ДИГИТАЛНИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ НА УЧИТЕЛИТЕ

ДИГИТАЛНИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ НА УЧИТЕЛИТЕ

Анелия Асенова Ризова

заместник-директор по учебна дейност

ОУ „Св.св. Кирил и Методий“ гр. Кюстендил

Резюме: В статията са разгледани основните дигитални компетентности, които е необходимо да се придобият от учителите чрез различни форми на квалификация. Коментират се компетентностите и в частност ключовите компетентности и как с форми на вътрешноквалификационна дейност могат да се повишат.

Ключови думи: дигитални компетентности, учители, форми на квалификация

Професионалната компетентност на хората в една организация е нейния най-ценен

„актив”. В този смисъл, управлението на процеса по нейното създаване, разширяване и разпространение е една от основните задачи на съвременния мениджмънт.

Досегашният опит в образователните реформи доказа ясно, че успешната модернизация и иновация зависят в значителна степен от субекта на управлението, от капацитета и качеството на мениджмънта на организацията, от готовността и нагласите на директорите на училища за активно участие в реформите и за промяна. В този смисъл, участието на персонала в квалификационен процес съдейства за:

– управление на качеството на възпитателно-образователния процес, като споделена отговорност на всички педагогически субекти;

– повишаване и развитие на знанията, уменията, разбирането, капацитета и потенциала на учителите в съответствие с изискванията на новите длъжности за кариерно развитие, работата, приоритетите на училището и неговата мисия;

– ефективно функциониране на училището чрез изграждане на организационна култура и конкурентни предимства пред другите.

От изложеното до тук става ясно, че квалификацията на учителите не приключва със завършването на съответния университет. Голяма част от квалификационния процес продължава и през педагогическата им практика. Следователно, организирането на квалификацията в училище, трябва да се разглежда като процес, допринасящ за развитието на професионалната и личната компетентност и формирането на определени жизнени нагласи и модели на поведение.

В качеството ми на заместник-директор по учебна дейност в едно от най-големите основни училища в област Кюстендил участвам в разработването, планирането и реализирането на държавните политики, свързани с повишаването на квалификацията на педагогическите специалисти на училищно ниво. Това провокира интереса ми към изследване на това какви са дефицитите в компетентностите на учителите и как могат да се подобрят те.

Понятието компетентност произлиза от латински език (лат. competens, -entis – „способен”1 ; от английски език думата компетентност се превежда като „способност, дарба”2 ). Компетентностите се определят като динамична съвкупност от знания, умения, нагласи и отношения, които се придобиват в процеса на обучение. Свързват се основно с поведението на личността – не сами по себе си знания или умения, а подходящи поведения, демонстрирани в конкретни учебни ситуации и необходими за постигането на резултати в конкретна дейност или при определена професионална роля.

Компетентността най-често се свързва със способност, разбирана като можене да се направи нещо, т.е. умеене, основано на знание. Компетентностите са способности, но не вродени, а „такива, които са развити чрез качествено учене, в подходяща педагогическа среда и чрез придобиване на сериозен практически опит“. След 2000 година в образователната практика на редица държави започва да се говори за компетентностно ориентирано образование, като образователните реформи и смяната на образователната парадигма на индустриалното общество все повече се свързават с компентентносния подход.

Постепенно в различни класификации се появяват принципно нови образователни понятия – компетенции, компетентности, умения за живот, ключови компетентности… През последните няколко години са факт редица дискусии осносно основните (базисни) компетентности, които всеки един човек трябва да притежава. Резултатите от тези дискусии очертават комплекси от компетентности, които се считат за особено важни, значими за реализацията на човека – личностна и професионална. Постепенно в резултат от търсенето на „концептуална основа за училищно-базирани сравнения на постиженията в международни и в национални системи” се налага понятието ключови компетентности.

Темата за компетентностите и в частност за ключовите компетентности не е нова за образованието. Формалното ѝ начало се поставя през декември 2006 г. с приемането на Препоръката на Съвета на Европейския съюз и на Европейския парламент за Рамка за ключовите компетентности за учене през целия живот, макар че изработването ѝ е резултат на дълъг процес, в основата на която лежи концепцията за комплекса от компетентности, необходими за личностно развитие, активно гражданство, социално включване и пригодност за трудова заетост през 21 век.

Рамката извежда дефиниция за компетентностите като съчетание от знания, умени и нагласи, като в същото време дефинира знанията като съставени от факти, данни, понятия, представи и теории, които са вече утвърдени и подпомагат разбирането на определена област или предмет, уменията като способност и възможност на човек да извършва процеси и да използва съществуващите знания, за да постигне резултати, а нагласите като предразположение и начин на мислене за действие. Всяка от осемте ключови компетентности е ясно определена и са посочени конкретните знания, умения и нагласи, които се отнасят към нея.

С концепцията за ключовите компетентности се извежда на преден план обучението, ориентирано към резултати, и се акцентира върху прилагането на знания в реални ситуации от живота, като по този начин образованието се оттласква от традиционната си предметна ориентираност, залагайки на изграждането на ключови компетентности – интегрирано през всички предмети. Десетина година по-късно в рамките на Българското председателство с Препоръка на Съвета на Европейския съюз от 22 май 2018 г. тези ключови компетентности вече са осъвременени, без обаче да се променя разбирането за тях като съчетание от знания, умения и нагласи. Непроменен остава и броят на ключовите компетентности. Осъвременяването поставя по-силен акцент върху базовите умения (грамотност в областта на четенето, на чуждите езици и на основните дигитални умения) и върху преносимите умения, отделя специално внимание на обучението за предприемачество, фокусира се върху усъвършенстване на уменията в областта на математиката, природните науки, технологиите и инженерството (наричани за краткост STEM), подчертава образованието за демократично гражданство и ценности и разширява обхвата на дигиталните компетентности, включвайки програмиране и киберсигурност.

