МОДЕЛ НА ОБУЧЕНИЕ ПО ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ В СЕДМИ КЛАС ЧРЕЗ РОЛЕВИ ИГРИ
Въведение:
В динамичния свят, в който живеем, успехът от обучението зависи не само от съвременните технологии, но и от връзката между учителя и ученика. В тази статия предлагам иновативен модел на обучение по информационни технологии чрез ролеви игри. Този модел не само цели овладяване на конкретни компютърни знания и умения, но също така насърчава реална комуникация между учениците и между учителя и ученика.
Моята цел е да вдъхновя колегите да създават свои авторски ролеви игри по всички основни теми по информационни технологии, за всички класове на прогимназиален и гимназиален етап. Чрез играта учениците използват информационните технологии за създаване на съдържание, което има конкретно приложение в реалния живот.
В настоящата статия ще се представят различни модели на обучение и тяхното приложение при овладяване на знания и умения по информационни технологии. Също така, ще представя структура на модел на чрез ролеви игри, който е приложен в седми клас при изучаване на основна тема „Компютърна презентация“.
Да разясним значенията на думата модел. Тя е с френски произход (modele) и означава:
- Образцов екземпляр от изделие или образец за изготвянето му;
- Възпроизведен предмет или схема за нещо;
- Човек, който е предмет за пресъздаване в изкуството.
- Марка, тип на някакво изделие; разновидност.
Моделите на обучение са различни подходи за преподаване на учебното съдържание. Фокусът на действия на учителя може да е насочен към различни етапи от учебния процес и е в пряка зависимост от потребностите на учениците и от условията, при които се провежда учебния процес.
Образователните модели се развиват непрекъснато. Първоначално те са догмастични, но се развиват и съвременните се отличават с гъвкавост при усвояване на знания и умения, адаптирани на потребностите на ученика.
На Схема 1 е представени на моделите на обучение, възникнали от теориите, предназначени за правилното обучение на учениците.
Схема 1
Модели на обучение, които са разработени с времето се усъвършенстват и обогатяват. Подборът на модел учителят избира в зависимост от възрастта на учениците и индивидуалните им особености.
При традиционния модел на обучение се характеризира с пряко предаване на знания и умения от учителя на ученика, който е пасивен участник в този процес. Разчита се изцяло на уменията на преподаващия. Акцентът при този модел е запаметяване, реализирано чрез многократно повторение на задачи и упражнения, липсват на иновации и креативни решения. Въпреки консервативността на този модел той не се отрича, защото има приложение в някои учебни ситуации.
Поведенческият модел се фокусира върху наблюдаваното поведение. Използват се наказания и награди за да се стимулира желаното поведение и обезсърчи нежеланото.
Учебните цели, които този модел си поставя са последователни, трябва да се реализират за определено време, наблюдаеми са и могат да бъдат измерени.
Предимство на този модел е, че се прави оценка на началната точка на всеки ученик и е съобразен с индивидуалните му възможности. Този модел често се използва при усвояване на основни компютърни умения.
Конструктивисткият педагогически модел се базира на теориите на Виготски и Лурия, които са руски социални психолози, които са живели през първата половина на 20 век. При този модел учениците са активно свързани със своето обучение и вярват, че това което учат ще им е необходимо в реалния живот. Този модел е различен от пасивното учене, фокусира се върху учениците, които използват своя предишен опит и знания за да възприемат новата информация.
При конструктивисткия модел се акцентира върху компетентностите, като целта е придобиване на множествен интелект. Според теоретиците на този модел вместо да съществува обща интелигентност, всеки човек има по-големи или по-малки способности в седем различни области.
Този модел се използва при обучението по програмиране и разработка на софтуер.
Когнитивният модел се основава на идеята, че ученето е процес на обработка на информацията. Учителят представя информацията, а учениците я обработват и прилагат за решаване на проблеми.
Този модел се нарича още модел на развитие и се основава на изследванията на Психологията на развитието на Жан Пиаже. Според нея човешките същества преминават през различни фази в своето интелектуално съзряване и ученето трябва да бъде адаптирано към времето и възрастта на всеки ученик.
Учителят трябва да открие в кой от етапите на развитие се намира ученика и да му предложи съответното обучение.
Този модел се използва при обучение по информационни технологии за напреднали, като мрежова администрация и киберсигурност.
