РЕЗЮМЕ
Дигитализацията и образованието имат все по-нарастващо значение за нов тип умение, компетентности на обучаемите, като част от същността на образованието на XXI век. Редица изследователи насочват уменията си за повишаване на високотехнологичните умения, употреба на компютърни технологии и платформи. Създаването на една нова цивилизационна общност на дигиталните потребности – основните насоки са свързани с образованието на бъдещето – иновативност, креативност, интеркултурност.
Иновативността в образованието е свързана с прилагането на нов вид процедури, методи и средства на учебната дейност. Дигиталната среда, включваща характеристики като достъпност, място на провеждане, критичен анализ, взаимно доверие и положителни очаквания.
Креативността е следващата посока в развитието на дигиталната епоха т.е. намиране на нови решения и възможности за новаторско търсене. Креативността като посока на развитие на образованието е предпоставка за излизането от стандартната рамка. Възможността за развитие на таланта извън обекта на определени учебни предмети. Интеркултурното образование допринася за все по-доброто разбиране на различните хора и култури. Съществена необходимост са образованието в съвременния свят.
Дигиталната компетентност е в основата на развитието на съвременната образователна среда. Едно активно развиващо се общество, обединено от общочовешки, общодемократични и общокултурни ценности.
За да разберем днешния свят, следва да се потопим в него. Което значи да навлезем изцяло в дигиталната реалност. В противен случай никога няма да успеем да направим образованието адекватно на нуждите на дигиталните поколения.
Йън Джукс, канадски педагог
Дигитализация и обществени промени. Дигитализация в образованието.
Дигитализацията и образованието имат все по нарастващо значение на новия тип умения и компетентности на обучаемите като част от същността на образованието на XXI век. Подобряването им като цел все повече и повече се превръща в ключов компонент от дейността на изследователи, представители на социалната теория.
Опитът през последните години ясно показва, че макар да се пресича с целите за постигане на високотехнологични умения, предполагащи познаване и широка употреба на компютърни технологии и платформи, съвременното образование не остава заключено единствено в развиване на компетенции за боравене с модерно дигитални технологии. За компетентностите на образованието ,не се изискват просто умения за използване на изобилието от нови възможности, свързани с цифровия напредък; необходим е интерес към промените, настъпващи в самите носители и потребители на информационното общество.
Дигитализацията като термин се употребява за първи път в литературата в средата на 70те години на миналия век. Процеса на навлизане на компютрите и компютърните технологии в цивилните области на живота се акцентира от редица автори – Робърт Уохъл, Гордан Алан Марлат.
Нараства броят на анализи и коментари, които защитават тезата, че именно дигитализацията е основен двигател на глобализацията и поражда нова цивилизационна общност на дигиталните потребители.
Изследователи на дигитализацията са Саксия Сасен и Марк Пери, разширили границите за възможностите на интернет пространството да не признава географски и етнически и други граници.
Образованието на ХХI се базира на обучение, включващо учители, (към които системата е ориентирана и поставя в центъра) и обучаеми (които работят заедно или самостоятелно под насоките на учителите). Учителят – възприемащ себе си, но и разглеждан от другите (като мъдрец на сцената) – е призван да дава знания, които обучаемите се стараят да усвоят и после да възпроизведат като най- вече ги прилагат успешно в условията на бъдещия си конкретен, бъдещ и професионален опит. Обучението се видоизменя от пасивно към активно. Учениците вместо да се съсредоточават върху съдържанието, затворено в някакъв учебник те могат да събират учебно съдържание чрез собствени изследвания. Вместо да четат, запомнят и прилагат инструкциите, обучаемите могат да открият в интернет способността си да се ориентират добре във все по-дигитализираната информационна среда и уменията си да използват дигиталните средства. Учениците могат да съставят обучително съдържание чрез свой собствени изследвания.
Опитите за излизане от традиционните подходи за обучение стартират от времето, когато Ян Коменски въвежда картините като учебно средство в книгата си „Сетивният свят в картини“ или още, когато Жан-Жак Русо и Дж. Песталоци, започват да изтъкват преимуществата на използването на визуализации при преподаването като средство за по-добро запаметяване. В началото на ХХ век, американския философ Джон Дюи поставя образованието не само като познание от преподавател към обучаеми, но и създаването на условия за изява чрез самостоятелно мислене.
Автори като Джон Шотър и Стенли Дийц поставят равнопоставеността в комуникацията, отношение на сътрудничество и взаимодействие между участниците в обучението. Според тях диалогичните връзки и отношения предлагат нагласи за изразяване и за изслушване на мнение, и именно тези нагласи стават широка основа, върху която се гради познанието.
