Използването на мисловни карти в часовете по български език и литература във втори клас
Елеонора Станчева Минчева; главен учител начален етап; СУ “Максим Райкович“ ;
eleonora_min4eva@abv.bg
В статията се обръща внимание върху нуждата от използване на иновации в обучението по български език и литература и по-специално изработването и прилагането на мисловни карти при усвояване на знания за прилагателно име във втори клас.
Ключови думи: мисловни карти; български език; прилагателно име; втори клас.
Днес обучението по български език за етапа 1- 4 клас се развива динамично с оглед тенденциите и изискванията за интегриране на българската образователна система с европейската, с постигане на целите на национални образователни стратегии, като се отчита и развитието на теорията и практиката на обучението по български език. В този смисъл целите и съдържанието му в началните класове се преосмислят, като се търсят възможности за подобряване на езиковата подготовка на малките ученици с оглед на формиране на основни ключови компетентности, с придобиване на ключови за целия образователен процес умения за четене, писане и разбиране на текст, изграждане на базовата грамотност като необходима предпоставка за овладяване на функционалната грамотност с цел свободно и успешно общуване, личностно и културно обогатяване и израстване на малките ученици.[1]
Обучението по български език в началния етап на основна образователна степен има пропедевтичен характер. Учениците се подготвят за изучаване на езика в следващите степени на образование. От първи до четвърти клас се изгражда представата за езика. Натрупват се знания, умения и се усвояват навици, които по-късно учениците използват. В учебните програми са фиксирани основни понятия, с които трябва да се запознаят и да започнат да боравят с термините.
Темата за използване на иновативни методи при усвояване на знанията и уменията на учениците от втори клас за прилагателно име и по-специално въвеждането на мисловните карти като метод за по-систематизирано усвояване на учебния материал, представлява интерес за мен, защото наблюдавам как се променя речта на подрастващите. Както устната, така и писмената реч, стават все по-сухи, накъсани и неясни. Няма го живото картинно описание с думи. Липсва богат набор от прилагателни имена, които придават жизненост на изказа. Учениците четат все по-малко книги и разчитат на „сдъвкани“ знания, които използват наготово. Затрудненията, които срещат учениците при усвояването на частите на речта и по-специално на прилагателното име и неговите характеристики, ме провокираха да проуча и изследвам как и до колко се справят в усвояването на знанията за прилагателно име, възможно ли е чрез използването на мисловни карти да се подобри възприемането на учебния материал. Децата са от няколко етноса и с разнородни интереси и мотивация за учене.
За да предизвикам по-задълбочен и истински интерес към обучението по български език и литература, за да работя за все по-успешното преодоляване на инертността на учениците и за да ги убедя, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, е необходимо да активизирам и разнообразя по нов начин учебния процес. Постигането и реализирането на тези задачи може да се осъществи чрез въвеждането на иновативни методи и техники на обучение, които да се комбинират с традиционните. Един от тях е приложението на мисловни карти в часовете по български език и литература.
Мисловната карта (Mind maps) е разработена от Тони Бюзен, който е известен писател, лектор и консултант по въпроси, свързани с интелекта, освен това предоставя обучение по психология и проблеми с мисленето.
Мисловната карта е проявление на естествената функция на човешкия разум. Това е мощен графичен метод, който дава универсален ключ към пълноценното използване на мозъка. Мисловните карти могат да се използват във всички области на живота, където по-ефективното учене и по-ясното мислене увеличават успеваемостта.[4]
Мисловните карти са удобен начин за изобразяване на мисленето с помощта на схеми. Те могат да бъдат диаграми, при които визуално се представя информация за дадено понятие или ключова дума, идея, проблем. Основани са на използването на една централна идея, от която се разклоняват други ключови моменти, части, свързани с нея. Чрез мисловните карти се отключват нови възможности на мисленето и се повишава капацитетът на мозъчната кора, подпомагат се способностите за планиране, организиране и запаметяване. Това развива творческото мислене на учениците и възможността сами да класифицират и структурират най-важните понятия, свързани с възприемането на учебния материал.
Усвояването на прилагателното име като част на речта, неговите граматически категории и правилната му употреба в речта започват във втори клас като са предвидени няколко урока.
В учебника по български език за втори клас ( Български език за втори клас, Татяна Борисова, Николина Димитрова, Събка Бенчева), във връзка със прилагателното име, са включени следните теми: Части на речта. Прилагателно име; Съгласуване на прилагателното име със съществителното име; Правопис и правоговор на прилагателните имена. Във втори клас за първи път се появява терминът прилагателно име. Дефиницията за прилагателно име гласи следното: „Прилагателното име е част на речта, която означава признак на предмет. Прилагателните имена се откриват с помощта на въпросите Какъв? Каква? Какво? Какви? ” (учебник по български език, стр. 52).
Учениците от втори клас усвояват прилагателно име с различен темп, според индивидуалните си особености и мотивацията за учене на всяко дете. Децата, чийто майчин език е различен от българския срещат затруднения в усвояването на понятието прилагателно име, макар и да знаят въпросите, с които се открива, те трудно го различават в текст, трудно измислят и записват подходящи прилагателни имена към дадените съществителни и това до голяма степен се дължи на бедния речников запас и недобрата четивна техника при някои от тях. За децата в класа, които са със специални образователни потребности е изключително трудно да осъзнаят понятието прилагателно име, неговите граматически категории и употребата му в речта, затова в класа при усвояването на знанията за прилагателно име използвах някои интерактивни игри – „Светофар“, „Лавина“, „ Рисуване на идея“, за да може децата по-лесно да усвоят новите знания и да осмислят новите понятия. Това е характерното за контролната група, която наброява 40 ученици.