Моделът на социалното обучение, известен също като теория на социалното обучение, е психологическа теория, разработена от Алберт Бандура през 60-те години на миналия век. Теорията предполага, че хората се учат, като наблюдават другите и последствията от тяхното поведение, а не само чрез директен опит.
Социалният модел на обучение се основава на идеята, че ученето е социален процес.
При този модел влизаш в пряко взаимодействие с другите. Подходящ е при работа в екип, при решаване на проблем, който не може да бъде решен само от един човек. Положително е, че учениците се учат един от друг.
Този модел усвоените знания и умения ще са необходими на обучаваните и в реалният живот.
Ролята на учителя е да постави проблема и при нужда да направлява учениците с въпроси, създава съвместна и подкрепяща учебна среда.
Този модел може да се приложи към обучението по компютърни презентации, за да помогне на учащите да усвоят компютърни умения за създаване и представяне на компютърна презентация. Един от начините на прилагане по информационни технологии при изучаване на компютърна презентация е когато на учениците се възлага разработка на проект или участие в ролева игра.
Създава се възможност по -бързо справящите се обучаеми да помагат, особено ако участват като екип.
Учителят, когото учениците завършат дейностите си може също да предостави възможности да разсъждават върху своето обучение и да споделят своя опит с другите.
Като се съсредоточават върху социалния контекст на ученето, обучаемите могат да развият не само компютърни умения, но и презентационни, които ще са им необходими и в бъдеще при упражняване на съвременните професии.
При романтичния модел на обучение идеята е, че ученика има всичко в себе си и при преподаването трябва да се вземе предвид вътрешния му свят, да се дава възможност да разгърне творческия си потенциал. Учащите се насърчават да мислят извън канона и да изследват нови и иновативни начини за използване на технологиите за предаване на идеи и информация.
В контекста на обучението по компютърни презентации, романтичният модел може да включва даване на възможност на обучаемите да създават и представят свои собствени мултимедийни проекти, използвайки софтуер за презентации като PowerPoint.
Обучаемите могат да бъдат насърчени да експериментират с различни елементи на дизайна, като например графики, анимации и звукови ефекти, и да размишляват върху въздействието на тези елементи върху ангажираността и разбирането на публиката.
Активна е ролята на ученика при евристичния модел, защото обучаемия сам достига до научните знанията. Нарича се още модел чрез откритие..
Евристиката (от старогръцки: εὑρίσκω, heurísko – намирам, откривам; heuriskein – откривам) се отнася до методи за решаване на проблеми, учене или правене на заключения, базирани на опит, но не е гарантирано, че тези методи са оптимални или перфектни, те са просто начин за достигане до краен извод или резултат по по-бърз начин.
Един евристичен метод за изучаване на информационни технологии (ИТ) е да се включи подходът на „учене чрез правене“. Това включва активна работа с технологиите и експериментиране с различен софтуер и инструменти за придобиване на практически опит.
При изучаването на компютърна презентация евристичният метод може да бъде особено ефективен, защото учениците могат да усвоят наред с техническите компютърни умения и паралелно с това да проявят креативност при подбор на дизайн или създаване на собствен.
Обучаваните могат експериментират с различни техники за създаване на презентации, изпълнявайки своите задачи самостоятелно или в екип.
Учителят насърчава изследването, решаването на проблеми, сътрудничеството и обратната връзка, учениците могат да развият уменията, от които се нуждаят, за да създават ефективни и ангажиращи презентации.
Модел Съдбъри е създаден и разработен в училището Съдбъри, разположено във Фрамингъм, Масачузетс. Неговата педагогическа система е може би една от най-противоположните на традиционния училищен модел, тъй като се основава на свободата на индивида да избере ученията, които те виждат интересни, а не тези, които се налагат от образователна система.
В модела Съдбъри на учениците се дава свободата да преследват интересите си и да учат със собствено темпо. Те имат достъп до различни ресурси, включително технологии и онлайн ресурси, които могат да използват, за да изследват своите интереси и да придобият знания.
Моделът на Съдбъри също набляга на демократичното вземане на решения, при което учениците имат равна дума в управлението на училището и неговите политики. Това помага да се насърчи чувството за отговорност и общност сред учениците.
По отношение на образованието по информационни технологии моделът Съдбъри признава, че технологията е неразделна част от съвременния живот и предоставя на учениците уменията и знанията, от които се нуждаят, за да използват технологията ефективно и отговорно.
