Принципи на взаимоотношенията между учители и ученици
Ева Панайотова Зивилдиева
Заместник директор по учебната дейност
СУ „Любен Каравелов“ – гр. Несебър
Резюме: Взаимоотношенията между учители и ученици са от огромно значение за усвояване на знания и развитието на умения от учениците. Според мен добрите взаимоотношения между тях създават положителна образователна среда , в която учениците се чувстват подкрепени и вдъхновени да учат и да се развиват, което подпомагат постигането на по-добри резултати. Както е казал великият Христо Ботев “ Учителят трябва да бъде търпелив като вол, добър като агне и телесно здрав като битолски просяк.“
Ключови думи: модел, взаимоотношения, взаимодействие, учители, ученици
Постановка на въпроса
Взаимоотношенията между учител и ученик са от решаващо значение за успешното образование и развитие на учениците, както и за съвместната дейност между тях. Тя е от огромно значение за успешното развитие и реализация на младите хора. По този начин се насърчава желанието на ученика за себедоказване. Тази връзка е много динамична, преминава през различни етапи и зависи от индивидуалността на всеки ученик. Налага се учителят да е човек , които подкрепя, насърчава, порицава, поощрява, проявява внимание към всеки детайл. Учителите разбират значимостта на своята роля в живота на всеки ученик, но състоянието на образователната ни система през последните десетилетия и негативното обществено мнение, вторачено в заплащането на педагогическите специалисти ги поставя в не леко положение и донякъде в изолация. Въпреки всичко ролята на учителя в учебно-възпитателния процес е незаменима. Събитията през последните няколко години, като Кодид-19 и войната в Украйна го показаха недвусмислено. Ефективността на педагогическото въздействие върху учениците зависи от характера на взаимоотношенията му с тях. Предпочитанията на учениците към даден учител , не отразяват действителните способности на този учител, а може да са предизвикани от неговия стил на взаимоотношения.
Педагогическото общуване на учителя с учениците е от съществено значение за успешното обучение и развитие на учениците. Ефективното общуване помага на учителя да се свърже с учениците и да ги вдъхнови, да ги мотивира и насърчи. Чрез него се създават хуманни взаимоотношения, приятна и подкрепяща обстановка, създава се силна връзка между учител и ученици. От особено важно значение е стилът на педагогическото общуване, той е строго индивидуален и зависи от личностните качества и от педагогическата подготовка на учителя.
Сред стиловете педагогическото общуване се открояват два: авторитарен и демократичен.
Авторитарният педагогически стил на общуване се характеризира със силен контрол и постоянно налагане на правила и инструкции от страна на учителя. В този стил учителят поема ролята на авторитет и очаква учениците да му се подчиняват без да изразяват собствено мнение и идеи.
Положителният стил е демократичният. При него учителят насърчава учениците си да вземат активно участие в образователния процес и да имат глас при вземането на решения. Този стил насърчава откритост, взаимодействие и сътрудничество между учители и ученици. Учителите се стремят да развиват учениците, като самостоятелни и отговорни личности, които могат да изразяват своите мнения, подкрепят ги в развитието на техните индивидуални интереси и цели. В рамките на демократичния стил на педагогическо общуване учителите създават условия за взаимодействие и комуникация, където учениците могат да споделят идеи, да изразяват свои мнения и да участват в обсъждания. Този стил насърчава развитието на критично мислене, самооценка и сътрудничество. Този стил е важен, защото помага на учениците да се почувстват ценени и включени в образователния процес. Той ги подготвя за активно участие в демократичното общество и ги учи да бъдат отговорни граждани.
Принципи на демократичния образователен модел
Взаимно уважение, равнопоставеност, равен достъп и лична свобода са основа на отношенията между учител и ученик. Всички ученици трябва да имат равни възможности за получаване на образование, без значение от техния социален, икономически или културен статус. Решенията, свързани с образованието, трябва да бъдат вземани демократично и да включват гласа на всички заинтересовани страни. Личната свобода е основен принцип в демократичния образователен модел. Той подчертава, че всеки ученик има правото да бъде уважаван като индивидуалност и да има свобода на мисъл, израз и действие. Свободата в демократичния педагогически модел насърчава учениците да се учат от опита си и да се развиват като цялостни личности, да се ангажират активно и да развиват умения за самоуправление. Това включва способността да си поставят цели, да планират и да оценяват своите постижения.
