РЕЗУЛТАТНОСТ ОТ ПРИЛОЖЕНА ТЕХНОЛОГИЯ ЗА РАЗВИВАНЕ НА КОМУНИКАТИВНИ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ВЪВЕЖДАНЕ НА ИГРАТА ПРИ ДЕЦАТА ПРЕДИ ПОСТЪПВАНЕ В ПЪРВИ КЛАС
Татяна Тренева
- СУ „Иван Богоров“, София
В статията се разглеждат резултатите от приложената иновативна технология за формиране и развиване на комуникативните умения на децата от предучилищна възраст. Иновация чрез игра е приложена като допълнителна форма на взаимодействие. Чрез нея се установява повишаване на уменията и тяхната значимост за цялостното развитие на децата от предучилищна възраст. Разглеждат се основни понятия и се дискутират въпроси, свързани с темата за ролята на играта при комуникативните умения. Игровата дейност е използвана като метод за установяване на творчески способности и комуникативни умения. Показани са резултатите от контролния етап на експеримента и важността на формираните умения за цялостното развитие на детето преди постъпване в първи клас.
Разработена е работна програма, която е съобразена с възрастовите особености на децата, по месеци, седмици, дейности и очаквани резултати, и е приложена играта като иновативна форма на педагогическо взаимодействие. На практика са реализирани педагогически ситуации, развиващи и стимулиращи комуникативните умения на децата от предучилищна възраст.
На формиращият и контролният етап от експеримента са използвани подходящи модифицирани тестове, упражнения, ролеви и сюжетно – ролеви игри, картини и други от учебните книжки, подходящи за съответната възраст.
Прилагането на диагностични методи позволява да се контролира ефикасността на педагогическите въздействия, ходът и темпът на развитие на игровата дейност като се разкриват потенциалните възможности на всяко дете. Практическите критерии и показатели за диагностика се съдържат в описанието на видовете игри, в задачите и в отделните компоненти.
Въвлечени в игрова комуникативна среда, децата общуват, решават проблемни ситуации, придобиват увереност в собствените си сили и възможности. /Гетова, К., Л. Ангелова, С. Евтимова и др., 2010./.
Педагогът подбира задачите и игрите за децата от групата според възрастовите особености. В хода на играта децата действат съвместно за реализирането на поставените цели и задачи, получавайки указания и поощрения от обучаващия. След приключване на играта се прави разбор на постигнатите резултати. Анализът акцентира върху постигането на поставените цели, действията на децата и удовлетворението, което е донесло изпълнението на поставените задачи.
Чрез диаграма № 1 са представени резултатите на 30 изследвани деца от подготвителна група – 6 годишни от контролния етап на експеримента, след проведените 24 допълнителни занятия от работната програма.
Диаграма № 1 – Хистограма на резултатите от контролния етап
Резултатите на 30 изследвани деца от контролния етап на експеримента са следните: 9 деца имат 50 точки; 1 дете – 49 точки; 2 деца – 48 точки; 4 деца – 47 точки; 1 дете – 46 точки; 1 дете – 45 точки; 2 деца – 43 точки; 1 дете – 42 точки; 1 дете – 41 точки; 2 деца – 40 точки; 1 дете – 37 точки; 1 дете – 34 точки; 2 деца – 19 точки; 1 дете – 16 точки; 1 дете – 15 точки.
Обобщени резултати: 22 деца показаха Много високо ниво на комуникативните умения; 4 деца – Високо ниво; 3 деца – Средно ниво /СОП/ и 1 дете – Ниско ниво /СОП/.
Постигнати са високи резултати и е установено повишаване на комуникативните умения при децата след проведените педагогически ситуации.
За проверка на хипотезите се прилага t – тест или критерий на Стюдънт. Той се използва, когато се сравняват средните стойности на две групи, като при настоящия случай. Размера на извадката и при двата етапа е с n = 30
В таблица № 1 са представени средните стойности и стандартните отклонения от резултатите на констативния и контролния етап на експеримента на 30 изследвани деца.
Таблица № 1 – Стойности, получени от констативния и контролния етап
Констативен етап |
Контролен етап |
|
34.40 | 42.10 | |
n | 30 | 30 |
15.27 | 10.80 |
са средните стойности;
са стандартните отклонения;
n е размера на извадката (брой деца).
Тогава се получава . Интерес представлява абсолютната стойност на t , която следва да се сравни с критичната стойност, т.е.
При степени на свобода и ниво на статистическа значимост от таблицата на t – разпределението се получава критична стойност .
Това означава, че алтернативната хипотеза Ha е валидна: На лице е статистически значима разлика между резултатите от констатиращия етап и контролния етап. Постигнат е напредък и са повишени комуникативните умения на децата, вследствие на реализираното целенасочено педагогическо въздействие.
Изводи:
- Иновативните методи дадоха възможност децата пряко да се включат в педагогическите ситуации като повишиха комуникативните умения, познавателната активност и мотивацията; проявяваха инициативност, атрактивност, самостоятелност, отговорност и се постигнаха заложените цели;
- В играта се инициира и екипна работа с децата и те осъзнато възприемаха художествени творби, свободно общуваха и преразказваха приказки и сюжети; пресъздаваха роли от приказните герои, развиваха своето въображение, фантазия и трупаха житейски опит;
- Установени са междупредметни връзки;
- Подобриха се междуличностните взаимоотношения като децата подкрепяха различните и помагаха на тези, които се затрудняваха със задачите;
- Приложената технология спомогна за усъвършенстване на ключови социални, граждански компетентности и умения.
Технологията е ефективна и за в бъдеще ще я използвам и с други деца.
Чрез развитите комуникативни умения на децата ще им бъде по – лесно по време на обучението в първи клас и следващите етапи на образованието.
Литература:
- Гетова, К., Л. Ангелова, С. Евтимова и др. Приятели с игрите. Образователно направление „Игрова култура и пресъздаване”– подготвителна група. Анубис, С., 2010, (11 картона) ISBN 978-954-426-883-1
- Данчева, Г., Моливко, Приказни игри чудесни, Учебна книжка за подготвителна група на детската градина 6 -7 г. Издателство „СЛОВО“ – Велико Търново, 2004. ISBN 978-954-439-789-2
- Петрова, В., Учебна книжка Моливко Родна реч /6-7 г./, Олекотен пълноцветен вариант „СЛОВО“ – Велико Търново, 2002. ISBN 954-439-749-3
- Ангелов, Б., Вълчева, П. Български език и литература, Чуден свят /6-7 г./, Просвета, София, 2017. ISBN 978-954-01-3533-5
- Димитрова, Н., Статистически методи за резултати при експериментални педагогически изследвания /І ПКС/, С., ДИУУ, СУ „Св. Климент Охридски“.