Методи при взаимодействие на децата от втора възрастова група към членовете на семейството и детската градина
Цветелина Николова Неделчева- старши учител
ДГ „Детство“ с. Мало Конаре – ИГ „Зорница“ с. Говедаре
Резюме: Целта на настоящата статия методи при взаимодействие на децата към членовете на семейството и детската градина
Понастоящем съществуват различни направления при изучаване на личността – метод на въпросниците, проективните методи, групови методи за разкриване на междуличностните взаимоотношения. Това разнообразие е свързано с различните представи, които съществуват за личността в психологията. Сравнително по-малко са методите за изучаване на детската личност.
Теоретичен анализ на научната литература
Проучването на научната литература е основен и задължителен метод в началото на всяко научно изследване, включително и в областта на педагогическите изследвания. Чрез него се прави обзор на научните разработки и изследвания във връзка с предмета на съответното педагогическо изследване. Чрез този метод изследователят обхваща вече направеното в тази област на научното познание и се запознава с методите и пътищата за осъществяването на конкретната изследователска дейност.
Наблюдението като метод на изследването
Наблюдението като метод на педагогическа диагностика представлява целенасочен, планиран и добре организиран процес на получаване на информация за реално съществуващи и протичащи във времето и пространството явления, процеси и резултати с педагогически характер. Наблюдението е метод, който изисква ясно и точно определяна на параметрите на наблюдаваното явление или процес. Наблюдателят трябва да знае какво точно ще наблюдава, колко време му е необходимо, какви средства ще използва. Получените данни се използват по-нататък за тяхното описание, обяснение и прогнозиране. Най-общо наблюдението може да се разграничи в следните видове:
– самонаблюдение и външно (чуждо) наблюдение
– наивно, всекидневно и научно
– епизодично, частично и цялостно (пълно)
– пряко, непостредствено, и косвено, опосредствено
– единично и групово
– структурирано и неструктурирано
– наблюдение в естествени и изкуствени лабораторни условия
– активно и пасивно
– открито и скрито
– описателно и регистриращо
– краткотрайно и продължително
Научното наблюдение се отличава от обикновеното по това, че то се провежда с определена научна цел. Като метод в експерименталните педаго-психологически изследвания, то обхваща непосредственото възприятие на обектите и явленията в обективната действителност, с цел тяхното изследване или пък за проверка на хипотези.
Наблюдението има три основни функции:
– То осигурява емпиричната информация, необходима за постановка на новите проблеми и хипотези, както и за тяхната проверка;
– Чрез него се проверяват такива хипотези или теории, които са недостъпни за експериментиране;
– С него се проверява истинността на резултатите, получени с помощта на експеримент или други методи.
– Г. Бижков ( Бижков, 1995 ) определя следните видове наблюдения:
– Открито и скрито наблюдение;
– Пряко и косвено наблюдение ;
– Лабораторно и „полево“ наблюдение;
Място на наблюдението в системата от методи
Още в началото на всяко експериментално изследване трябва да се определи мястото на всеки отделен метод, т.е. кои методи ще бъдат от първостепенно значение за получаване на основната информация. Що се отнася до наблюдението като метод на педагогическа диагностика, възможно е то да е основен метод или да има второстепенен характер.
Ако целта и характерът на експерименталното изследване изискват наблюдението да бъде основен метод, то основните изисквания следва да се спазват строго, в противен случай ще се получи информация с ниска статистическа и съдържателна стойност.
Когато наблюдението има просто допълваща функция в изследването и е с второстепенен характер, тогава за него не се разработва концепция или програма.
Беседа с децата (събитийно поведенческо интервю)
Един от най-прилаганите учебни методи е беседата. Тя решава задачи, свързани с развитие на нагледно-образното и логическото мислене и развитие в единство с него на всички психични процеси.
За резултатно протичане на беседата като метод трябва да се спазят някои дидактични изисквания:
- Преди всичко да се постави темата на беседата.
- В зависимост от темата се конкретизират образователните и свързаните с тях възпитателни задачи.
- Трябва да се обмислят и конкретизират въпросите. След поставяне на задачите, свързани предимно с предмета на познание и тяхното мотивиране, пред децата се поставят въпроси за актуализиране на възприятията и представите в дадена област, в пряка връзка с темата на беседата.
При беседата като основен и като допълнителен метод на обучение най-пряко се поставят в единство мисленето и речта с различните форми на мисловна дейност се развива комплексно и устна реч на децата до постъпването им в училище.
Беседата обикновено се определя като диалогичен начин за изложение на учебния материал (от гр. разговор между две или повече лица). Същността на този метод се състои в задаването на въпроси и отговарянето на тези въпроси. Обикновено въпросите поставя учителят, а отговарят учениците. Наред с това учениците също могат да отправят въпроси както към учителя, така и помежду си (с разрешение или по поръчение на учителя). „Същността на беседата се състои в това, че учителят чрез умело поставяне на въпроси по един или друг учебен материал стимулира учениците да разсъждават и да анализират в определена логическа последователност изучаваните факти и явления и самостоятелно да стигат до съответни изводи и обобщения.“ За разлика от монологичното изложение на учебното съдържание от учителя, при което децата са предимно слушатели, беседата осигурява възможност за активното им и самостоятелно участие в процеса на обучението. Те извършват разнообразна аналитико-синтетична мисловна дейност, отговарят на различни въпроси и сами поставят въпроси. Беседата е основен метод на обучение в истинския смисъл на думата. Тя намира приложение при обучението по всички направления в детската градина.
