ПРИЛОЖЕНИЕ НА ОБЛАЧНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА КВАЛИФИКАЦИЯТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ
Анелия Асенова Ризова
заместник-директор по учебна дейност
ОУ „Св.св. Кирил и Методий“ гр. Кюстендил
Резюме: В статията са разгледани целта, задачите и хипотезата, както и нейното доказване от проведено експериментално изследване. Коментират се компетентностите и в частност ключовите дигитални компетентности на учителите и как с форми на вътрешноквалификационна дейност при приложение на облачни технологии могат да се повишат.
Ключови думи: дигитални компетентности, облачни технологии, учители, форми на квалификация, математическо-статистически методи, анализ.
Въз основа на анализа на специализираните източници, както и актуалността на проблема, съобразно приложението на облачните технологии, са формулирани следните цел, задачи, хипотеза, предмет и обект на експерименталното изследване:
Цел:
Да се разработи и апробира експериментално технология за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Кюстендил чрез внедряване на облачна технология и овладяване на дигитални компетентности.
За постигане на целта си поставих следните задачи:
- Да се проследят и установят знанията, уменията и нагласите на учителите, свързани с дигиталните им компетентности на констатиращия и на контролния етап от експеримента чрез анкета.
- Да се разработи и апробира на обучаващия етап от експеримента технология за стимулиране на дигителната компетентност, чрез приложението на облачна технология.
- Да се докаже хипотезата на експерименталното изследване.
Хипотеза: Предполага се, че ако се разработи и апробира подходяща технология за стимулиране на знанията, уменията и нагласите на учителите, свързани с дигиталните им компетентности, съобразена с възрастовите и индивидуалните особености на изследваните лица чрез обучения при практически ситуации в рамките на методическите обединения /вътрешноквалификационната дейност/, може да се очаква разширяване и затвърдяване на знанията, уменията и нагласите на учителите, свързани с дигиталните им компетентности.
Предмет: Целесъобразност и ефективност на технологията за повишаване на дигиталните компетентности чрез приложението на облачна технология.
Обект: Процесът на формиране на умения и нагласи у учителите да преглеждат, търсят, съхраняват и извличат информация; да взаимодействат и комуникират чрез облачните технологии в практически ситуации; да споделят информация и дигитално съдържание; да разработват електронно съдържание; да познават основните правила за безопасност и да могат да решават практически и теоретични проблеми чрез технологиите.
Етапи на експерименталното изследване
Първи етап: Констатиращ етап – установяване ниво на знанията, уменията и нагласите на учителите, свързани с дигиталните им компетентности преди обучаващия етап на експеримента.
Втори етап: Формиращ етап – апробиране на система от форми на обучение в условията на вътрешноквалификационната дейност в училището чрез приложение на облачните технологии.
Трети етап: Контролен етап – установяване продуктивността на приложените инструменти, анализ и обобщаване на получените резултати след обучаващия етап на експеримена.
Обхват: Изследвани са 56 учители в ОУ „Св.св. Кирил и Методий““, гр. Кюстендил, в периода септември 2019 г. – май 2023 г.
Методика на експерименталното изследване
- Инструментариум – За реализиране целта на настоящето изследване използвах една и съща анкета в началото и в края на експеримента.
Цел на анкетата: Установяване нивото на знанията, уменията и нагласите, свързани с дигиталните компетентности в началото и в края на периода на прилагане на иновацията
„От традиция към електронна идентичност и комуникация“ при учителите.