В резултат Ревизираната Препоръка говори за следните осем (групи от) ключови компетентности:

• езикова грамотност;
• комуникативна компетентност;
• математическа компетентност и компетентност в областта на природните науки, технологиите и инженерството;
• дигитална компетентност;
• личностна компетентност, социална компетентност и компетентност за учене;
• гражданска компетентност;
• предприемаческа компетентност;
• компетентност за културна осведоменост и изява.

В допълнение следва да се отбележи, че всички ключови компетентности се считат еднакво важни, те се припокриват и са взаимосвързани. И което е по-съществено – разтворени са и се придобиват интегрирано чрез обучението по всички учебни предмети.

Концепцията за ключовите компетентности е залегнала в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) и е последователно проведена в подзаконовата нормативна уредба. Така например общообразователната подготовка е пряко обвързана с придобиването на 8-те ключови компетентности от Рамката, като в същото време е изведена и девета, значима за образователната ни система компетентност – умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт. В държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка са определени по всеки учебен предмет очакваните резултати от обучението в края на всеки етап – под формата на компетентности, сред които основно място намират ключовите компетентности. Върху тях стъпват и учебните програми.

Една от основните цели на повишаване на нивото на квалификацията на педагогическите специалисти е те да подобрят своите компетентности. Основният дефицит е липсата на дигитална компетентност у част от учителите.

Под дигитална компетентност се разбира уверено, критично и отговорно ползване на дигиталните технологии за учене, на работното място и за участие в обществото. Това включва информационна грамотност и грамотност по отношение на данните, медийна грамотност, умения за създаване на съдържание, за безопасна работа в дигитална среда, за решаване на въпроси, свързани с интелектуалната собственост и с компетентности във връзка с киберсигурността.

Знанията са свързани с познаване на възможностите на дигиталните технологии, на ограниченията, рисковете и последиците от тях, с разбиране на общите принципи и механизмите в основата на дигиталние технологии, с познаване на основните функции и употреби на различните устройства, софтуер и мрежи, с правните и етичните принципи, свързани с ползването на дигиталните технологии, с необходимостта от критичен подход към валидността, надеждността и въздействието на информацията и на данните.

Уменията включват способност за достъп, ползване, филтриране, оценяване, създаване и споделяне на дигитално съдържание с цел активно гражданско участие, социално приобщаване и творчеството, за управляване и защита на информация, на данни и на дигитална самоличност, както и за разпознаване и ефективна работа със софтуер, устройства, изкуствен интелект или роботи.

Нагласите изискват критично, отговорно, но подкрепящо и непредубедено отношение към развитието на дигиталните технологии и дигиталното съдържание, както и етичен, безопасен и отговорен подход към използването им.

В следващата таблица са представени петте области на дигитална компетенция, които трябва да притежава всеки учител.

Област на компетенция	Компетенции
1. Информация	1.1.Преглеждане, търсене и филтриране на информация 1.2. Съхраняване и извличане на информация
2. Комуникация	2.1. Взаимодействие чрез технологии 2.2. Споделяне на информация и съдържание 2.3. Участие в онлайн гражданско общество 2.4. Сътрудничество чрез дигитални канали
3. Създаване на съдържание	3.1. Разработване на съдържание 3.2.Интегриране и преработване на информация
4. Безопасност	4.1. Защита на устройствата 4.2.Защита на данните и дигиталната идентичност
5. Решаване на проблеми	5.1.Решаване на практически и теоретични проблеми чрез технологии 5.2.Определяне на потребността от надграждане на дигиталната компетентност

 

В заключение цифровите технологии са основен двигател на иновациите, растежа и създаването на работни места в условията на глобална икономика. Не всеки гражданин /респективно учител/ обаче притежава необходимата компетентност, която представлява съвкупност от знания, умения и нагласи, за да е в състояние да използва съвременните технологии пълноценно в своя всекидневен живот. Огромна е ролята на училището, на ръководството му и на екипа от педагози за формиране на нужните компетентности у учениците. Преди това и педагогическите специалисти трябва да овладеят нужните компетентности. Това най-лесно се постига чрез вътрешноинституционалната квалификация.

Основен момент е включването на педагогическите специалисти в собствена дейност с дигитална насоченост на практическа основа. Изграждането, разширяването и надграждането на  представите на учителите за взаимодействие чрез облачните технологии може да повиши дигиталните им компетентности чрез забавни и увлекателни практически ситуации в позната среда.  Запознаването с начините за преглеждане, търсене, филтриране, съхраняване и извличане на информация  може да се реализира чрез подходящи упражнения на базата на конкретна дейност в облачна среда. По този начин да се стимулира развитието на дигитални умения у преподавателите. Те ще формират умения за създаване на дигитално съдържание и за интегриране и преработване на информация, за изготвяне на мултимедийни и творчески продукти.

Литература

1. Компетентности и образование, МОН https://web.mon.bg/upload/21560/I-book.pdf
2. A common European Digital Competence Framework for Citizens. European Commision: http://openeducationeuropa.eu/sites/default/files/DIGCOMP%20brochure%202014%20.pdf (13.11.2015).
3. Ferrari, А. (2013). DIGCOMP: A Framework for Developing and Understanding Digital Competence in Europe. European Commision: http://ftp.jrc.es/EURdoc/JRC83167.pdf (10.11.2015).

 

Анелия Асенова Ризова – email: rizova@kmkn.eu