Моделът е уникален подход към ученето, който цени автономията на учениците и самонасочващото се учене, като същевременно предоставя на учениците компютърни и презентационни уменията, от които се нуждаят, за да успеят в един технологично задвижван свят.
Моделите на обучение, които се използват по информационни технолоти не са взаимно изключващи се. Могат да се комбинират, но се реализират в следната последователност:
- Анализ на конкретните нужди от определен модел на обучение;
- Създаване на проект на модела;
- Разработване на образователния модел;
- Реализация
- Изследване и оценяване на ефекта.
Модел на обучение чрез ролеви игри е приложимо по всеки предмет и във всяка тема и съчетава елементи от предходните модели.
Съществува и друга квалификация на моделите на обучение в зависимост от използваните подходи към обучението. На Схема 2 е представена квалификация на моделите на обучение според подхода към обучение:
Схема 2
Класически модел: Този модел се фокусира върху излагането на информация от страна на преподавателя и активното участие на учениците в този процес. Преподавателят е основен източник на знания, а учениците присъстват на лекции, забележки и обобщения.
Интерактивен модел: Този модел се фокусира върху взаимодействието между преподавателя и учениците. Учениците са активни участници в учебния процес и имат възможност да задават въпроси, да се включват в дискусии и да работят заедно в групи.
Индивидуален модел: Този модел се фокусира върху индивидуалните нужди и умения на учениците. Преподавателят се стреми да предостави персонализирана подкрепа на учениците, като използва индивидуални учебни планове и задачи.
Игрови модел: Този модел се фокусира върху използването на игри и дейности за да се насърчи ученето и да се направи процеса по-забавен и интересен за учениците.
Конструктивистки модел: Този модел се фокусира върху активното изграждане на знания от страна на учениците. Преподавателят се стреми да предостави материали и възможности за учениците да изследват темите, да правят изводи и да споделят своите мисли.
Всеки модел на преподаване има свои предимства и недостатъци и е важно преподавателите да изберат този, който най-добре отговаря на нуждите на техните ученици.
Моделът на обучение чрез ролевите игри е приложим и по информационни технологии.
Играта е една от човешките дейности, наред с учене и труд и това е причината тя да е естествен и приятен начин за придобиване на знания и умения.
Игрите, които могат да бъдат приложени в обучението са: симулационни, ролеви, геймифицирано обучение, настолни игри, сериозни игри и игри с виртуална реалност.
Симулационни игри: Това са игри, които симулират ситуации и сценарии от реалния свят, позволявайки на обучаемите да упражняват умения и да вземат решения в безопасна и контролирана среда.
Ролеви игри: Тези игри включват обучаеми, които поемат специфични роли и изпълняват задачи или взаимодействат с други хора в симулирана среда, което им позволява да практикуват комуникация, работа в екип и умения за решаване на проблеми.
Геймифицирано обучение: Това се отнася до използването на игрови елементи като точки, значки и класации в традиционните материали за обучение, за да ги направи по-ангажиращи и интерактивни.
Настолни игри: Традиционните настолни игри също могат да се използват в обучението, като игри, които включват стратегия, решаване на проблеми или вземане на решения.
Сериозни игри: Това са игри, специално предназначени за образователни или тренировъчни цели, с цел предаване на знания или умения по забавен и увлекателен начин.
Игри с виртуална реалност: Тези игри използват VR технология, за да създадат реалистична и завладяваща среда за обучаемите да практикуват умения и сценарии.
Като цяло видът игра, използвана в обучението, ще зависи от конкретните цели и задачи на програмата за обучение, както и от предпочитанията и нуждите на обучаемите.
Ролевите игри (RPG) се използват като модел за учене от десетилетия, тъй като предлагат уникален и завладяващ начин за хората да преживеят и изследват нови концепции и сценарии. Моделът на обучение чрез ролеви игри включва използване на игри за улесняване на придобиването на знания, умения и нагласи чрез предоставяне на възможности на играчите да играят роли и да вземат решения в безопасна и подкрепяща среда.
Елементите на ролевата игра са:
- Ролева ситуация;
- Място на действие;
- Действащи лица- реални или въображаеми, които да изпълняват ролите;
Има три вида ролеви игри:
- Симулационни – целта е да се възпроизведат характеристиките на определена ситуация, която изисква адекватно поведение. Този тип игри са подходящи за усвояване на знания и умения;
- Ситуационни – целта е да се разиграе определена проблемна ситуация. Тези игри се използват за преодоляване на напрежение и конфликт;
- Драматизация – игри , които интрерпретират определен сценарий (монолог, диалог, пантомима, драматизация на отделни части на произведения).
