РАЗВИВАНЕ НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО У ДЕЦАТА ЧРЕЗ ИЛЮСТРИРАНЕ НА БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПРИКАЗКИ
Татяна Георгиева Середа-Калоянова
старши учител в ДГ „Мечо Пух„ -с. Петко Славейково,Община гр. Севлиево
0877076730, tanq_sereda@abv.bg
Резюме: В статията са представени основните характеристики на образното творческо мислене и въображение, условията за развитието им в ситуациите по изобразително изкуство чрез илюстриране на български народни приказки. Под влияние на ярките герои в тези приказки, живия и увлекателен сюжет децата от четвърта възрастова група създават интересни творби на изобразителното изкуство, отличаващи се с висока изобразителна грамотност и художествена изразителност. Акцентът е поставен върху създаването на илюстрации за приказките „ Сливи за смет“ и „Тримата братя и златната ябълка“. В статията се обръща внимание и на използваните от децата нетрадиционни техники за изобразяване на обекти от околния свят – рисуване с пластилин – пластилинография, печатане, декориране с познати елементи, допълване с графичен материал, рисуване с темперни бои.
Ключови думи: въображение, български народни приказки, декориране с познати елементи, илюстрация…
Въображението се разбира като умствен когнитивен процес на създаване на нови образи чрез обработка на материалите за възприятието и представянето , получени в минал опит. Въображението е уникално за човека. То ви позволява да представите резултата от труда, чертането, дизайна и всяка друга дейност, преди да започне. Процесите на въображението имат аналитико-синтетичен характер. Образите се създават чрез комбиниране , съчетаване на различни елементи, страни на предмети и явления, като се комбинират не случайни признаци, а съответващи на идеята, съществени и обобщени. Трансформацията може да протича като акцентиране, изостряне на всякакви аспекти под формата на тяхното подценяване или преувеличаване, като и типизация- подчертаване на същественото в група от еднородни явления и въплащаването им в конкретен образ.
Тоест, въображението е отражение на реалността в нови, неочаквани комбинации и връзки. В зависимост от степента на активност се разграничават пасивно и активно въображение, когато продуктите на първото не се оживяват. Като се има предвид независимостта и оригиналността на изображенията, те говорят за творческо и пресъздаващо въображение. Пресъздаването е насочено към създаване на изображения, които отговарят на описанието. В зависимост от наличието на съзнателно поставена цел за създаване на образ се разграничават преднамерено и непреднамерено въображение.
Всяко дете се ражда с въбражение. Чрез рисуването децата изграждат своите представи за различните свойства на предмета – форма, цвят, глемина, пространствено разположение, пространство на листа. С рисуването се активира мисловната дейност на децата – как да изобразяват съответния обект в рисунката, какъв цвят да подберат и как чрез него да изразят характерното свойство на предмета. Изобразявайки, чрез определени форми, линии и цветове, съчетавайки ги в различни варианти, децата развиват творческото си мислене и активност. Развиват се и два основни компонента на детската рисунка – изобразителността и изразителността, като и тяхната композиция. Рисунката е сложен продукт от конкретното наблюдение от видяното, чутото, наученото преди време и чувството, участващо в действието рисуване. Според сър Кен Робинсън, експерт по детско образование, въображението е източникът на всички постижения на човечеството. Творчеството е онази креативна сила, която подтиква децата да изследват границите навъображението си.
Въображението се определя като способност да съставите картина в ума си на нещо, което не сте виждали или преживели, способността да мислите за нови неща.
И все пак, за какво е полезно въображението? То намалява предразсъдъците, помага за критичното мислене и при решаване на проблеми, поражда нестандартно мислене.
Детските книги грабват вниманието на децата и със своята визия. Илюстрациите в тях са свързани с текста, но голяма част от децата от предучилищна възраст и началния училищен етап все още не могат да четат самостоятелно. Именно този аспект, както и нагледно-образният тип мислене в тази фаза на детското развитие, са една от причините децата да запомнят картинките към историите, прочетени от техен близък – мама, татко, баба, дядо и пр., чрез които се ”запечатват“ цветовете, образите, детайлите и обстановката, пресъздадени в съответното литературно произведение.
