Теоретични основи на общуването в детската градина
Татяна Попатанасова
ДГ „Детство“, с. Мало Конаре
Резюме: Целта на статията е да представи, колко важен фактор е доброто общуване и взаимодействие между педагогическата колегия в детската градина. Когато има добър микроклимат и добър директор – лидер, могат успешно да се преодоляват конфликтните ситуации, това води до просперитет на образователната институция.
Общуването има особено важна роля в педагогическата професия. При нея общуването и взаимодействието между членовете на педагогическата колегия са основни движещи механизми на труд. Образователно – възпитателния процес е немислим без общуването между административното ръководство и педагогическия персонал за цялостното прилагане на законовите стандарти и законовите и под законовите нормативни уредби. В съвременната образователна системата основна част от ежедневната работа на колектива е общуването на всички нива – общуване между учителите, помощник – възпитателите, директора и другите служители. „Дискусията съдейства за активизиране мисленето на членовете на екипа, за изграждане и отстраняване на собствена гледна точка по проблема, за формиране на умения да се доказват, да се защитават определени позиции (14., с. 13).” За успеха или провала на организацията ключова роля има формално (регламентирано) общуване, представляващо общуване на директора с педагогическия персонал, то се състои в „обмен на учебно – възпитателна информация, педагогическо взаимодействие, взаимовлияние и взаимно възприемане и разбиране (7., с. 23).” Успешното педагогическо общуване между директора и педагогическия персонал, води до подобряване на координацията, чрез ръководене на кадрите, опростяване дейността на организацията и „хармонизира програмите и действията (7., с. 298), осигурява ефективен учебен процес, който гарантира високи резултати.
То се обуславя от планирането на преподавателската работа, определяне на стратегиите, визията, мисията, контролната дейност на директора, работата на педагогическия съвет, изграждането на комисии, работа с неправителствени организации и пр.
Доброто общуване в детската градина се осъществява и чрез обновена и сравнително модернизирана материално – техническа база. Тя подтиква учителите да използват иновации в своята работа, да променят подходите си към обучението и възпитанието на децата.
„Педагогическото общуване е вид социално общуване. Следователно то притежава всички основни характеристики на феномена общуване. Същевременно се отличава с някои специфични особености. При определяне на същността на категорията педагогическото общуване се базира преди всичко на общото определение на категорията общуване поради обстоятелството, че педагогическото общуване е вид социално общуване, което по своя характер е професионално (8., с. 69).” Според Б. Ф. Ломов общуването има три вида функции: информационно – комуникативна, която се изразява в предаване и приемане на информация в разнообразни и богати форми и варианти; регулативно – комуникативна; афективно – комуникативна (14., с. 103).
Според С. Иванов общуването е твърде многообразно и се реализира чрез много разновидности. Последните се обуславят от много фактори най – важни, от които са преди всичко индивидуалните особености на учителите и представите им за собствените роли в учебно – възпитателен процес. В зависимост от статуса на общуване по хоризонтала то бива равноправно „учители – учители”, по вертикала то бива съподчинено т. е. „педагогически персонал- административен ръководител (10., с. 39).”
В отношенията между колектива съществуват и конфликтите. При обмяната на информация и създаването на взаимоотношения възникват противоречия от личностен и служебен характер (23., с. 42). Конфликтите могат да нанесат вреда както на самата личност, така и на персонала: парализиране на активността, инициативата и творчеството, особено ако е по – мащабна се стига до намаляване на ефективността на работа и спадане на конкурентната способност на организацията. За да се постигне основната цел за ефективен учебно – възпитателен процес при възникване на конфликти в общуването между директора и педагогическия персонал трябва да се открият причините и използват стратегии за отстраняването им. Тук „ролята на ръководителя има първостепенно значение, особено в кризисни ситуации (1., с. 195).”Според С. Цветанска (23., с. 33) причините за възникването на конфликтите са няколко:
- личностни и поведенчески особености – нетактичност, прояви на грубост и неуважение, неискреност, лицемерие; несъвместимост между принципи, убеждения, ценности;
- оценяване на постиженията за извършения труд – прояви на субективизъм, и от страна на директора и от страна на учителите;
- неефективни педагогически подходи – неяснота и непоследователност на педагогическите изисквания; налагане на двойствени стандарти в общуването- разрешеното за едни е забранено за други; неоснователно толериране на определени ученици спрямо други.
