Тема: „Агресията в начална училищна възраст- форми и методи на противодействие и превенция чрез извънкласни дейности“
Учителите в детските градини и начален етап на училищното образование са първите, които се докосват по специален начин до децата – изразители на ставащото в семейството и обществото и проявяващи понякога неодобряване от социалната среда поведение, определено като агресия. Настоящата статия разглежда причините, проявите и разпространението на агресивното поведение, насилие и превенция в начална училищна възраст. Споделен е добър педагогически опит, методи и похвати за справяне и намаляване на агресивното поведение при децата от начален етап. Представени са добри практики за работа с родители: информиране, включване в училищни дейности, родителска поддръжка. Популяризиране на изконни човешки ценности и морал и заместване на агресивните модели на поведение в училище с адекватни за възрастта и нивото на развитие на учениците форми за изразяване на натрупаното в децата напрежение и импулси, в следствие на преживяна агресия.
Предприетите действия за коригиране на агресивното поведение, изграждане на умения и техники за регулиране на чувствата и постигане на контрол на агресивното поведение и изграждането на умения за владеене в агресивни ситуации в крайна сметка доведоха до преодоляване на агресивното поведение в проблемните деца.
Като учител с 28 години педагогически стаж в начален етап СУ „Н. Катранов“, град Свищов в процеса на работа, съм работила с много деца, които са проявявали агресия, но в приемливи форми. Във випуск 2020година, имах най-много деца с агресивно поведение. Преходът към демократизиране на обществото породи редица промени в икономическия и социалния живот. Особено чувствителни към промените са подрастващите и младите хора. Причините за това са кризисните явления в икономиката, които засягат нравствените взаимоотношения; семейството е също подложено на икономически стрес, като изживява нравствена криза; все още не е установена стратегията за възпитателна работа в училище; средствата за културно въздействие са източник на агресията и др.
На проблема агресия в училище не се отделя достатъчно време. Насилието в образователните институции през последните години е на второ място след случаите на насилие в семейството. В семействата често агресията е начин на реагиране. Медиите и интернет, а дори и детските предавания все по-често толерират агресията. Справянето с проблема агресия в училище, определи интереса ми към темата „Агресията в начална училищна възраст- форми и методи на противодействие и превенция чрез извънкласни дейности“. Настоящата статия представя дипломната ми работа за педагогическа специализация и представлява синтезираното и обобщение и споделяне на добрия педагогически опит свързан с проблема резултат от работата с агресивни ученици, деца с агресивни прояви и деца, които системно тормозят останалите.
- предприемане на действия за коригиране на агресивното поведение;
- изграждане на умения и техники за регулиране на чувствата и постигане на контрол на агресивното поведение;
- изграждане на умения за владеене, противодействие и превенция на агресията.
За справяне с агресията трябваше тези деца да бъдат по някакъв начин определени като такива, т.е. да отговарят на определени критерии и изисквания. За целта агресивността на учениците беше определена чрез анкети изработени с помощта на училищния психолог и предназначени към децата и родителите.
От попълнените анкети сред родителите, прави впечатление, че много от въпросите са без отговор. Родителите на повечето деца ги определят като неагресивни и често говорят с тях по темата за насилието и начините за справяне с него, защото те могат да станат негови жертви. Наблюдава се разминаване между отговорите на децата и родителите, защото част от децата споделят, че не разговарят с родителите си за агресията. Малко от родителите знаят какви са начините за самозащита на децата, както и какви са причините за агресивното поведение. От анкетите, свързани с разпознаването на чувствата, ни става ясно положителното или отрицателното емоционално състояние на децата. Дори и определено като агресивно, то е модел на поведение, което предлага решения за справяне в трудни ситуации, нещо което децата научават в процеса на израстване. От друга страна е бягство от проблемите, изкуствено усещане за доминиране над другите и ситуацията. Агресията може да се ограничи не чрез наказания и санкция, а чрез научаване още от най-ранна детска възраст на детето да осъзнава своите действия, желания и постъпки, да ги контролира, да се учи как да разбира ближния, как се правят компромиси, как се общува и как се разрешават конфликти.
