата започват да разбират света около себе си по-структурирано. Те учат за различните елементи на живата природа, като растенията, животните и човека, и за елементите на неживата природа, като слънцето, земята, въздухът и водатa.
Процесът на взаимодействие между детето и светът започва с въздействията, които предметите и явленията оказват върху сетивните му органи: на очите действат светлината и цветовете на предметите, на ушите – шумовете и звуците, на езика – вкусовите дразнители, на кожата допирането, топлината, студенината на предметите и така нататък. В резултат на тези дразнения възникват психични процеси, които се наричат усещания.
Усещанията са познавателни процеси, чрез които се отразяват сетивните качества на предметите от материалния свят.
Сетивното опознаване на света е резултат не само от усещанията, но и от възприятията.
Възприятието е познавателен процес, чрез който синтезират различни видове усещания и минали знания и опит.
Възприятието е насочено към обследване на онези многообразни свойства и отношения на предметите и явленията, които въздействат едновременно върху сетивните органи на детето.
Съществена проява на познавателната дейност на детето е сетивното опознаване на предметите и явленията от околния свят. Преобразуването на външни образи във вътрешни води до натрупване на представи.
Тяхното съхранение и възпроизвеждане се осъществява чрез процесите на паметта. Преобразуването и комбинирането на вътрешни образи и обогатяването на познанието с нови „вътрешно комбинирани“ образи е резултат от включването на въображението в отражението на действителността от детското съзнание.
Познавателната дейност на детето би била твърде ограничена, ако чрез нея се отразяват само сетивните свойства, връзки и отношения. Защото всяко явление, всеки обект, всяко отношение имат и други „несетивни“ признаци, които се отразяват в съзнанието на детето чрез мисленето. Тези несетивни признаци бележат същността на нещата и без тях няма истинско познание (1, с. 56-57).
Мисленето като висш познавателен процес се характеризира със следните особености:
- мисленето има в една или друга степен обобщаващ характер;
- мисленето и речта са свързани в сложно единство;
- съществува тясна връзка между мислене и знание;
- мисленето се осъществява на различни равнища: практически действия; опериране с представи; абстрахиране от „външните“ образи;
- основните мисловни операции – анализ и синтез, са база за осъществяване на сравнението, обобщаването, абстрахирането, конкретизирането и т.н.
- мисленето е неотделимо от цялата познавателна дейност.
Според Г. Попов „мисленето на началния ученик е негова висша познавателна дейност (процес), чрез която започва по-широкото и по-задълбочено разкриване на връзките, отношенията между различните обекти в света. Чрез нея се извършва началното осъзнаване на същественото и необходимото, на закономерностите или законите на действителността. Това мислене е свързано с формирането на специфичен нов идеален и материален продукт, което става чрез преобразуване на информацията“ (2, с. 213-214).
Мисленето на постъпилия в началните класове на училището ученик има темпорален аспект, т.е. то може да се разглежда като процес, развиващ се във времето. В него могат да се обособят периоди и етапи:
- Възникване на проблем
Макар и с известна относителност, може да се твърди, че началния ученик започва да мисли, когато бива въвлечен в даден проблем. Когато в мисълта на детето възникне проблем, той понякога се трансформира в по-зряло състояние.
Може да добие определеност, да се извърши неговата формулировка, постановка, осъзнаване, т.е. същият да прерасне в задача.
Когато началния ученик си представи задачата, той проумява някои нейни цели, известното и неизвестното, общата разлика между даденото и търсеното, необходимото време за обмисляне (напр. „Групирайте животните според начина им на хранене“).
Така съответното мислене може да навлезе в следващия етап:
- Търсене на решението.
Началният ученик започва да извършва съответната количествена и качествена работа, за да стигне до решението на своя проблем или задача. В съзнанието се реализира преход от старата към новата вътрешна репрезентация. Това означава, че старата когнитивна мрежа започва да се обработва, преработва, допълва, преосмисля, снема и надгражда, за да се получи мрежата на решението. Така преминава към следващия етап от мисленето на началния ученик.
- Намиране на решението.
Това е решителния момент за разгадаване на случая. Детето е изградило в съзнанието си своята успешна „мрежа на решението“, в която са запълнени липсващите звена между даденото и търсеното. Първоначалното схващане на решението обаче не е краят на мисловния процес при началния ученик. На доловеното току-що решение или полученият резултат му предстои още да се развива. Така въпросното мислене преминава в последния етап.