Илюстрацията е част от изобразителното изкуство и още от ранна детска възраст децата свързват героите от приказки те с илстрацията , чрез нея те правят аналогия с образа от книгата, разпознават литературната творба , виждайки нейната илюстрация. Илюстрацията е художествено изображение, което придружава и обяснява даден текст, допълва го и го пояснява образно. То е езиково средство за образно обясняване на нещо, най-често художествено пояснение на идея, ситуация, сцена, епизод.
Думата „илюстрация“ идва от латинското ustrum (блясък, сияние), което на свой ред идва от (светлина) т. е. елемент, който хвърля светлина върху останалите, обяснява ги. Тя придружава и допълва текста и е посредник между книгата и читателя. Това посредничество може да се разглежда като взаимодействие между изобразителното изкуство и литературата. Рисунките на децата дават ясна и точна картина за изграждането на съжденията на детето, за това в каква степен и от каква гледна точка то възприема предметите и явленията, какво вижда в заобикалящия го свят и как го отразява. Децата рисуват преди всичко това, което най-много привлича вниманието им.
„В рисунката детето изгражда художествени образи, характеризира ги с различни изразни средства – цвят, движение поза, поставя ги в различна среда, при различни ситуации.“
При децата от предучилищна възраст изкуството включва отворен, неструктуриран, съзидателен процес. Този дейностно-ориентиран процес, който е фокусиран повече върху създаването, отколкото върху творбата, дава възможност на децата да експериментират с различни материали, като се съсредоточат върху изследването на фантазията си, а не върху идеята да пресъздават готови модели. Творческо мислене и въображение за детско развитие е от голямо значение. Образните представи на детето в четвърта възрастова група на детската градина са по-организирани и целенасочени, което е свързано с натрупването на жизнен опит, знания, значително разширяване на игровата, изобразителната, конструктивната дейност. /Легкоступ,П.,2006/
Детските книги грабват вниманието на децата и със своята визия. Илюстрациите в тях са свързани с текста, нагледно-образният тип мислене в тази фаза на детското развитие, са една от причините децата да запомнят картинките към историите, прочетени от техен близък – мама, татко, баба, дядо и пр., чрез които се ”запечатват“ цветовете, образите, детайлите и обстановката, пресъздадени в съответното литературно произведение. Илюстрацията е предмет на творческа дейност, която се основава на добре развита наблюдателност, даваща възможност да се видят такива аспекти на творбата, които не всички забелязват. Наблюдателността помага на детето да добие богати впечатления, които ще използва в творческото пресъздаване на литературната творба. Това особено влечение към илюстрациите продължава не само в предучилищна възраст, но и в годините по-късно. Детето харесва илюстрациите в детските книжки, разбира ги и разсъждава върху тях с връстниците си, без да му е нужна помощ от възрастния. Всяка тема за илюстриране има своите образователни цели, които трябва да достигнат до психическото и емоционалното състояние на детето. Затова подходът на учителя е винаги различен, съобразен с детската индивидуалност, с навиците, интересите, влеченията, които определят личността на всяко дете. По този начин се възпитават не еднотипни личности, а емоционално и интелектуално богати личности, с изявени способности, дарования и насоченост.
Всички знаем, че децата притежават богато въображение. То е полезно не само за игри и забавления. От въображението зависи как ще се развие целият им живот – образование, кариера, личностно усъвършенстване. Българските народни приказките имат силата да обогатяват въображението чрез своите фантастични главни герои, умеещи да говорят и да вършат неща, които никое животно не би могло. Запознаването на детето с нови истории и персонажи засилва любопитството и обогатява общата култура. Разнообразните битови приказки за животни, писани от всестранни автори, представят по интригуващ начин реалността на далечни и чудновати култури. Това стимулира децата да търсят още истории, случки, книжки и герои, за да разширят своя кръгозор.