Алгоритъм за протичане на играта
- Съставяне на сценарий на ролевата игра;
- Правила на играта;
- Място на провеждане;
- Поставяне на задачи;
- Разпределение на дейностите;
- Изпълнение на ролевата игра;
- Анализ на резултатите.
При създаване на модел на обучение чрез ролева игра е необходимо учителят да се съобрази с възрастта на учениците, характеристиката на средата, при която ще се реализира идеята му.
Ролевата игра е съвместна дейност, при която учениците имитират дейности, които възрастните извършват в реалния живот. Обучаваните изпълнявайки своите роли усвояват знания и умения, които ще са им необходими, когато станат възрастни.
Повечето от учениците с желание се включват в ролевите игрите за да изпълнят дейностите и да достигнат крайната цел, използват свой предишен опит.
Положителен момент е, че обучаваните си помагат, участват в организиране на дейностите, показват си, преживяват, но същевременно си и забавляват.
Учителят може да е автора на играта, която е съобразена с нивото на неговите ученици, но същевременно целта и е овладяването на знания, умения и компетентности свързани с обучението.
Преподавателят разпределя ролите, запознава с правилата, наблюдава и оказва съдействие на участниците в играта. Съществува и вариант и учителя да има роля в играта.
Тя протича оптимално добре, ако правилата и са поставени ясно. Значение има и дали на определен ученик е определена положителна или отрицателна роля.
Разпределението на дейностите на учениците обучаващият може да се съобрази и с индивидуалните възможности и личностните качества на учениците, но може това да се осъществи и на случаен принцип. Може начина на разпределение на ролите да е едно от правилата на играта.
В нея е тънка границата между реално и въображаемо. При ролевата игра учениците преживяват, чувстват, проявяват взаимопомощ, съпричастност, уважение, колективност.
Учителят приготвя ресурси, които да подпомагат играта, в тази подготовка може да включи и някои от учениците.
Най-интересната ролева игра е творческата. Тя е реално отражение на отношенията в обществото. Може да пресъздава моменти от битова или трудова дейност.
Важен компонент на съвременната ролева игра е сюжета ѝ.
Преди да започне играта учителят трябва да запознае учениците развръзката на играта, с правилата ѝ. Ученикът освен със своите дейности трябва да е запознат и с дейностите и на другите участници в играта.
Целта е координиране и оптимална организация, за да може да има успешен финал.
Учителят е наблюдател или участник в играта, при възникнали проблеми се намества „дискретно“ и помага проблема да бъде разрешен.
Винаги трябва да има обявяване и ако се налага и обяснение на резултатите от играта.
Образователната ролева игра може да има различна продължителност. Може да има няколко взаимно свързани игри, самостоятелна игра. Времето също трябва да е регламентирано.
Основните елементи на модела на обучение чрез ролева игра:
Дизайн на играта: Играта трябва да бъде проектирана с конкретни учебни цели, а представените сценарии и предизвикателства трябва да са подходящи за резултатите от обучението.
Ролева игра: Играчите поемат специфични роли в играта, което им позволява да изследват различни гледни точки и да преживеят нови ситуации от гледна точка на героите, които играят.
Вземане на решения: Играчите са представени с избор и трябва да вземат решения въз основа на характеристиките на своя герой и наличната информация. Тези решения трябва да имат последствия, които да влияят на резултата от играта и да позволяват на играчите да видят въздействието на своя избор.
Обратна връзка и размисъл: Играта трябва да предоставя обратна връзка на играчите за тяхното представяне и напредък към целите на обучението. Играчите също трябва да бъдат насърчавани да разсъждават върху своя опит, да идентифицират какво са научили и как могат да приложат новите си знания и умения в ситуации от реалния живот.
Сътрудничество: Играчите трябва да бъдат насърчавани да работят заедно и да споделят своя опит и прозрения, за да подобрят способностите си за учене и решаване на проблеми.
Безопасна и подкрепяща среда: Ролевите игри предлагат безопасна и подкрепяща среда за учене, където играчите могат да експериментират с нови идеи и да правят грешки без страх от провал или негативни последици.