Таблица 1. Критерии и показатели
Критерии – Област на компетенция | Показатели – Компетенции | Анкетен въпрос | Точки |
1. Информация | 1.1. Преглеждане, търсене и филтриране на информация
1.2. Съхраняване и извличане на информация |
1, 2, 3
4,26 |
2, 1, 2
2,1 |
2. Комуникация | 2.1. Взаимодействие чрез технологии
2.2. Споделяне на информация и съдържание 2.3. Участие в онлайн гражданско общество 2.4. Сътрудничество чрез дигитални канали |
5,13,24
8, 9 7 6, 12 |
1,2,2
1, 2 2 1, 2 |
3. Създаване на съдържание |
3.1. Разработване на съдържание
3.2.Интегриране и преработване на информация |
22,23,25
27,28,29 |
2, 2,2
2,1,7 |
4. Безопасност | 4.1. Защита на устройствата
4.2.Защита на данните и дигиталната идентичност |
10
11,31 |
1
2,1 |
5. Решаване на проблеми |
5.1. Решаване на практически и теоретични проблеми чрез технологии
5.2.Определяне на потребността от надграждане на дигиталната компетентност |
19, 20,
21,30,32 14, 15, 16, 17, 18, 33, 34 |
2, 1,
1,2,1 1, 1, 1, 1, 1, 5, 2 |
Процедура и инструкция: Учителите попълват анкетата онлайн /създадена е чрез Google формуляри/. Анкетирането е анонимно.
Оценка на резултатите
Нивото на компетентности се измерва с помощта на скала, която включва три равнища – високо, средно и ниско. Проследяването на постиженията се извършва въз основа на сбора на получените от отговорите на учителите точки за всички въпроси.
Максималният брой точки, които могат да бъдат получени при отговорите на въпросите при входящия мориторинг, е 60 по 12 показатели.
ВХОДЯЩ МОНИТОРИНГ | ||
Равнище на дигиталните компетентности | Общ брои точки от въпросите | Характеристика на оценката |
Високо равнище | От 45 до 60 точки | Отчетените резултати показват, че учителят има умения за преглеждане, търсене, съхраняване и извличане на информация; за взаимодействие чрез технологиите и споделяне на информация и съдържание; за разработване на съдържание и интегриране и преработване на информация; познава правилата за безопасност и може да решава проблеми. Налице са опимални условия за успешно включване на учителя в иновативния процес. |
Средно равнище | От 30 до 44 точки | За учител, показал такова равнище на компетентности, може да се направи оценка, която дава основание да се счита, че е налице добра основа за работа по включване в иновативния процес. |
Ниско равнище | До 29 точки | Резултатите от това равнище показват, че учителят има сериозни пропуски в дигиталните си компетентности. Нужно е да се осъществи индивидуален подход при провеждане на обученията. |
Максималният брой точки, които могат да бъдат получени при отговорите на въпросите при входящия мориторинг, е 60 по 12 показатели.
ИЗХОДЯЩ МОНИТОРИНГ | ||
Равнище на дигиталните компетентности | Общ брои точки от въпросите | Характеристика на оценката |
Високо равнище | От 45 до 60 точки | Отчетените резултати показват, че учителят има умения за преглеждане, търсене, съхраняване и извличане на информация; за взаимодействие чрез технологиите и споделяне на информация и съдържание; за разработване на съдържание и интегриране и преработване на информация; познава правилата за безопасност и може да решава проблеми. Участието в иновативния процес е успешно. |
Средно равнище | От 30 до 44 точки | За учител, показал такова равнище на компетентности, може да се направи оценка, която дава основание да се счита, че включването в иновативния процес е успешно, но е необходима още подкрепа в рамките на вътрешноквалификационната дейност на училището.