Агресията е сила, която притежава всеки от нас. Агресивността е свързана с различни социални и ментални проблеми – неуспех в училище, трудности при изграждане на социални взаимоотношения, емоционални проблеми и различни зависимости. Агресивността може да е автономно поведение или част от друго поведение, може да се изрази в последователни или в непоследователни форми. Агресията се осмисля чрез различните ментални, физически и социални последици. Агресията е процес, протичащ във времето и в пространството, а агресивността е качество. С агресивност обозначаваме притежаването и проявяването от някого на агресия. Така наричаме склонността към агресивно поведение. Тормоз е всяка форма на агресия, която е системна и повтаряща се във времето. Тормозът цели доминиране над другия и подронване на самочувствието и свободната му воля. Агресията и тормозът може да се изразяват чрез физически и/или психологически въздействия
В градивната си същност агресията е инстинкт за самосъхранение и развитие. Поради редица личностни, семейни, социални, физиологични и ред други причини тази градивна агресия може да прерасне в деструктивна. Всеки един случай на агресивно поведение е индивидуален, но най-честите причини се коренят в: незадоволени потребности от обич, сигурност; страхове с различен характер; тревожност; търсене на внимание, уважение, социален статус; липса на социален опит. По- лесно и запазващо се в годините е формирането на умения, отколкото тяхната корекция на по-късна възраст.
С термина Превенция на агресията и насилието се означава най-често системата от мерки за предотвратяване (предпазване) от нежелани бъдещи събития, свързани с насилие и противообществени прояви.
- Информиране на учениците. Разясняване на училищния правилник е мощен фактор за сигурност;
- Подобряване на психологическия климат в ученическите общности. Засилване на колективизма;
- Подобряване на материалната база
- Създаване на контролни органи;
- Охрана на възловите места и във възловото време (междучасия, обяд, идване и напускане на училище и пр.);
- Индивидуални контакти с насилниците и жертвите;
- Мерки за повишаване на самоуважението и самодисциплината на учениците и навременната обратна връзка;
- Управление на гневните реакции, импулсите, посредничество, разрешаване на конфликти;
- На ниво клас учителите и учениците разработват правила за живот в класа, насочени против насилието;
- Развитие на сътрудничество като основа на просоциалното поведение;
- Авторитетно, а не авторитарно дисциплиниране, свободно изразяване на любовта на детето;
- Работа с родителите: информиране, включване в училищни дейности, родителска поддръжка на програмните цели, кабинети за родители и пр.
Методическото обединение на учителите от начален етап участва при изготвянето на правилата в Училищната програма за противодействие на училищния тормоз между деца и ученици в училище и ограничаване на агресията в СУ „Николай Катранов“. При справянето с проблема съм се опитвала да спазвам следните Процедури.
При установяване действия на училищен тормоз между учениците да се разграничават случаите, когато не се касае за тормоз, а само за игра или приятелска закачка. За целта при наблюдение поведението на децата своевременно им се разяснява кога закачката за някой, е неприятна или унижаваща достойнството за някой друг.
Намесата ми е била винаги своевременна, за да се прекрати ситуацията на тормоз на която съм била свидетел. В случай на физически тормоз децата биват разделени, за да се прекрати физическият контакт между тях незабавно и да се уведоми класния ръководител, когато съм случаен свидетел на такава ситуация. Не разпитвам на момента за случилото се, да се обсъждат причините за насилието или да се изяснява ситуацията. Това следва да се случи на по-късен етап. Ако са присъствали други ученици, ясно заявявам, че това е насилие и то е недопустимо поведение.
Когато става въпрос за първа проява на дете, което е упражнило тормоз, която не е тежка по отношение на нанесената вреда, може да се приложи подходът за възстановяване на щетата. Той се прилага от класния ръководител или училищния психолог. Подходът за възстановяване на щетите изисква време и по-задълбочен разговор с детето. Важно е ученикът да разбере, че проблемът е в начина на поведение, а не в неговата личност и , че усилията са насочени да се възстановят ценностите, към които цялото училище се придържа, а не неговото наказание. Ключов момент във възстановяването на щетата е самостоятелния избор за това, как да бъде поправена грешката, как да възстанови нарушената ценност. С това негово решение трябва да се съгласи и ученикът, който е бил потърпевш от тормоза.
Като класен ръководител говоря с детето, което е обект на тормоз, по възможност още същия ден. Подчертавам поверителността на разговора, като то знае кой ще бъде уведомен за случилото се.
Като класен ръководител насърчавам наблюдателите на ситуацията онези от тях, които са се намесили в защита ценностите на училището. На останалите се споделя очакването да направят същото, ако се случи в бъдеще. Като класен ръководител и учител в училището насърчавам учениците за грижа спрямо тормозеното дете.
Подавам информация към регистъра на училището, който отразява случаите на тормоз между учениците, за да могат всички ангажирани с проблема агресия да бъдат информирани. Всяка регистрирана ситуация на тормоз се описва от учителя, който е свидетел с цел да се проследи развитието на случая във времето и да се планира подходяща интервенция.