Моделът на обучение чрез ролева игра може да осигури ангажиращ, интерактивен и ефективен начин за изучаване на нови концепции, развиване на критично мислене и умения за вземане на решения и изграждане на увереност и умения за работа в екип.
На Схема 3 е представен модел на обучение чрез ролева игра по информационни технологии в седми клас при изучаване на основна тема „Компютърна презентация“.
Схема 3
Моделът на обучение чрез ролеви игри по информационни технологии включва създаване на сценарии и разпределение на роли, където учениците проявяват активност и се ангажират с решаването на реални проблеми и предизвикателства. Краен резултат от дейността на обучаваните е създаване на конкретно съдържание с използване на подходящ софтуер, което учителят оценява по определени критерии, които определят нивото на усвоените компютърни знания и умения, съобразно изискванията на учебната програма. Същевременно участниците с ролевите игри проявяват своите личностни качества и имат възможност за реална комуникация, което е от съществено значение в нашето „виртуално общество“.
Чрез този модел на обучение се овладяват конкретни технически умения и се развива компютърна грамотност чрез практически опит и прилагане на знанията в реални сценарии; насърчава се творческото мислене и иновативността при решаване на проблеми в областта на информационните технологии и се развият комуникационни умения и способността за работа в екип, като учениците си взаимодействат и сътрудничат при решаването на задачи.
Иновационният модел за обучение по информационни технологии в VII клас чрез ролеви игри при изучаване на компютърна презентация може да има множество ползи и значимост в образователния процес. Ето някои от тях:
- Повишаване на мотивацията за учене: Ролевите игри предоставят възможност за активно участие на учениците и им позволяват да поемат ролите на различни персонажи или професионалисти, свързани с компютърната презентация. Използването на този модел на обучение ще доведе до приятно, интересно и мотивирано усвояване на знанията и уменията от седмокласниците при изучаване за на основна тема: „ Компютърна презентация“, като им дава възможност да приложат своите знания и умения на практика.
- Развиване на комуникативни и презентационни умения: В ролевите игри учениците трябва да комуникират ефективно, за да изразят идеите си и да взаимодействат с други участници. Това може да подобри техните умения за публично говорене, слушане, изразяване на аргументи и колективна работа. Спомага за развитие на презентационни умения, които са приложими при обучение и по други учебни дисциплини и при бъдеща професионална реализация при представяне на идеи.
- Възможност за лична изява на обучаваните: Участвайки в играта изпълнявайки роля , всеки има индивидуална изява, проявява креативност, инициативност и въображение.
- Развиване на социални умения: Ролевите игри могат да помогнат на учениците да развият социални умения, като сътрудничество, емпатия, способност за работа в екип и уважение към мненията на другите. Те трябва да взаимодействат с други участници в играта и да се справят със ситуации, които предизвикват различни реакции и виждания. По време на ролевите игри участниците проявяват положителни личностни качества- добронамереност, разбирателство, взаимопомощ, работят в екип.
- Удовлетвореност от резултата от ролевата игра: Седмокласниците са доволни, че създаденото от тях съдържание в случая компютърна презентация има конкретно практическо приложение. Ролевите игри предоставят възможност на учениците да приложат своите знания и умения в конкретен контекст – в случая при изучаването на компютърна презентация. Това им помага да разберат как да приложат ученото в реален живот и какви са практическите последствия от техните действия.
- Обучението се провежда в подкрепяща среда: Подкрепящата среда при ролевата игра включва редица елементи и фактори, които помагат на участниците да се ангажират и да се впуснат в игровия процес. Ето някои от ключовите аспекти на подкрепящата среда при ролевата игра:
- Ясни правила и цели: Участниците трябва да разбират правилата на играта и целите, които трябва да постигнат. Ясните и конкретни насоки им помагат да се ориентират и да знаят какво се очаква от тях.
- Разнообразие от роли и задачи: Предоставянето на различни роли и задачи на участниците позволява разнообразие и гъвкавост в играта. Това позволява на всеки участник да намери подходящата роля, с която да се идентифицира и в която да се развива.
- Създаване на безопасна и подкрепяща атмосфера: Важно е да се създаде атмосфера на взаимно уважение, откритост и подкрепа между участниците. Това включва установяване на правила за уважение на мненията и идеите на всички, откритост за изразяване на мнения и създаване на безстрашна среда, където участниците се чувстват свободни да се изразят и да изпробват нови идеи.