|
Ниско равнище | До 29 точки | Резултатите от това равнище показват, че учителят има сериозни пропуски в дигиталните си компетентности. Нужно е да се осъществи индивидуален подход при провеждане на обученията в рамките на вътрешноквалификационната дейност на училището и да се осигури обучение в краткосрочни курсове. |
- Работна програма на експерименталното изследване
№ | Тема на обучение | Вид квалификация | Област на
компетенция |
Време за
провеждане |
1 | Училище в облака – въведение | Продължаваща
|
комуникация,
създаване безопасност |
м. I 2020 г. |
2 | Училище в облака – администриране и управление | Продължаваща
|
комуникация,
създаване безопасност, решаване на проблеми |
м. I 2020 г. |
3 | Първо вписване в Google профил | Вътрешноинституционална квалификация | комуникация | м.IХ 2020 г. |
4 | Как да създавам
потребители |
Вътрешноинституционална квалификация | комуникация | м.IХ 2020 г. |
5 | Как да създам класна стая | Вътрешноинституционална квалификация | комуникация | м.IХ 2020 г. |
6 | Как да се включа в онлайн среща | Вътрешноинституционална квалификация | комуникация | м.IХ 2020 г. |
7 | Как да създам онлайн среща | Вътрешноинституционална квалификация | комуникация | м.Х 2020 г. |
8 | Как да споделям съдържание при онлайн среща/ урок | Вътрешноинституционална квалификация | комуникация | м.Х 2020 г. |
9 | Gmail при работа с ученици | Вътрешноинституционална квалификация | комуникация | м.Х 2020 г. |
10 | Първо вписване в Google профил на ученици | Вътрешноинституционална квалификация | комуникация | м.Х 2020 г. |
11 | Google Classroom през погледа на учениците | Вътрешноинституционална квалификация | комуникация | м.ХI 2020 г. |
12 | Използване на графичен таблет при онлайн обучение по математика | Вътрешноинституционална квалификация | информация,
комуникация |
м.ХI 2020 г. |
13 | Google диск | Вътрешноинституционална квалификация | информация,
комуникация |
м.ХII 2020г. |
14 | Създаване на тест в Google Classroom | Вътрешноинституционална квалификация | Създаване на съдържание |
м.ХII 2020г. |
15 | Насрочване на задание в Google Classroom | Вътрешноинституционална квалификация | Създаване на съдържание |
м. I 2021 г. |
16 | Създаване на критерии за оценка в Google Classroom | Вътрешноинституционална квалификация | Създаване на съдържание |
м. I 2021 г. |
17 | Използване на графичен таблет при онлайн обучение в начален етап | Вътрешноинституционална квалификация | комуникация | м. II 2021 г. |
18 | Google документи | Вътрешноинституционална квалификация | Информация | м. II 2021 г. |
19 | Google таблици | Вътрешноинституционална квалификация | Информация | м. III 2021г. |
20 | Google формуляри – създаване на тест | Вътрешноинституционална квалификация | Създаване на съдържание |
м. III 2021г. |
21 | Google формуляри – създаване на анкета | Вътрешноинституционална квалификация | Създаване на съдържание |
м. IV 2021г. |
22 | Google презентации | Вътрешноинституционална квалификация | Създаване на съдържание |
м. IV 2021г. |
23 | Google Classroom – създаване и управление | Вътрешноинституционална квалификация | комуникация | м.IХ 2021 г. |
24 | Правила за безопасност в Google Classroom | Вътрешноинституционална квалификация | Безопасност | м.IХ 2021 г. |
25 | Създаване на групи в Gmail | Вътрешноинституционална квалификация | Комуникация,
безопасност |
м. Х 2021 г. |
26 | Какво е Jamboard | Вътрешноинституционална квалификация | Създаване на съдържание |
м. Х 2021 г. |
27 | Jamboard в класната стая | Вътрешноинституционална квалификация | Създаване на съдържание |
м.ХI 2021 г. |
28 | Използване на графичен таблет | Вътрешноинституционална квалификация | Създаване на съдържание |
м.ХI 2021 г. |
29 | Създаване, качване и изтриване на файл в Google диск | Вътрешноинституционална квалификация | Информация | м.ХII 2021г. |
30 | Споделяне на файлове и папки | Вътрешноинституционална квалификация | информация,
комуникация |
м. I 2022 г. |
31 | Образователни ресурси – Kahoot | Вътрешноинституционална квалификация | Информация | м. II 2022 г. |
32 | Образователни ресурси – Liveworksheets | Вътрешноинституционална квалификация | Информация | м. III 2022г. |
33 | Образователни ресурси – LearningApps | Вътрешноинституционална квалификация | Информация | м. IV 2022г. |
34 | Работа с Chromebook | Вътрешноинституционална квалификация | Безопасност | м. V 2022 г. |
35 | Как да направя уроците си разбираеми и мотивиращи за учениците с Уча.се? | Продължаваща
|
Информация | м. VI 2022г. |
36 | Формиране на дигитални компетентности чрез използване на ИКТ в образователния процес | Продължаваща
|
Създаване на съдържание |
м.Х 2022 г. |
37 | НЕИСПУО – лични образователни дела на учениците в платформата – администриране | Вътрешноинституционална квалификация | Информация
Създаване |
м.ХI 2022 г. |
38 | НЕИСПУО – лични образователни дела на учениците в платформата – приключване | Вътрешноинституционална квалификация | Информация
Създаване |
м. V 2023 г. |
39 | Електронни платформи в образованието | Продължаваща
|
Създаване на съдържание |
м. VI 2023г. |
3.Математико-стастистически методи за обработка на резултатите
За обработка на резултатите от изследването се използват математико – стастистически методи, чрез които проверяваме наличието на взаимовръзката между две величини и повече величини от изследваната област, сравняваме средни показатели на няколко зависими променливи, проверяваме верността на хипотезата, силата на взаимовръзката между определени величини и други.
