Модел на педагогическа технология за усвояване частите на речта от второкласниците
Янита Георгиева Тотева – учител в начален етап при СУ “Васил Левски“ , гр. Дулово
Резюме: Днес сме свидетели на свободата в обществения живот, което обаче създава условия за разколебаване на книжовните норми. Една от главните предпоставки развитието на личността е овладяването на БЕ. В началния етап на основната образователна степен се полагат основите за придобиване на функционална грамотност, а именно базовата грамотност. Формирането на „основни умения за четене и за разбиране на текст, както и за писане и за правилна употреба на езика” на български език като самостоятелна мотивираща практика от учениците в края на 4. клас се свързва с компетентностите, които се очаква да притежават те в края на обучението си.
Акцентът в обучението по български език според проф. Кирил Димчев („Методиката на обучението по български език в съвременното научно пространство”, сп. Liternet, 2010, №6) се поставя върху обучавания като езикова личност – със специфични потребности, възможности и интереси. Съвременната социокултурна ситуация прави особено актуални следните проблеми – засилената глобализация, засиленото значение на езика в общуването, разноезичието. В светлината на тези проблеми обучението по български език трябва да следва идеята, че езикът формира бъдещите личности на обществото. Придобитите умения по език намират приложение както при създаването на писмен и устен текст с различна тематика, така и при изучаването на чужди езици, осигуряващи достъп до всички информационни ресурси в глобализиращия се свят, т.е. обучението по БЕ е не само да даде знания за граматиката на българския език, а и да се развият комуникативно-речеви компетентности.
Приемайки схващането на немския дидактик Денисхаус, О. Д. Митрофанова твърди, че „обновяване на методическата парадигма […] се осъществява на всеки 15- 20 години“ (Митрофанова 2007). Върху еволюцията на възгледите за МОБЕ влияят различни фактори.
- Актуалната ситуация налага да се търсят начини за подобряване на езиковата подготовка на подрастващите.
- Съвременният социокултурен контекст слага отпечатък върху начините за придобиване на езикова подготовка;
- Интересът към науките с антропологична ориентация се засилва.
- Промените в българската езикова ситуация обуславят нуждата от трансформации в езиковото образование.
Формирането на базовата грамотност е ключово по отношение на придобиването на ключовата компетентност „общуване на роден език”, в случая за свободно и успешно общуване на български език от малките ученици в устна и писмена форма. Изградената базова грамотност е ключова и за изграждане на останалите седем компетентности, определени от Европейската референтна рамка, тъй като формирането й съдейства за пълноценното участие на учениците в обучението, развива личностния им потенциал и спомага за успешната им дейност в разнообразни сфери от обществената практика.
Изучаването на български език и литература в началното училище е регламентирано от Държавни образователни стандарти (ДОС) в културно-образователната област „Български език и литература” (вж. Държавен вестник, 2000). В съответствие с основната цел на обучението по български език и литература в началния етап на основната образователна степен, формулирана в този нормативен документ за „постигане на определено равнище на комуникативна компетентност”, водеща цел в началното обучение по български език е овладяването на основни знания и умения, които формират езиковата компетентност на малките ученици за оптимално практикуване на книжовния език в разнообразни сфери от обществения живот в съответствие с възрастовите им особености и комуникативните им потребности като средство за опознаване и пренасяне на културата.
Светът, в който живеем днес, налага по-различно отношение към начина, по който се поднася учебният материал. Днес училището поставя нови задачи, които отговарят на предизвикателствата на новото време и потребностите на съвременните деца. Нашата цел е да дадем качествено образование на всяко дете, така че то да развие своя потенциал и да се чувства прието, уважавано и ценено в училище. Превръщането на училището в по-привлекателно място е желание и приоритет на всеки учител. Обществените очаквания към образованието са свързани с повишаване качеството на знанията, уменията и компетентностите, които се придобиват в училище. Знанието дава възможност за опознаване не само на света, а и на самия себе си.
Образованият човек трябва да съчетава социални умения, способности, емоционална и интелектуална компетентност, да интегрира и да преобразува, да поема отговорност за своите действия. Подрастващите трябва да се формират като личности, способни да се реализират пълноценно в съвременното общество на динамични промени. Педагогическият ми опит като учител в начален етап показва, че учениците имат нужда от занимания с практическа насоченост, които да им помогнат да усвоят учебния материал. Необходимо е да се разчупи традиционния процес на обучение. Чрез иновационна технологията за усвояване на частите на речта. Целта на обучението не е само да се даде на учениците повече информация, а и ефективно разнообразие от иновативни методи, за да се подпомогне процесът на когнитивното им развитие, т.е. изграждането и преструктурирането на познавателните структури. Учениците трябва да имат възможност да търсят решения на познавателни задачи в ситуации и да създават схеми, да отговарят на въпроси използвайки разнообразни начини на работа. Изучаването на българския език започва в първи клас и основите, които се полагат, категорично трябва да са надеждни. Това разбиране мотивира и насочи изследователската ми работа към предмета български език и литература.
Анализирани са възможностите на различни образователни технологии като: електронни книги, въпросници и викторини , мисловна карта, игри за овладяване на частите на речта, празник на българския език.
Идеята ми е да се разработи модел за иновационна педагогическа технология, чрез приложението, на която да се стимулира овладяването на умения от учениците във втори клас за усвояване на частите на речта.
Във втори клас учебната програма включва учебно съдържание от различни дялове на езика – фонетика, морфология, синтаксис, лексикология и лексикография, като се поставя акцент върху: звуковете (гласни – съгласни и фонетичните им промени в потока на речта, корелацията на съгласните звукове по признака звучност-беззвучност, корелацията на гласните звукове по признака тесни-широки), частите на 2 речта (съществително, прилагателно име, глагол и техните граматически категории), видовете изречения по цел на изказване (съобщително и въпросително), словосъчетанието, лексикалното значение на думата, видовете учебни речници – правописен, енциклопедичен и пр.
Формулировките на темите са по-обобщени и предоставят различни възможности за декомпозиране на учебното съдържание. Учебната програмата е структурирана в таблици, които улесняват подбора на методи и средства за постигане на очакваните резултати.
Анализът на УП по БЕЛ за 2 клас показва какви са заложените ДОИ по отношение на частите на речта:
- Познава глагола като част на речта.
- Разпознава числото на глагола.
- Изговаря и пише правилно глаголи в първо лице, единствено и множествено
- число и в трето лице в множествено число в сегашно време.
- Познава съществителното име като част на речта.
- Разграничава съществителни собствени и съществителни нарицателни имена.
- Определя вида, рода и числото на съществителното име.
- Разпознава умалителни съществителни имена.
- Разпознава прилагателното име като част на речта.
- Разпознава рода и числото на прилагателното име.
- Съгласува прилагателното и съществителното име по род и число.
- Изговаря правилно прилагателни имена в мъжки род, при които в женски и
- Пише правилно формите на прилагателните имена за мъжки, женски и среден род; за единствено и множествено число.
- Употребява уместно глаголи, прилагателни и съществителни имена.
Литература:
- Димчев, К., Методиката на обучението по български език в съвременното научно пространство // LiterNet, 2010, № 6
- Димчев, К., Проблеми на обучението по български език в началото на 21 век, сп. Български език и литература, 2001, Издателство LiterNet, 28. 09. 2002