АЛТЕРНАТИВНИ ПОДХОДИ КЪМ ПОДГОТОВКАТА ЗА ПРОЦЕСА НА ОГРАМОТЯВАНЕ В ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ ПРИ ДЕЦА С ГОВОРНИ ПРОБЛЕМИ
Автор: Цветана Александрова Томова- Цекова,
ст. учител в ДГ” Мечо Пух”- гр. Кнежа, обл. Плевен
Резюме: Разпространението на езиково-говорните аномалии е проблем, който ангажира вниманието на логопеди, лекари, психолози и педагози. Всички те работят върху прилагането на мерки, насочени към предотвратяването на затрудненията във формирането на речта у детето. Интересът към тези проблеми се определя от значението им за логопедичната практика. Ранната диагноза дава по- големи шансове за благоприятен изход от корекционния процес. Тя спомага за определяне степента на трудностите в процеса на развитието на детето и насочва към използване на адекватни мерки за тяхното преодоляване. Представената статия цели да насочи вниманието към отделянето на повече място при използването на превантивно-диагностични методи в условията на детската градина с цел подпомагането на логопедичната практика и постигането на траен и по-лесен изход от затрудненията, които изпитват децата с говорни проблеми при постъпване в училище. Интересът ми към темата е мотивиран от факта, че през целият си трудов стаж съм работила с деца от предучилищна възраст като детски учител и като логопед. Смятам, че ранната диагноза е от определящо значение за успеха на педагогическото взаимодействие .
Адаптирането на подрастващите към училище има многоаспектни педагогически измерения, които съотнесени към детската индивидуалност, не могат да бъдат интерпретирани еднозначно.
Верни ориентири в търсенето на адекватни решения на този проблем можем да намери единствено ако се съобразяваме с основната задача на учебната дейност – формиране на учебни умения и навици като средство за усвояване на учебното съдържание.
Интелектуалното и творческо развитие на учениците при постъпването им в училище се базира на тяхната готовност за учебен труд. Тази готовност е резултат от морфо-физиологичната и психическа зрелост на децата, което е предпоставка за успешното им адаптиране към изискванията на учебния процес. Често обаче някои обективни от гледна точка на специалната педагогика предпоставки могат да се окажат сериозна пречка в хода на формирането на знания, умения и навици, заложени в учебното съдържание. Особено валидно това е в случаите, когато е налице някаква аномалия в развитието на детето. Според експертната комисия Юнеско “аномалия е преди всичко значително нарушение, което е причина за съществени отклонения от общите закономерности в психофизическото развитие на индивида”.(1,23) Аномалиите могат да бъдат постоянни и отстраними със средствата на специално възпитание и обучение.
При аномални лица биологичната увреда (първичен дефект) води след себе си патологична симптоматика (вторични отклонения), която е резултат от въздействието й. Tук е мястото на прилагането на превантивно- диагностични методи, за да се откриват навреме проблемите в развитието на децата и да се използва максимално ефективно престоят им в детска градина за тяхната пълноценна подготовка за ограмотителния процес.
Една от проявите на тази взаимовръзка е отношението между психичното развитие и формирането на езиково-говорната функционална система с нейните компоненти – фонетика, морфология, лексика, граматика. Според доц. Д. Милиев (3,14) до периода на постъпване в училище, всяко дете е достигнало до определена степен на развитие на речта, като за различните деца тази степен е различна. Тези индивидуални различия трябва да се отчитат именно когато се прави превантивна диагноза за достигане на адекватни резултати в обучението. Много изследвания сочат, че несъвършенствата в произношението се отразяват неблагоприятно в процеса на усвояване на четенето и писането.
М. Хватцев например пише: “Писмената реч на алалика като цяло повтаря неточностите на устната реч”. (4,135)Това негово твърдение може да се тълкува изцяло като риск от голяма вероятност от появата на дизграфии и дизлексии при децата с алалии и дизартикулии. Имайки предвид това, е необходимо така да се структурира работата по ограмотяването, че успоредно с логопедическата ревалидация, тя да е пречка за вторичните наслоения.
В моята логопедична практика съм използвала III-та възрастова група като информативна за последващото отражение на говорните проблеми за ограмотителния процес. Използвала съм тестовете на Шпионек и Монро, които изследват зрителния анализ и синтез, пространствената ориентация, запаметяването и психомоториката. Тяхното прилагане и отчитане дава индикатори за анализа и синтеза на геометрични фигури, за появата на огледално писане, за забавени темпове при овладяването на четивна техника, за затруднения в графомоториката и др. Спряла съм се на тази възрастова група, т.к. времето за корекция в условията на детска градина позволява тяхното преодоляване и постъпването на детето с подобни затруднения в първи клас след като проблемът е констатиран, имало е време за въздействие, а в някои случаи и преодолян преди постъпването в училище. Дават се повече задачи за пространствена ориентация, тръгва се от проста класификация на геометрични фигури, важно е детето да осъзнае, че всеки елемент е важен, а мястото и посоката му в пространството са от значение. Отклоненията в психофизиологичното развитие на детето, установени и диагностицирани като първичен дефект и водещи след себе си редица изменения в нормалното протичане на психичните процеси и дейности, могат да бъдат предвидени и регистрирани с помощта на психологични методи и тестове, приложими за съответната възрастова група. Превантивната диагноза се прави след уточняване на всички речеви симптоми и е необходима, за да може да се организира работата към пренастройка в различните мозъчни механизми, чрез методите за ревалидация. Тя изисква и прецизен анализ на наследствените предразположения и социално-битовите условия на всяко дете и тяхното използване за по- добрата информативност и прецизирането на терапевтичните процедури в цялостният ход на корекцията.
Стойка Здравкова (2,12) сочи, че постоянното говорене за трудности в училище пред децата предизвиква у тях негативно отношение към учебната дейност. Това може да доведе до сериозни спънки в изграждането на умения и навици за писане и четене. Важно е и отчитане на интелектуалния потенциал на децата в периода преди ограмотяването и динамиката в развитието на психо-сензорните им процеси. Тези показатели могат да се констатират с помощта на психологични проби и тестове и да се съотнесат с нормата по определени базисни данни. Подчинена на тези признаци, превантивната диагноза се превръща в сигурен път в хода на корекционната и общообразователна работа.
Процесът на ограмотяване добива адекватни измерения, което от своя страна благоприятства цялостния процес на развитие и оформяне на личността на детето. Съобразявайки се с особеностите на езиково-говорните аномалии, се опитах да прогнозирам трудностите в овладяването на четенето и писането чрез използване на психологически тестове.
Използвана литература:
- Добрев,Зл. ,Боянова, В., Георгиева, Д. „Проблеми на дефектологическата диагностика”-стр.23
2.Здравкова, С. „Методика на обучението по български език и литература в началните класове”-стр.12
3.Милиев, Д. „Основни принципи на превантивната диагноза в начална училищна възраст”-стр.14
4.Хватцев,М. „Логопедия”-стр.135