Вариационен анализ
Вариационният анализ, наричан още параметричен, дава основни статистически показатели. При него важна роля имат параметрите: средна аритметична величина и стандартно отклонение. Чрез средната аритметична величина се измерва средното ниво на признака, притежаван и измерван за всяка единица от подложената на наблюдение група. Показателят се явява като обобщена характеристика на цялата група по отношение на изучения признак.
Цел: Да се изведе средно аритметично от индивидуалните постижения на учителите.
Начин на изчисляване: Коефициентите на всички учители се събират и се делят на броя на учители в групата /n/.
∑ Х х1+х2+х3+……+хn
Хa= ——— = ———————————,
n n
където:
Хa е средна аритметична величина;
х1,х2,х3……,хn – определенията по вариационен признак (точките на учителите);
n – броят на осредняваните величини;
∑ – знак за сбор
Персантален анализ
Цел: Групиране данните в персантили
Инструментариум: Персантили, които включват следните означения:
– Брой учители с ниско равнище
– Брой учители със средно равнище
– Брой учители с високо равнище
Начин на изчисляване: Определя се среден коефициент. Данните се изчисляват в проценти (%) и се изнасят в таблица.
Брой учители с ниско равнище | Брой учители със средно равнище | Брой учители с високо равнище |
Алтернативен анализ
На базата на получените емперични данни от изследването се извършва обработка чрез алтернативен анализ, т.е изчислява се в процентно отношение броя на изследваните лица, принадлежащи към съответната категория. Резултатите се приравняват в процентно отношение по формулата: Брой учители с положителни отговори
общ брой учители с верни отговори
% = x100
общ брой учители, участвали в изследването
Графични методи
За по-голяма нагледност резултатите на изследваните учители се представят в табличен и графичен вид.
Графичните методи позволяват чрез графи, диаграми, пространствени изображения и други визуални форми да се представят параметрите на резултатите.
- Доказване на хипотезата – метод на Стюдънт
За докзване на хипотезата от експиременталното изследване е използван
t-критерий на Стюдънт, който дава възмоност да се съпостави признак (нивото на усвоеност на дигиталните компетентности на изследваните учители), измерен в една и съща група, но в различни условия ( преди и след обученито).
Етапите на проверка на статистическите хипотези включват следните дейности:
- Определяне на нулева ( Н0) и алтернативна (На) хипотези на проверката.
- Избиране на критерий за проверка на нулевата хипотеза.
- Определяне на нивото на статистическа значимост на проверката – обикновено в педагогическите изследвания се приема 0, 05 или 5%. Това означава, че направеният извод е с 95% сигурност.
- Пресмятане на стойността на проверяващата величина.
- Определяне на критичната област – област от значение на изчисляваните величини, за която закономерността, положена в основата на съответния статистически метод, не важи. Използват се таблици.
- Вземане на решение относно статистическата основателност на нулевата хипотеза.
Ако tизч< tα, то за вярна се приема нулевата хипотеза.
Ако tизч> tα, то за вярна се приема алтернативната хипотеза
АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ЕКСПЕРИМЕНТАЛНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ
Анализ на резултатите от констатиращия етап на експеримента
Равнищата за проследяване на дигиталните компетентности на учителите – входящ мониторинг са групирани и обобщени в Таблица 2. и са онагледени в Диаграма 1.