Бъдещата образователна парадигма ,според редица изследователи като (Каар,К 2012 Робинсън,К.,2017;Витанова,Н.,2019) ще бъде по антропологична, по- личностно ориентирана ,включващи компоненти като:
-Личността е цел
-Приобщаването към общочовешки ,общодемократични и общокултурни ценности е смисъл на образованието
-Обучението следва да допринася за саморазвитие и самоиницииране на познавателна и практическа активност
-Личният опит и творчеството за съществени за положителното развитие на личността
-Отчитането на индивидуалните особености на всеки са обучаем ключ към успешната работа
-Възходящото развитие на образованието е възможно при висока степен на свобода и самоинициатива
-Обучението е процес на създаване на и съхраняване на позитивни междуличностни отношения
-индивидуалното признание е съществено за успеха на обучението
-Ефективното обучение изисква постоянна и динамична смяна на ролите
Осъзнаването на тези ценности ни насочва за търсенето и откриването на тенденции в образованието на бъдещето, свързани с технологичния бум като процес, постоянно оптимизиращ динамиката на неговото развитие. Тенденции като иновативност(отвореност към новото) креативност- стремеж за търсене и прилагане на нестандартни работещи и интеркултурност- необходимостта от приемане на другостта като богатство и възможността.
Разглеждана през призмата иновативността в образованието означава прилагането на тип обучение като средство за учене и възходящ растеж на субектите си и превръщането им в адекватни на контекста на дигиталната ера (Д. Данов, 2011).
Разглеждана в полето на образованието, иновативността със сигурност се отнася до прилагането на нови и разнообразни по вид процедури ,методи и средства на учебната дейност, които се различават традиционно използвано използваните образователни практики и водят до по- добри резултати. Под иновация в образованието се разбира всякакъв вид успешно работещи педагогически ,научни, методически, обучителни технологични нововъведения.
Опитите за излизане от традиционните подходи на обучение имат половин хилядолетна история., стартираща от времето на Ян Коменски “Сетивният свят в картина‘ Жан Жак Русо и Джон Песталоци изтъкват преимуществата за използване на визуализации при преподаването като средство за добро запаметяване. В началото на XX век, американският философ Джон Дюи издига тезата, че целта на образованието не е само предаването на познание от преподавател към обучаеми, но и създаването на условия за изява и самостоятелно мислене. Такова мислене според Дюи възниква само тогава, когато обучаемите не са поставени в ситуация да възпроизвеждат определено решение, а са стимулирани да го търсят по отношение на всеки проблем. Това е възможно при наличието на условия за равностойно излагане на различни гледни точки и при търсене на решения през призмата на различни перспективи, т.е. при образование, което налага нормите на равнопоставеност и усещането за справедливост. Такива възгледи преди около две десетилетия споделят и редица други автори Джон Шотър и Стенли Дийц, за които принципите на равнопоставеността в комуникацията, отношенията на сътрудничество и взаимодействие между участниците в обучението стоят в основата на процеса на научаването.
Н. Витанова споделя следните принципи на образователната среда:
Първият принцип се отнася до възможността за прилагане на множество различни стратегии за учене и преподаване, ориентирани към творчеството, а не към възпроизвеждане. Вторият залага на личностния потенциал и индивидуалните нужди на всеки от обучаемите, а не на стремежа към постигане на едни и същи общи цели. Третият засяга насърчаването на позитивното взаимодействие между самите обучаеми, които поради разнообразните си интереси постоянно обогатяват учебната среда в нови посоки, с нови средства и нови измерения. А четвъртият принцип стимулира изявата на всеки вид интелигентност като начин за формиране на критично мислене.
Дигиталната среда събира в себе си и чисто физически характеристики (достъпност, място на провеждане, логистична обезпеченост, технологизация) и определени психологически аспекти, породени от разнообразни отношения, съществуващи в нея.
- Приемственост;
- Близост до реалността;
- Критичен анализ;
- Положителни очаквания;
- Взаимно доверие.
Приемственост – обучаемите учат по-лесно и с по-голяма готовност, ако включените в обучението неща са познати и разбираеми, по-лесно обозрими – могат да се видят, чуят, усетят.
Близост до реалността – ако от обучаемите се очаква да възприемат действието на идеи в нови ситуации, това означава, че те трябва практически да ги приложат в такива реални ситуации.
Критичен анализ – повтарянето на една и съща информация от голям брой обучаеми води до нейното просто запаметяване, с нищо не допринася за разбирането й. това се постига при наличието на критичен анализ на информацията с включването на различни гледни точки, оспорване и утвърждаване на перспективи, обяснения и доказателства, ккоито обучаемите сами представят едни на други.