Приказките са част от българската народна съкровищница. Те съхраняват мъдростта и оптимизма на хората от векове. Характерни са със своята национална специфика: герои, език, контекст и хумор. Отразяват нашия опит, бит и култура, впечатляват с въздействащата си емоционалност, свобода на решенията, без да дават готови рецепти. Ценни са с посланието, че няма нерешими проблеми. Тези особености на българските народни приказки ги превръщат в успешен инструмент за терапевтична работа. След 5-тата си година детето започва да харесва приказки с човешки персонажи. Вълшебните приказки, наричани още фантастични или чудни, носят печата на по-късното време, на по-развитото общество и по-високата човешка култура. За да има в приказките царски палати, разкошни облекла, златни накити, чудно устроени градини, е трябвало да ги има вече някъде и реални. Приказният свят отразява връзката между реалността и свободния полет на човешката фантазия. Вълшебните приказки се отличават с доста по-богато съдържание. Тук ги няма ограниченията между живата природа и смъртта. Навсякъде могат да бъдат открити чудни сили.
Ако вълшебните приказки ни пренасят в магичен свят и се опитват да надникнат в тайните на природата, то битовите, напротив, ни водят по пътищата на всекидневния живот. Те разкриват, осмиват и наказват неговите недостатъци и пороци. Едновременно с това тези приказки показват и утвърждават неписаните морални правила в човешкото общуване. Ценността им е в практическата житейска мъдрост.
Детската илюстрация към българска народна приказка трябва да бъде разгърната в широк емоционален план, така характерен за мъдрата, народна фантазия и творчество. Само една показана на децата илюстрация не би ги развълнувала, не би ги накарала непринудено да вземат отношение към доброто и злото, към хубавото и грозното. Децата се възпитават в определени чувства, а илюстрацията се възприема ясно, достатъчно правдиво и вълнуващо от тях. Творческата работна атмосфера създава необходимите условия за формиране и развитие на художествено и образно мислене у децата от предучилищна училищна възраст. Организирането на качествен образователен процес по изобразителни дейности е една възможност да се осигури по-добра подготовка на децата за училище. Това налага добре планиран, организиран и целенасочен процес на работа, който да активизира творческите изяви на детето. Съществува опасност детският учител да насочи усилията си към даване само на знания за усвояване на техники за рисуване или до изучаване на изобразителните похвати. В резултат на това децата създават в рисунките си изобразителни стереотипи, без да влагат самостоятелно виждане.. Илюстрирането на литературни произведения е един от начините да се стимулира детската самоизява. Графичното изграждане на образите обогатява рисунката, съдейства за развитие на вниманието и сръчността на ръката. Детето натрупва опит, който ще му даде възможност успешно да овладее учебното съдържание в първи клас. Илюстрацията е своеобразен разговор между художника и писателя. Когато илюстрира, художникът не претворява заобикалящата го действителност, а създава в своето творчество една пресъздадена вече реалност.
Top of Form
Рисуването за дете не е просто изкуство, а реч. Рисуването дава възможност да се изрази това, което не може да изрази с думи. В процеса на рисуване рационалното избледнява на заден план, забраните и ограниченията се оттеглят. Личността на учителя и неговата професионална компетентност са важни за реализацията на творческия потенциал Айнщайн е казал: „Въображението е по-важно от знанието“. Щом Айнщайн го е казал – значи е вярно. Въображението е вратата към възможностите. Въображението, креативността, изобретателността и нестандартното мислене развиват детето в много аспекти. И помагат за критичното мислене в бъдеще.
Използвана литература:
- Атанасова А, Шейтанова Ц., (1978)
- Ангелова, Г. Творчески техники за развиване на детското въображение- Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, Бургас
- Легкоступ, П., (2006)
- Савчева, М. Нетрадиционни форми на обучение по изобразително изкуство. – В: Образование и изкуство. Т. 3. Шумен, ШУ „Еп. Константин Преславски“, (2004).