В детската градина често беседата се използва като метод на обучение когато децата имат известен опит, определен запас от знания. Ако те не притежават никакви познания, ако не са чули, видели, наблюдавали тя е неприложима. Не може да даде правилен и обоснован отговор на един или друг въпрос този, който няма никакви познания и опит.
В зависимост от целите, за които се използва, се разграничават няколко вида беседа:
- Беседа за разработване и усвояване на нови знания. Тя намира приложение, когато новите знания са тясно свързани с натрупания от децата познавателен и практически опит, с по-рано усвоените от тях знания. Чрез нея децата актуализират своите знания, осмислят личния си опит и самостоятелно стигат до някои нови положения, вместо учителят да ги съобщава наготово.
- Беседа за повторение и затвърдяване на знанията, уменията и компетенциите на децата. Чрез нея се извършва първичното и текущото закрепване и осмисляне на изучения материал. Някои автори я наричат катехизична. В миналото катехизичната беседа се е прилагала за механично заучаване наизуст на въпросите и готовите за тях отговори. Сега катехизичната беседа се използува много по-ограничено, при възпроизвеждане на отделни точни формулировки, при даване на отговори по определен алгоритъм.
- Беседа за систематизиране и обобщаване на знанията, уменията и компетенциите (т.нар. обобщаваща беседа). Този вид беседа широко се използва при затвърдяване на знанията, както и след изучаването на отделни теми или раздели от учебното съдържание.
- Беседа за проверяване и оценяване на знанията, уменията и компетенциите(т.нар. проверочна беседа). Тя има широко приложение. Използва се по време на всяка ситуация.
Когато беседата се разглежда като метод, с който се организира учебната дейност на децата, обикновено се разграничават: уводна (организираща, подготвителна) беседа, чрез която те се запознават с дейността, която им предстои да извършат, подготвят се психически и логически за по-лесно възприемане на следващото съдържание, и заключителна беседа, с която се обобщават получените резултати от извършената работа.
Беседата е сравнително труден за реализация метод, който изисква голямо педагогическо майсторство. То се придобива от учителя в процеса на педагогическата практика. Ефективното провеждане на беседата зависи от съблюдаването на редица изисквания. Те могат да се подразделят на:
1) изисквания към въпросите на учителя;
2) изискванията към отговорите на децата
3) изисквания към организацията на беседата.
Въпросите на учителя трябва да отговарят на следните изисквания:
- Да бъдат точни по съдържание и кратки по форма, да са изразени просто и ясно, да са достъпни за децата.
- Да стимулират мисленето на децата, да изискват от тях, да анализират, сравняват, обобщават.
- Да са логически свързани помежду си и разнообразни по форма. Всеки въпрос да е подчинен на основната цел и последователно да води към нейното осъществяване. Само при проверочната беседа въпросите могат да се задават „разбъркано“.
- При по-големи затруднения на децата наред с основните въпроси учителят обикновено задава допълнителни въпроси. Те трябва да бъдат подсещащи, а не подсказващи. Подсещащите въпроси стимулират мисленето на детето, а подсказващите му дават отговора наготово.
- Общото количество на въпросите трябва да бъде оптимално за успешното постигане на поставената цел. Следва да се избягват многото въпроси, което може да приучи децата към незадълбочено мислене върху тях.
Изискванията по отношение на организацията на беседата се отнасят преди всичко до предварителната подготовка на учителя за нея, до съблюдаването от него на определен план при провеждането и, до похватите, с които си служи при задаването на въпросите. Препоръчва се въпросите да се отправят към цялата група, което стимулира всички деца да мислят върху отговорите. След малка пауза учителят определя кое дете ще отговори. При това е необходимо да се посочват да отговарят не само децата, които вдигат ръка, а и останалите.
Учителят трябва да приучва децата и сами да поставят въпроси както помежду си, така и към него. Задаването на въпроси от децата на учителя е свързано с необходимостта да си изяснят някои неразбрани от тях положения от изучаваното или за задоволяване на техни специални интереси. На първия тип въпроси учителят обикновено отговаря незабавно, а на втория – в зависимост от готовността си от времето, с което разполага, като се стреми да не се отклонява твърде много от изучаваната тема.
Беседата е предпочитан метод на обучение за децата от предучилищна възраст. Тя осигурява благоприятни възможности за пълноценно общуване между учителя и децата, създава такава атмосфера в групата, която освобождава децата от каквото и да е стеснение и те участват в обучението активно, с желание. Чрез беседата учителят по-добре опознава децата, получава непрекъсната обратна връзка за резултатите от своята работа.
Беседата позволява да се стимулира активното и самостоятелното участие на децата в процеса на обучението.
Литература:
- Проф. Бижков, Г., (1995г.)“Методология и методи на педагогическите изследвания“, С. УИ „Св. Климент Охридски“