В случаите, при които поведението на детето се отличава с изразени агресивни прояви, снижен контрол върху гнева, склонност да разрешава конфликтни ситуации с насилие като крайна мярка информирах Координационният съвет, който предложи на директора да бъде потърсено съдействие от страна на отдел „Закрила на детето“ по местоживеене и отдела за „Закрила на детето“, гр. Свищов, на чиято територия е училището, а впоследствие „Закрила на детето“, гр. София. На Координационния съвет може да се предложи да уведоми МКБППМН, полицията и всички останали участници в мултидисциплинарния екип по силата на координационния механизъм.
При справяне с проблема се налага да се работи с лица и институции, имащи отношение към проблема. Работата с психолог и с педагогически съветник е най-първата и съществена стъпка в корекцията на агресивното поведение на детето. При оказване на съпротива и ескалиране на проблема от страна на детето се търси съдействието на ЦОП и МКБППМН. Съвместните дейности с родители както и чествания на празници на училищно, общинско и национално ниво сплотяват и организират класа като подобряват психологическия климат.
Необходимо е и бяха определени цели свързани с дейностите за въвеждане на правила на класа срещу тормоза
- Децата да осмислят различните начини за намеса в дадена ситуация;
- Децата да осъзнаят необходимостта от правила;
- Децата да създадат собствени правила срещу тормоза
Тези правила определени от децата бяха тема на дискусии за ролята на правилата. Резултатите бяха систематизирани в изработване на правила на класа. В часовете на класа бяха провеждани уроци свързани със справяне с агресивното поведение.
Като най-важна част от добрата педагогическа практика и личен принос споделям техники, методи и средства, с които учителят може да си помогне в дадена агресивна ситуация, като в резултат постига намаляване на агресията при децата в начална училищна възраст, като в крайна сметка учителят да може да управлява емоциите и успешно противопостави на детската агресия. На модела на агресивното поведение на детето се опитах да противопоставя модел на поведение, който включва липсващата им обич, внимание и закрила. Без тях дейностите свързани със съответните техники, методи и средства не биха имали търсения ефект.
Справянето с една конфликтна ситуация оперативно изисква умение на учителя да слезе до „равнището на детето“. Учителят следва да отреагира на агресивното поведение на детето не с думи, а с дела. Задължително само с дела!
„Така се прави!“ – проиграване на практика на по-добрия вариант за удовлетворяване на детското желание.
Подобно учителско поведение помага, защото в тази възраст детето се учи „по модел“, т.е подражателно.
Средства за намаляване на агресията при децата в начална училищна възраст:
- занимания със спорт;
- мероприятия организирани от училището и класния ръководител:
- училищни и междуучилищни състезания и мероприятия
- културни събития – театри, тържества ю
- съвместни дейности с родители
- екипна работа с деца
- доброволчество и други;
Техники и методи за управление на емоциите и противопоставяне на детската агресия:
Методи:
- Лекция;
- Дискусия;
- Ролеви игри.
Техника предлагаща търсене на повече решения на дадената ситуация
Стъпки за противопоставяне на детската агресия:
- Да се изпреварва действието!
- Да се реагира спокойно!
- Да се използват стереотипни реакции!
- Да се говори за случилото се!
- Да се възнаграждава доброто поведение!
- Хуманност във взаимоотношенията и позитивизъм в общуването!
Разглеждането и разсъждаването върху различни казуси, свързани с агресивни прояви на поведение поставя детето в ролята на потърпевшата страна, като осмисля и дава предложение за коректното в случая поведение, независимо, че то се съпротивлява и не иска да го приеме на този етап.
Основни резултати и интерпретация:
Агресивните ситуации могат да бъдат управлявани, контролирани и превенцията също е възможна. В работата си опознах своите ученици, техните интереси, желания действия и реакции.Трябваше да се запозная и със средата, в която живеят, семействата, че дори и взаимоотношенията между родителите. Доколкото ми беше възможно се опитвах да коригирам вътрешно-семейните проблемни отношения и неправилно формираните ценности в семействата на проблемните-агресивни ученици.
Основните изводи, до които достигнах са, че на проблемните деца с агресивно поведение им липсва обич , внимание и закрила в тази крехка възраст, в която се намират. Това са деца които не са забелязвани и с поведението си привличат внимание. Това ги прави „разпиляни“ и объркани. Агресивни родители-агресивни деца , които нямат правилен „модел на поведение“. Тези заредени с негативни емоции ученици, желаеха да общуват с другите деца , но не знаеха как , защото живеят в семейни условия , където не са получавали зачитане на детските желания и подкрепа и са се чувствали ненужни . Агресията им е от желание да бъдат забелязани и да бъдат значими за останалите.