„Процесът на разрешаване на конфликти е комуникационен процес и изисква използването на ефективни комуникационни техники за тяхното изясняване и отстраняване (19., с. 36).” А отстраняването и решаването на конфликта е важно условие за успешната работа и комуникация в процеса на работа, тъй като не решаването на един конфликт води до множество разнопосочни последици – понижена работоспособност, тревожност, страх, агресивност, неспазване на работното време, загуба на доверието, психосоматични разстройства, раздразнение, тревожност, разочарование, което става причина за описването му като силно натоварващо, негативно явление.
Посоката за решение на проблема и вземането на решение по него много зависи от стила на ръководство от междуличностните отношения на ръководителя с педагогическия персонал. „Решенията могат да се вземат еднолично или да се обсъждат и вземат групово (18., с. 72).” Един от вариантите за достигане на консенсус е като се даде свобода на мисълта.
- проблемът се поставя в неговата цялост и всеки от участниците се запознава с всички негови страни;
- груповият лидер определя основните моменти на проблема, върху който трябва да се насочи вниманието;
- участниците се подкрепят в предлагането на нови идеи;
- групата трябва да включва един експерт, който да оценява възможностите на идеите и да отхвърля ненужните веднага. (3., с. 94).
Друго важно средство за успешното решаване на възникналите проблемни ситуации е стимулирането на творчеството в организацията. Някой от предпоставките за широкото разгръщане на творчеството са: умело структуриране на проблемната ситуация; събиране на достатъчна по обем и качество информация; наличие на кадри с богата подготовка и опит, които са в състояние да мислят свободно, да правят асоциации и да генерират нови идеи, както и проверка и реализация на формулираните идеи. От друга страна, стимулирането на творчеството в организацията може да бъде затруднено поради групов натиск, неадекватен стил на управление, отказ на постъпващите предложения, прибързана критика, стрес, неподходяща система на работната заплата и т. н. (2., с. 235).
Създаването на творческа атмосфера и стимулирането на въображението и новаторски идеи е като че ли една от най- важните задачи за всеки добър ръководител.
Но също така в един конфликт има и известна доза позитивизъм. Това може да ни помогне да открием нещо поучително за себе си и за отношението си с другите хора. Участието в конфликт е възможност за по – добро опознаване на себе си и на хората около нас. В условията на напрегната и непредвидима конфликтна ситуация реагираме понякога изненадващо за самите нас, разбираме кои са силните ни страни и в каква посока си струва да се усъвършенстваме.
Един от факторите за осъществяване на общуване и взаимодействие, пораждащи понякога конфликти е контролът в образователната система.
Директорът е човек преди всичко ръководещ хора, той несъмнено трябва да може да осъществява комуникациите си с другите по определен начин, който би накарал отсрещния човек да извърши или да не прави нещо, да бъде повлиян по определен начин Добрите ръководители вече са обърнати „навътре“ към работа с колектива и управляват според принципите на ситуационното лидерство. Те обичат искрено да работят с хората и да развиват техния потенциал в името на просперитета на детската градина.
ЛИТЕРАТУРА
- Ангелов, Ал. (1999). Джак Уелч. Мениджърът на 21. век. Лидер, с. 14.
- Генев, К и др. (1992). Организация и управление на образованието. София,. Изд. Образование
- Дракър, П. (2003). Ефективният ръководител. София: Класика и стил.
- Мирчева, В. И Н. Ненов. (1994). Добрият директор утопия или реалност. София, Изд. Булвест 2000. г.
- Радев, Пл. (2014). Наръчник за училищни директори. Пловдив: Унив. изд. „Паисий Хилендарски“.
- Узунов, Ф. (2006). Харизматичното лидерство. Политология, психология и психофармология. София: Фабер.
Закон за предучилищното и училищното образование, Обн. ДВ. бр. 79 от 13.10.2015 г., http :// dv. parliament. bg
Рамкова длъжностна характеристика за длъжността „директор на общинско училище”,
Наредба № 15- за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. (22.07.2019) г.