Свободата, която учителят предоставя на учениците осигурява среда, в която те могат да се развиват като самостоятелни и свободни личности, които могат да постигнат своя пълен потенциал и да се включат активно в обществото.
Учителят възприема цялостен подход към ученика, давайки му възможност да се развие хармонично във физически, интелектуален и духовен план.
Възпитанието в дух на толерантност е важен аспект на демократичния педагогически модел. Толерантността се отнася до уважение и приемане на различията между хората, независимо от техния етнически произход, религия, пол, способности и други характеристики. Интересът и познанието на различните култури и религии помага да разберем и уважаваме различията между хората. Учениците се учат да са толерантни и да ценят различията като нещо положително и обогатяващо. Слушането на мненията и вижданията на другите без предразсъдъци е ключова част от толерантното поведение. Всички ние трябва да сме готови да разберем и приемем различните гледни точки. Възпитанието в дух на толерантност също така включва ученето на умения за мирно решаване на конфликти работа в екип. Учениците се учат да комуникират открито и по-гъвкаво, да проявяват емпатия и да се отнасят със съчувствие кум другите. Категорично трябва да се разграничават понятията „ толерантност „ и „ търпимост “. Нуждата от точна преценка на позитивния или негативния смисъл на идеите, възгледите, убежденията, поведението, или от усилия за неутрализиране на псевдо ценности , прави възпитанието в дух на толерантност особено важно. Възпитанието в дух на толерантност трябва да започне от ранна възраст , именно затова образователните институции и семейството имат ключова роля в това.
Важна роля в отношенията между учители и ученици заема справедливостта, която се основава на принципа, че към всички ученици трябва да се отнасяме справедливо и равностойно, без значение от техните лични характеристики, способности или социален и икономически статус. Учителите трябва да работят за създаване на равни възможности за всички ученици, трябва да се избягва дискриминацията или изключването на някои ученици. При оценяването на учениците оценките трябва да бъдат базирани на обективни критерии и да отразяват реалните постижения на учениците. Учителите трябва да бъдат справедливи и прозрачни в процеса на оценяване и да предоставят обратна връзка, която да помогне на учениците да се подобрят. Справедливостта в отношенията между учители и ученици е ключов фактор за мотивацията и академичния успех на учениците. Когато учениците се чувстват справедливо третирани и подкрепяни от учителите си, те се чувстват по-мотивирани да се ангажират с учебния процес и да постигат своите цели.
Днешното състояние на дисциплината е един от основните и наболели въпроси в съвременното българско училище. Липсата на дисциплина или наличието на недостатъчно добра такава, неминуемо води до занижаване на качеството на образователния процес и до по-ниски резултати на учениците. Наблюдава се определено напрежение в отношенията ученик – ученик, учител – ученик, а оттам и отношенията учител – родител. Репродуктивният метод на преподаване, при който учителят преподава знания, а ученикът е пасивен слушател в много случай не е достатъчно са да задържи вниманието му в рамките на учебния час. Дисциплината е отношение, при което участниците в образователния процес са подчинили дейността си на разумни изисквания, за постигане на предварително на определени резултати. Учителите трябва да са последователни и справедливи в прилагането на правилата и очакванията за поведение, като същевременно са открити за комуникация и подкрепа на учениците. От своя страна, учениците трябва да проявяват уважение към учителите и да се придържат към правилата и очакванията, които са им поставени. Те трябва да бъдат отговорни за своето поведение и да си сътрудничат с учителите, с училищния психолог и педагогическия съветник. Важно е да се подчертае, че дисциплината не трябва да бъде сурово налагане на правила, а да е осъзнат съвместен процес на учене и разбиране. Когато учителите и учениците работят заедно в екип и е налице взаимно уважение, се създава благоприятна образователна среда, която подпомага постигането на успех.