Съществени трудности по време на изследването с акцент от практическите ползи. „Борбата“ и трудностите, през които преминах, за да помогна на проблемните деца, да запазя целостта на класа и да убедя родителите, че всички ние трябва да помогнем, а не да ги прогоним, бяха големи.Проведох много родителски срещи с директора, психолога и педагогическия съветник на училището.Заедно с родителите на „проблемните“ деца ходих индивидуално на психолог. Когато учениците ми бяха в 1-ви клас първо трябваше да свикнат с мен . Да ме приемат като фактор за „модел на поведение“ Да разберат ‚ че за мен са значими , че аз се тревожа ‚ притеснявам и страхувам за тях ‚ за да не им се случи нещо ‚ когато бягат на улицата извън училище , за да си ходят . За тях аз станах „втора майка“ ,която ги обича и иска най-доброто за тях.Аз успях да взема в ръцете си техните сърчица и тогава започнах да „моделирам“ и управлявам тяхното поведение .
Тези деца ме „допуснаха“ близо до себе си и ми се довериха . Най – голяма награда за моя труд е, че те ми казват‚ че четат‚ пишат‚ учат и идват заради мен на училище‚ за да ме зарадват. Във втори клас атмосферата в класа се промени. Сега тези мои „любимци“, имат агресивни прояви‚ но в пъти по-малко. Когато усетят‚ че поведението им нарушава правилата на класа‚ те имат модели на реагиране и се стараят да не пречат на останалите деца. Понякога напускат класната стая, но не за да си ходят вкъщи, а отиват при психолога. Идват с желание на училище, а от родителите на „ послушните“ получих признание, че без да осъзнават са щели да провалят бъдещето на агресивните ученици. Промяната е видима и те не са вече „белязани“, като проблемни и агресивни. Имат приятели и не са отхвърляни от другите децата.
Успоредно с децата аз работих и с техните родители . Месеци наред в класната ми стая, заедно с децата си родителите бяха „ученици“, за да стигнат сами до извода , че личният пример на възрастните (родители, близки, учители) е основен модел на подражание от детето. Проведох различни видове дейности, тренинги, дискусии, лекции, и уроци, с които децата да осъзнаят, че агресивното поведение не е правилното поведение за тях. Заедно с майки, бащи, баби и дядовци организирах весели и забавни, състезателни игри. Гримирахме, лакирахме и фризирахме майките си в „студио за красота“. Четоха ни интересни приказки в седмицата на четенето. Приготвихме заедно с родителите баници, тиквеник и вкусни новогодишни сладкиши. Провеждахме тържества. Умишлено организирах съвместни дейности с родителите, за да могат да опознаят по-добре децата си в друга среда, да разберат техните потребности, да наблюдават поведението им. Всичко това доведе до голям успех в моя клас за трансформирането на отрицателната агресия в градивна не само у децата, но и в техните родители.
Познаването на вътрешния свят на всяко отделно дете е много важно условие, когато се определят подходите за по-нататъшна работа. Формирането на нагласа за въздържание от агресия и умения за самоконтрол и овладяване на собствените емоции е най-верният път към преодоляване на агресивното поведение, като начин на живот. Дали децата, които са агресивни, ще продължат да бъдат такива или успешно ще заемат полагащото им се място в обществото?
Всичко това зависи единствено от нас.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
- Андреева, Г. М. (2003). Социальная психология. Москва.
- Бояджиева, Н., Митева, П. (2008). Гняв и агресивно поведение при децата. Превенция. Технологии. Методи за справяне. София. Издателство „М-8-М”
- Боа, Р. Детските страхове. С., 1998.
- Български тълковен речник. С., 1993
- Бэрон, Р., Д. Ричардсон. Агресия. Москва, 1997
- Бончева, И., Агресията в начална училищна възраст. Варна.
- Дако, П Триумфът на психоанализата. С., 1998.
- Зографова, Й. Проблеми на агресивността в човека. С., 2000.
- Калчев, Пл. (2003). Тормоз и виктимизация от връстниците, София, издателство Парадигма
- Маджирова, Н. Детска психопатология. Пловдив, 2003
- Попов, Хр. Човешката агресия. С., 1999.
- Психологический словарь. Москва, 1983.
- Псилогиия человеческой агресивность. Москва, 2001.
- Стаматов, Р. (2008). Детската агресия. Пловдив. Издателска къща „Хермес”
- Фром, Е. Анатомия на човешката деструктивност. С., 2003.
- Фондация „Джендър образование, изследвания и технологии“, София, 2011
- Хекхаузен, Х. (1986). Мотивация и деятельность. Т. 1 и 2. Москва.
- Янкулова-Цветкова, Й. (2006). Модерни аспекти на психологията на образованието, София, изд. Пропелер