Положителни очаквания – успешното усвояване на учебното съдържание е неразривно свързано с положителни очаквания, които предхождат въвеждането на всякаква информация. Интересът към това, което предстои, убедеността, че то ще е полезно, използваемо и практически приложимо, води единствено до предпоставки за разбирането и усвояването на информацията.
Взаимно доверие – увереността в собствените сили, вярата в смисъла на поставените цели и убеждението, че те ще бъдат постигнати, зависят силно от съществуването на взаимно доверие между преподавател и обучаеми. Съзнанието за наличие на външна помощ и подкрепа, че ще я има във всеки момент, когато е нужна, разковничето на успеха в учебния процес. Такова доверие се създава чрез личността на преподавателя, същността на средата, в която се осъществява учебният процес и наличието на комуникация, стимулираща формирането на дигитална грамотност като условие за ефективно усвояване на познанието в ерата на дигитализацията.
Използването на аудиовизуални средства в обучението, които много педагози, психолози а и изследователи от други области не престават да анализират по отношение на тяхната полезност и приложимост при образователния трансфер.
П. Арора 2013, използва изцяло виртуално базирано обучение, прави сравнително проучване между традиционните методи и съвременните методи на преподаване. Резултатите показват, че обучаемите намират съвременните методи на преподаване за много по-ефективни. Това мотивира обучаемите да не пропускат обучителните сесии, както и да внимават много повече, подтиква ги към включване на самостоятелна работа. Интересна е и констатацията, че за обучаемите актуализирането на познанието става по-ефективно и лесно чрез интерактивни презентации, а не чрез учебници и книги; при тях ги привличат спестеното време и високата степен на дискусионност и включване, подобряваща цялостната комуникация в учебния процес.
Обучение с текст – учебниците като съвкупност от знания, концепции и принципи ( Фредерикс,А,2005) съставени от образователни експерти, подпомагащи изпълнението на учебната програма, както от страна на преподавателите, така и от обучаемите. Често се твърди, че един „учебник е толкова добър, колкото е добър обучителят, който го използва“ в условията на съвременното училище учителите следва да имат предвид, че учебникът е само един от многото инструменти, източници на познания и не бива да разчитат прекалено много на него. Детайлният анализ на учебника, включително и електронният му вид показва, че той има предимства и недостатъци – предоставя балансирана, хронологична и относително точна информация. Осигурява организирани единици за работа под формата на подредени в определен ред учебни единици. Относително гъвкави, включващи по-сложни и по-лесни обяснения, приложими за потребителите с различна степен на възможности и интерес към съдържанието.
Използването на аудио средства позволяват възприемането на информация в реално или виртуално време. Аудио средствата са полезни в редица области – в областта на литературата, растителния и животински свят и др.
Мултимедия – използването на електронни дигитални устройства, които включват форми на медии и са способни да възпроизвеждат компютърни изображения. Позволяват пряк достъп ( по Интернет или чрез флаш памет), като могат да се прилагат самостоятелно или чрез преки инструкции или в комбиниран вид.
Интерактивната дъска – представлява широк мултимедиен дисплей под формата на бяла дъска. Интегрирана е с протектор за данни и компютърни устройства с връзка с Интернет. Потребителят – ученик или учител може да взаимодейства с проектните елементи, използвайки усещането за допир. Тук се съчетават всички възможности на мултимедията с по-прякото участие на субектите в обучението.
Програмата на Microsoft PowerPoint е инструмент , широко използван като ново обучително средство в учебната среда. Предоставя възможността да се обогатяват презентациите с различни видове медийни формати като изображения, звук, графики и анимации, което повишава способностите на обучаемите да запомнят онова, което учат. Ефективен начин за използването на PowerPoint е в качеството му на образователен инструмент за обучаемите, които създават собствени презентации.
Под образователен сайт (страница) най-често се разбира Онлайн базиран ресурс, удовлетворяващ определени нужди от обучения. Сайтовете представляват форуми за разискване на даден въпрос, отворено пространство за създаване, редактиране, добавяне, разпространение на информация. Този тип ресурси набира голяма популярност през последните две десетилетия, благодарение на развиващата се нова виртуална среда, осигуряваща едновременно масов и персонализиран достъп до познанието. Днес в Интернет са налични множество образователни сайтове, предоставящи реални ресурси за преподаватели и обучаеми.