Таблица 2. Обобщен протокол за равнищата на постиженията на изследваните
лица в началото на експеримента
Равнища на дигитални компетентности | Брой учители | % |
ниско равнище | 24 | 43% |
средно равнище | 26 | 46% |
високо равнище | 6 | 11% |
Равнища на постиженията в началото на експеримента
Диаграма 1. Равнища на постиженията на изследваните лица
в началото на експеримента
Данните сочат, че при 11% (6 учители) се отчита високо равнище на дигитални компетентности, 46% (26 учители) – средно равнище, 43 % (24 учители) – ниско равнище.
Констатира се, че най-големи затруднения имат учителите при създаване на дигитално съдържание.
Методически изисквания за провеждане на практически обучения като вътрешноинституционална квалификация на формиращия етап от експеримента
Дидактическата технология за стимулиране на дигитални компетентности чрез приложение на облачните технологии е съобразена с възрастовите характеристики на педагогическите специалисти.
Методиката е съобразена и с педагогическите принципи за спираловидност, последователност, научност, индивидуален подход и други.
При квалификационните форми за овладяване на дигитални компетентности, съобразно конкретната цел и задачи на експерименталното изследване, бяха използвани различни теми. Познавателните задачи са компилация от концептуалните идеи на иновативния проект „От традиция към електронна идентичност и комуникация“.
Основен момент е включването на педагогическите специалисти в собствена дейност с дигитална насоченост на практическа основа. Изграждането, разширяването и надграждането на представите на учителите за взаимодействие чрез облачните технологии се реализираха в забавни и увлекателни практически ситуации чрез упражнения в позната среда. Запознаването с начините за преглеждане, търсене, филтриране, съхраняване и извличане на информация се реализира чрез подходящи упражнения на базата на конкретна дейност в облачна среда. По този начин се стимулираше развитието на дигитални умения у преподавателите. Те формираха умения за създаване на дигитално съдържание и за интегриране и преработване на информация, изготвяха на мултимедийни и творчески продукти.
Формиращият етап от изследването протече в периода от м. септември 2019 г. до м. юни 2023 г., по време на който се изпробва модела на обучение с учителите от експерименталната група. Заложени бяха 5 обучения с външен лектор с 1 квалификационен кредит – 16 академечни часа. Първите две обучения се проведоха само с 20 от педагогическите специалисти, които имаха високо и средно ниво на дигитални компетентности. Именно те бяха включени в екипа по реализиране на иновацията и проведоха обучение на останалите учители. Темите са общо 34 на брой, предвидени за провеждане като обучения като вътрешноинституционална квалификация в рамките на методическите обединения със средна продължителност 90 минути в рамките на 3 учебни години. В темите от експерименталния модел бяха включени разнообразни задачи под формата на упражнения за развиване на дигитални компетентности, свързани с конкретна област от облачните технологии. Практическото приложение в класната стая /Google Classroom/ стимулира познавателната активност на учителите и те овладяха по-плавно и осезаемо определени дигитални компетентности. Дейностите се осъществяваха не само групово, но и индивидуално.
Комбинирането на желанието за промяна в училище чрез въвеждане на иновативния проект и настъпването на пандемична ситуация през 2020 г. доведе до благоприятен ефект върху развиването на дигиталните компетентности у учителите. Ролята на мотивацията на преповавателите и нуждата от приложение на усвоените знания и умения в реална среда е ключова за протичането на дадена квалификационна дейност.
Апробираната дидактическа технология е доказателстово, че чрез приложението облачните технологии в образователния процес респективно в квалификационната дейност в условията на училището може да се преодолее противоречието между сложността на дигиталната компетентност и конкретното и приложение в практиката и води до по-високо равнище на усвоените знания, умения и нагласи у учителите.
Анализ на резултатите от контролния етап на експеримента
Равнищата за проследяване на дигиталните компетентности на учителите – изходящ мониторинг са нанесени в Таблица 3. и са онагледени в Диаграма 2.
Таблица 3 . Обобщен протокол за равнищата на постиженията на изследваните
лица в края на експеримента
Равнища на дигитални компетентности | Брой учители | % |
ниско равнище | 2 | 4% |
средно равнище | 10 | 18% |
високо равнище | 44 | 78% |
Равнища на постиженията в края на експеримента
Диаграма 2. Равнища на постиженията на изследваните лица
в края на експеримента
Данните сочат, че при 78% (44 учители) се отчита високо равнище на дигиталната компетентност, 18% (10 учители) – средно равнище, 4 % (2 учители) – ниско равнище.