- Пострезултативни ефекти.
Детско – ученическото решение на проблема еволюира в посока постигане своята завършеност. Налице е известното негово обогатяване, допълване, било под благотворното въздействие на педагогическата среда, било поради присъщия на индивида стремеж към усъвършенстване.
След намирането на решението в мисленето на началния ученик има място за следните ефекти: приложение на получения резултат в практиката; усъвършенстване на намереното от него решение, в посока на постигане на по-голяма яснота, прецизност, осъзнатост; трансфера на полученото от началния ученик решение върху някакви други области, с които той се сблъсква и т.н. (2, с. 214 – 230).
Според Г. Попов „представата на началния ученик е мисловна форма, при която е налице специфична „картина“ в съзнанието на детето. „Картина“ следва да се разбира в по-широк смисъл- отнасящо се не само до зрителната, но и до слуховата вкусовата, кинестетичната и др. съответни перцептивни области“ (2, с. 263 – 264).
Представата на 7-10 годишното дете се отличава с яркост, недетайлизираност, краткотрайност. Има мнения, че то се радва на особено ярки и т. нар. ейдетични представи. Те обаче от друга страна, са недостатъчно подробни, не толкова разчленени и ясни, частични.
За представата на началния ученик е присъща единичността, субективно-личностния характер. Но същевременно за тази представа не е чужда обобщеността, т. е. отбелязва се тенденция към нейното схематизиране и обобщаване.
Детето ученик започва да си представя не някакъв напълно индивидуализиран обект, а дадени характерни отличителни черти на еднопорядкови обекти, които той е наблюдавал по-рано. Това е сякаш схематично нагледен образ на обекти с едно название. Така невръстния ученик все по-често извиква в своето съзнание на преден план по-характерните, важните, първостепенните черти на предмета и оставя на заден план много други , второстепенни, несъществени признаци на същия предмет.
На следващо място, представите на началния ученик се отличават със смисловост. Това означава, че съответната представа е носител на значение, тъй като обозначава предмет. Следователно тя е семантическо образувание.
Представата на началния ученик има връзка с много други негови психически явления, действия, процеси – например с усещанията, възприятията, чувствата, паметта.
За да се обогати още повече познанието ни за представата Г. Попов предлага тя да се разгледа в съотношение с понятието.
В реалното мисловно действие тези представи се намират в отношение на взаимодопълване със съответните понятия. Само че в начална училищна възраст първите превоалират над последните (2, с. 266).
В познавателния процес между възприятието и понятието се намира представата. Като възпроизвежда образа на предметите и явленията, които са били възприети по-рано, представата възниква на основата на възприятието. Представата има значително по-голяма степен на обобщеност, отколкото възприятието.
Възприятието на началния ученик е специфично, относително сложно (отношение и) отразяване от детското съзнание на обективната реалност.
Най-съществено за възприятията е по-нататъшното усъвършенстване на наблюдението. То се предизвиква все повече не от външни, случайни обстоятелства, а от развиващите се потребности и интереси на учениците. Изискванията в обучението го превръщат в специален вид дейност. При осъществяване на наблюдението се постига по-добра координация между зрителните и слуховите възприятия. Децата са в състояние и сами да си поставят задачи за наблюдение. Учениците обичат да подражават на учителя, на съученици, да сравняват своето поведение и дейност с тяхното. Разгръща се стремеж за изпреварване, за премерване на силите, потребност от участие в уроците.
Придобиваните познания и опит по предмета „Човекът и природата“ например, развива у учениците умения за възприемане на различия между сходни растения (бор, ела, смърч и др.), между техни плодове (пшеница, ечемик, овес и пр.). Свой принос за мобилизиране, организиране и направляване на възприятията има речта на децата.
Възприятията като съществен процес, който се нарежда сред челните места на психическата дейност, обуславят необходимостта от престижното им присъствие в учебно-възпитателния процес – от максимално онагледяване на преподаваното учебно съдържание. То се постига чрез непосредствено възприемане на изучавани обекти или изобразени на картини, диапозитиви, филми, а така също чрез умело конкретно-образно разказване.
Възприятията са по-пълни и трайни, когато се съчетават с подходящи практически дейности на учениците.
ЛИТЕРАТУРА:
1.Витанова, Н. Детска психология. С., Просвета, 1992.
2.Попов, Г. Психология на началния ученик. С., 2000