Креативността е посока в развитието на дигиталната епоха. Тя е израз на способността за освобождаване от рамките на общоприетото и намиране на нови решения с възможност за новаторско търсене. Разглеждана през призмата на обучението и образованието, креативността изисква признание на истината, че всички деца я притежават, а когато са още малки, тя е основна нужда на тяхното им съществуване. В игрите те постоянно творят, създават нови неща. Това обяснява защо и в ранна възраст идеите на децата при решаване на проблеми са дръзки и нестандартни. За съжаление обаче с натрупването на опит и с напредване на възрастта повечето хора губят творческото си чувство и сами престават да се определят като креативни. Една от причините за това вероятно се корени именно в преминаването им през стандартизираната учебна система на образованието, където често се внушава, че решаването на даден проблем има само един правилен отговор, предоставен от учителя. Подобно разбиране е не пълно, чуждо за условията на XXI век, затова сред основните задачи на педагози, учители и специалисти в сферата на образованието предлагат алтернативни възможности за учене и обучение, които постоянно стимулират креативността сред обучаеми от всички възрасти. Креативността като посока за развитие на образованието предпоставя излизането му от рамката на стандартизацията , чрез използваните тестове при оценяването на учебните резултати, при липсата на избор, при включването на учебни предмети в учебните планове. Изборът на посоката „креативност“ позволява на всеки субект на образователния процес да получава достатъчно възможности да развива таланта си, дори, когато е извън обсега към определени учебни предмети. Когато говорим за необходимостта от промени в образованието, залагащи на креативността е добре да знаем същността и целите, които то преследва.
Според Кен Робинсън образованието – без значение от страната, в която то се развива би следвало да си постави следните три основни цели:
- Индивидуална – да развива талантите на индивида
- Културна – да формира и задълбочава разбирането за света;
- Икономическа – да осигурява необходими умения за изкарване на прехраната, да превръща индивида в икономически продуктивен.
В правилното разбиране на тези три цели е ключът към избора на креативността като посока в развитието на XXI век.
Основните задачи на педагозите, учителите и специалистите от сферата на образованието е да предложат алтернативни възможности за учене и обучение, стимулират креативността. Високо технологичната образователна среда налага избора на дигитализация и познание посредством обучението.
Важен елемент в индивидуалната роля на образованието е да се формира увереност във всеки ученик – „Аз мога!“ степенуване на важността на отделните предмети, Кен Робинсън говори за днешната форма на образование като виновник за „масирана загуба на човешки таланти“ (Робинсън К., 2014)
Интеркултурното образование допринася за по-доброто разбиране на различни хора и култури, като се основава на обучение, приемащо, и уважаващо разнообразието във всички области на живота. Полага усилия да се създаде нагласи сред обучаемите, че те са различни и се развиват по различен и индивидуален начин. Разнообразието и мобилността са сред най-ярките черти на модерните общества. Хората в тях макар и представляващи различни етнически, езикови и културни общности, следва да разбират и приемат различията си. И точно в това се състои философията на интеркултурното образование – жизнена необходимост за днешния свят. Основава се на ценности като толерантност, свобода и откритост плурализъм, справедливост и други. При интеркултурното образование тези ценности са обект на целенасочено и систематично възприемане и споделяне и може да се каже, че в тази насоченост това образование трасира свободата и успешната изява на бъдещите поколения, като защитава интеркултурните различия, залагайки именно на толерантността към тях.
Основен елемент на дигиталната компетентност е разбирането , как съвременните технологии могат да отворят вратите пред хората по отношение на пригодността да се справят с породените от тях предизвикателства. Хората не само ще умеят да придобиват ,съхраняват и разпространяват информация, но и да познават същността на дигиталната среда, средства и съдържание ,за да се използват в името на обшия прогрес.
Дигитализацията промени изцяло ролята на учителя и училището днес. Ако преди няколко поколения училището освен като място за учене, център за социални контакти и начин за връзка и общуване с връстниците, това вече не е така. Днешните деца общуват много повече онлайн, отколкото лице в лице.
В България над 50% от децата влизат в Интернет, преди да тръгнат на училище (Кънчев, П,2018)
Предлаганите идеи в сферата на дигитализацията водят до непрекъснато оптимизиране на образователната среда в училища, съдействат за преодоляване на негативни нагласи към образованието, възвръщането престижа на институциите на образованието като място, без което личностното израстване и цялостният обществен напредък са невъзможни. Дигитализацията доведе до положителни промени в цялостната обществена среда като израз на възстановената връзка „ образование – успешна личностна и професионална реализация – активно и възходящо развиващо се общество“. Създаване на общество, чиито членове ясно осъзнават смисъла на ученето и образованието и средствата, водещи към тази цел – в способни да приобщават към общочовешки, общодемократични и общокултурни ценности.
БИБЛИОГРАФИЯ
Ангелов,Б. Медийна и комуникативна компетентност, Университетска библиотека София; Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, (2007).
Баева, М. Педагогика на приобщаването – включващо образование. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ (2014).
Данов, Д. Педагогика на ефективната комуникация. София : „Полис“ (2011).
Данов, Д. Децата и медиите. София „ Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ (2018).
Витанова, Н. Образование на бъдещето – В. Педагогика (2019, бр 91)