- Комуникация и сътрудничество: Подкрепящата среда трябва да насърчава активната комуникация и сътрудничество между участниците. Това може да включва провеждане на групови дискусии, създаване на възможности за обмяна на идеи и опит, както и насърчаване на екипната работа.
- Достъп до необходимите ресурси: Участниците трябва да имат достъп до необходимите ресурси и материали, които ще им помогнат в изпълнението на ролите и задачите им. Това може да включва компютри, софтуер, справочни материали.
- Споделяне на иновационния модел с колеги: възможност за използване от учители по информационни технологии и доразвиването му не само по основна тема: “Компютърна презентация“, но и по останалите: компютърна система и защита на данните в нея; компютърна текстообработка; обработка на таблични данни; звукова и видео информация; работа по проект и интернет. Ресурсите приготвени от учителя за ролевите игри може да се използват и от други преподаватели.
- Връзка с другите учебни дисциплини: Моделът за обучение с ролеви игри при изучаване на компютърна презентация може да се свърже с други учебни дисциплини и да предостави цялостен и интегриран образователен опит. Ето някои начини, по които това може да се постигне:
- Езиково изразяване и комуникация: Ролевите игри предоставят възможност за развитие на езикови умения, както и за постигане на по-добра комуникация. Учениците трябва да се изразяват ясно и убедително, да работят в екип и да изразяват своите идеи пред други. Това подобрява техните умения за писане, говорене, слушане и четене.
- Изявяване на креативност и изобразително изкуство: При ролевите игри учениците имат възможност да изразят своята креативност и изобразително изкуство. Те могат да създават и представят компютърни презентации със забавни и уникални елементи, на дизайн графични елементи и да изразят своите идеи във визуална форма.
- Социални науки и етика: Ролевите игри предоставят възможност за разглеждане на социални и етични въпроси, свързани с компютърната презентация. Учениците могат да разискват въпроси като етично използване на информация, поверителност и сигурност на данни, цифрово гражданство и отговорно поведение в онлайн пространството.
Предлагания модел на обучение трябва да се прилага умело от учителя да съчетава използване на информационните технологии, новите тенденции с чисто човешките взаимоотношения, много важни за съвременния човек.
Рецептата за успех на всяка иновация е учителят творец, ученикът активен участник в своето обучение в подходяща образователна среда.
Успехът от обучението не зависи само от съвременните технологии, а и от човешкия фактор, от доверието между учителя и ученика. Важен фактор е учителя познавайки учебното съдържание, възможностите и опита на своите ученици да прояви творчество, поддържайки заинтересованост, мотивираност и интерес в тях. Това може да се постигне само с обратна връзка, с обсъждане на възможности за преодоляване на трудности, които възпрепятстват ученето.
Учителят трябва да е иноватор, да прилага модели и технологии по „мярката“ на неговите ученици. Един от начините е обучението с ролевите игри, приложими по информационни технолиги, но и по всички учебни дисциплини.
Стремежът на всеки учител са високите резултати, които могат да се постигнат и с прилагане на собствени или споделени иновации, към които учениците подхождат с желание и се обхващат повече от тях. Ролевите игри спомагат и за функционалната грамотност, необходима за всеки наш съвременник.
ЛИТЕРАТУРА
- Андреев, М., Дидактика, УИ „Св. Кл. Охридски“, С., 1999 г.
- Иванов, И., Кънчева С. (2000). Информационни технологии – графика, презентация, архиватори, локални мрежи, интернет- учебно помагало, София: издателство „Нова звезда”.
- Иванов, И., Кънчева С. (2001). Информационни технологии-учебник за ІХ и Х клас, София: издателство „Нова звезда”.
- Иванов, И.,. (2013). , Русе: издателство Обучения.
Интернет източници
http://4.nsa-virtualeducation.com/Tema6_1.htm
https://bg.warbletoncouncil.org/modelos-pedagogicos-16237
https://prepodavame.bg/rolevi-igri/
http://lib-serv.vfu.bg/ft/KNG/F0043655.PDF
https://pedagogy-bg.blogspot.com/2018/10/obrazovatelni-standarti.html
Даниела Василева Петрова-входящ номер: 44044
Главен учител по информационни технологии
Средно езиково училище „Св. Паисий Хилендарски“, град Дупница
курс 8299
0885118361