При експерименталната група, при която са въведени за използване освен интерактивните игри и използването на мисловни карти учениците сами изработват такива в часовете по технологии и предприемачество и сами структурират най-важното за прилагателно име, което са усвоили в часовете по български език и литература. При съставянето им учениците от втори клас преминават по следните стъпки:
- В центъра на бял лист записват „прилагателно име“.
- След това правят разклонения, където поставят най-важните характеристики на понятието като се стремят да използват колкото се може по-малко думи, но да са по-точни.
- Създават подтемите и ги свързват с центъра.
- Използват цветове и символи, които им помагат да запомнят по-добре наученото.
- Използват картинки и рисунки, където може.
- Пишат с различен шрифт и цвят.
Всичко това стимулира мисленето на учениците и те сами усвояват нужните знания под формата на игра и след това успешно ги прилагат в самостоятелната работа за проверка на рецептивните умения.
С направения тест се проверяват знанията на учениците за прилагателно име след като са усвоени седемте урока за прилагателно име, направено е обобщение и е преговорен теоретичният материал по темата. Набляга се основно на знанията за откриване на прилагателно име сред други думи и в изречение, правилно определяне на граматическите му категории род и число и как са усвоени някои правописни правила за правилно писане на прилагателни имена след въвеждане на мисловни карти като метод на усвояване на трайни знания, които да създадат у децата продуктивни умения.
Началният етап на основна образователна степен е времето, в което децата се превръщат в ученици. Усвояват знания и умения, свързани с изучавания учебен материал. Придобиват и развиват навици за учене. Постепенно стават самостоятелни. Ролята на учителя е направляваща и подкрепяща. Той е човекът, на когото децата имат доверие. За тях неговият опит е началото на натрупване на собствен такъв. Учител, ученик и родител са взаимно свързани. Доверието на родителите в учителя е не по-малко важно в процеса на образование и възпитание. Ежедневните контакти са от особена значимост за преодоляване на възникнали проблеми или пропуски. От учителската практика, от предложените разработки на уроци по български език и от направената самостоятелна работа се налагат следните изводи:
- По-голям процент от второкласниците са усвоили знанията и уменията, свързани с прилагателното име ( предвидени от Учебната програма );
- Затрудняват се при откриване на прилагателно име, което не стои непосредствено пред съществителното;
- Значителен процент от учениците се затрудняват при съгласуване на прилагателно име с дадено съществително. Това произтича от факта, че има ученици, чиито майчин език е различен от българския. В турския език прилагателното име не се мени по число и няма граматическа категория род. Това прави трудно определянето на род и число.
- Недобрата четивна техника води до бавно осмисляне на изреченията, което се свързва и с откриването на части на речта. Ученици, които четат много допълнителна литература, се справят по-бързо и вярно с поставените езикови задачи;
- Учениците обогатяват устната и писмената си реч чрез използване на прилагателни имена;
- Необходими са повече учебни часове за упражнение, обобщаване и систематизиране на знанията по български език. За английски език са предвидени два учебни часа седмично и за обучение по български език пак 2 часа седмично.
- Необходимо е да се работи с не повече от 20 ученици в клас, за да може учителят да прецизира поставените задачи и да диференцира работата по време на урока;
- Необходимо е да се използват интерактивни методи и форми в обучението, за да се засили интересът към учебния предмет;
- Участието в проекти дава възможност да се работи индивидуално и в екип с ученици, които по-трудно усвояват учебния материал по български език;
- Спираловидният характер на поднасяне на учебния материал по български език в целия начален етап дава възможност да се усвоят знания и умения чрез повторение и надграждане във всеки следващ клас;
- Доброто отношение, доверието и подкрепата към началния учител от страна на родителите на учениците е предпоставка за успех и по-добри резултати в процеса на обучение и възпитание.
Личността на началния учител е много важна за учениците в начален етап. Добротата и търпението, с което ги обгражда, прави трудностите лесно преодолими. Учителят е този, който трябва да насърчава и поощрява дори най-малкия напредък. Умението му да говори и увлича, да твори във всеки учебен час дава тласък на творческите изяви на децата. Предварително подготвените уроци са важни, но по-ценно е посланието, което учителят отправя към своите ученици. Едни ще „попият“ повече знания, други – по-малко. Но начинът на общуване, усетът за мярка, емоционалното взаимодействие между учител и ученици е това, което оставя трайна следа в живота.
Използвана литература:
- Проф. Даниела Йорданова, За целите и съдържанието на съвременното обучение по български език в началното училище;
(1. Veselinov, D. 2006: Veselinov, D. Evropejski izmereniia na syvremennoto
chuzhdoezikovo obuchenie. – Obrazovanie, 2006, № 5.
- Борисова, Т., Димитрова, Н., Бенчева, С., Български език за втори клас, Булвест 2000, София
- Борисова, Т., Котова, Е., Никова, К., Димитрова, Н., Книга за учителя по български език и литература, Булвест 2000, София
- Бюзан, Т. (2010). Как да уча бързо и да запомням лесно. София: СофтПрес.
- https://www.telerikacademy.com