Отношението отговорност между учители и ученици е основно за успешното образование и развитие на учениците. Учителят има отговорност да предостави качествено образование, да насърчава учениците и да ги подкрепя в техния учебен процес. Той трябва да бъде отговорен за подготовката на уроците, за предоставяне на ясни инструкции и за наблюдение на учебния напредък на учениците. От своя страна , учениците също имат отговорност към своето образование. Те трябва да са отговорни за своето учене, да изпълняват задачите, които им се дават и да се ангажират активно в класната работа. Отговорността на учениците включва и спазване на правилата на училището и учебната дисциплина. Отношението на отговорност между учител и ученик е взаимно. Учителите трябва да бъдат отговорни за своите действия и решения, както и за поощряване на учениците да поемат своята отговорност. В същото време, учениците трябва да са отговорни за своето поведение и учебни постижения и да си сътрудничат с учителя в процеса на обучение. Силното отношение на отговорност между учител и ученик създава благоприятна образователна среда, в която учениците да са спокойни да се развиват и постигат успехи.
За взаимоотношенията между учител и ученик е от съществено значение и психологическия профил на възрастта на ученика. Той може да бъде много разнообразен и да зависи от много фактори, включително и възрастта на ученика. Възрастта има голямо значение за развитието на децата и може да влияе на различни аспекти на техния психологически профил. Обект на моето изследване са ученици на възраст 16 -18 години. В тази възраст те влизат в период на стремеж към самостоятелност и идентичност. Започват да се занимават със сериозни по трудност учебни предмети и да изграждат своя професионална и лична идентичност. Психологическия профил на учениците в тази възраст може да включва високо ниво на когнитивни умения, самооценка и социални взаимодействия. Самокритично се вглеждат в себе си, критични са към всичко заобикалящо ги, сравняват себе си с други авторитетни за тях личности, влияят се от мнението на приятелите си, по- често влизат в конфликт с родителите си и със своите учители, защото се чувстват неразбрани.
Заключение
Връзката между учител и ученик е много важна и е от съществено значение за успешното обучение и развитие на ученика. Тя трябва да се основава на взаимно уважение, доверие открита комуникация. Тази връзка е особено динамична и е строго индивидуална. Учителят трябва да се отнася с внимание и разбиране, да подкрепя и вдъхновява своите ученици, да е наясно с индивидуалните нужди и интереси на всеки ученик и да се стреми да ги задоволява. Учениците трябва да са отворени към ученето и да проявяват активно участие в класната работа. Те трябва да се отнасят с уважение към учителите си и да проявяват интерес и признателност кум техния труд.
В добрата връзка между учител и ученик има място за обратна връзка и конструктивна критика. Учителите трябва да са отворени за мнението на учениците да ги насърчават да изразяват своите мисли, идеи и възгледи. Също така учениците трябва да имат доверие в учителите си и да се чувстват свободни да изразяват своите притеснения и въпроси. Учителите осъзнават своята роля , но влиянието на общественото мнение, че вината за неуспехите на учениците е винаги на учителите , ги отчуждава и ги поставя в донякъде в изолация.
В крайна сметка, връзката между учител и ученик е взаимна и трябва да бъде основана на сътрудничество и взаимна подкрепа. Когато учителите и учениците работят заедно като екип, се създават условия за успешно обучение и развитие на всеки ученик.
В заключение развитието на умения за изграждане на хуманни взаимоотношения между учители и ученици дава възможност за изграждането на адекватен на съвременните социални изисквания модел на взаимоотношения, базиран на взискателност и уважение между учители и ученици
Литература:
1.Колишев, Н. С. (2013) Педагогическите умения на учителите. Взаимоотношения между учители и ученици в процеса на обучение. София.
- Колишев, Н. (2018) Теория на педагогическите умения на учителите. С.: Захарий Стоянов.
- URL: https://setmodels.net/polezno
- URL: https://www.puls.bg/vzaimootnosheniia-c-32