Констатира се, че чрез приложената технология учителите повишиха своите дигитални знания, умения и нагласи.
Обобщени резултати от равнища на постижения в началото и края на обучението са групирани в Таблица 6 . и са онагледени в Диаграма 3.
Таблица 6. Обобщени резултати
Период на изследването | Равнища на постиженията – бр. учители – % | ||
ниско | средно | високо | |
преди обучението | 24 – 43% | 26 – 46% | 6 – 11% |
след обучението | 2 – 4% | 10 – 18% | 44 – 78% |
Обобщени резултати
Диаграма 3. Обобщени резултати
Доказване на хипотезата: чрез t – критерий на Стюдънт
Интересуваме се дали след проведено обучение се е подобрило нивото на дигитални компетентности у учителите.
Нулева хипотеза Н0 – Не съществува статистически значима разлика (зависимост) между получените резултати на входното и изходното ниво след приложение на облачните технологии в обучението /чрез обучения от вътрешноинституционалната квалификация/.
Алтернативна хипотеза На – Между изследваните характеристики на входното и изходното ниво се наблюдава статистически значима разлика (зависимост) и тя се дължи на приложението на облачните технологии в обучението /чрез обучения от вътрешноинституционалната квалификация/.
За проверката на хипотезите се сравняват разликите между средните величини. Според този метод, нулевата хипотеза се приема или отхвърля в зависимост от получената разлика т.е. Н0: ако На: ако Изчисленията са направени с Microsoft Excel – с инструмента Data Analysis и са представени в Таблица 7.
Таблица 7.
t-Test: Paired Two Sample for Means | ||
к2 | к1 | |
Mean | 49.96428571 | 30.5 |
Variance | 69.41688312 | 71.89090909 |
Observations | 56 | 56 |
Pearson Correlation | 0.844964865 | |
Hypothesized Mean Difference | 0 | |
df | 55 | |
t Stat | 31.10663525 | |
P(T<=t) one-tail | 6.80968E-37 | |
t Critical one-tail | 1.673033965 | |
P(T<=t) two-tail | 1.36194E-36 | |
t Critical two-tail | 2.004044783 |
Тъй като , то е валидна алтелнативната хипотеза: Между изследваните характеристики на входното и изходното ниво съществува статистически значима разлика (зависимост) и тя се дължи на приложението на облачните технологии в обучението /чрез обучения от вътрешноинституционалната квалификация/.
ИЗВОДИ
Обобщението и анализът на резултатите, получени по време на провеждане на експеримента, доведоха до следните изводи:
- Използването на облачните технологии води до повишаване на новото на дигитални компетентности у учителите.
- Въведената иновация води до повишаване квалификацията на учителите на ниво училище
- Разработената методика може да бъде използвана и в други образователни институции.
- Наблюдава се силна мотивация у учителите за постигане на максимални резултати.
При провеждане на квалификационни форми с педагогически специалисти може да се обобщи, че е необходимо подходящо изложение на информацията и добра визуализация. Необходимо е заниманията да са обвързани с практическото им приложение, което по непринуден начин води до желание за взаимодействие. В рамките на методическите обединения сред колетиге си учителите овладяват успешно съответните дигитални знания и умения.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
- МОН, Компетентности и образование https://web.mon.bg/upload/21560/I-book.pdf
- A common European Digital Competence Framework for Citizens. European Commision:http://openeducationeuropa.eu/sites/default/files/DIGCOMP%20brochure%202014%20.pdf (13.11.2015).
- Ferrari, А. (2013). DIGCOMP: A Framework for Developing and Understanding Digital Competence in Europe. European Commision: http://ftp.jrc.es/EURdoc/JRC83167.pdf (10.11.2015).
- Мирчева, В. Квалификацията на учителите – основна задача на съвременния образователен мениджмънт, Електронно списание „i – Продължаващо образование“.
- Иванов, Ив., „Педагогическа диагностика“, Изд.“П.Хилендарски“,2006.
- Петров, В. и Тодоров, Т., Основи на статистиката, В. Търново, 2000.
Анелия Асенова Ризова – email: rizova@kmkn.eu