Приложение на мисловните карти в часовете по български език в начален етап

Приложение на мисловните карти в часовете по български език в начален етап

Елеонора Станчева Минчева; главен учител начален етап; СУ “Максим Райкович“; eleonora_min4eva@abv.bg

В тази статия са показани резултатите от самостоятелната работа на учениците от втори клас, при които са въведени като иновативен метод мисловните карти и такива, при които се преподава по стандартния начин. Направена е съпоставка на резултатите и са изведени най-важните изводи за ефективността на иновацията.

Ключови думи: мисловни карти, експеримент, прилагателно име, тест, втори клас.

В този експеримент участват две групи ученици – контролна група от 40 ученици и експериментална група от 20 ученици. За да може децата по-лесно да усвоят новите знания и да осмислят новите понятия, често в часовете по български език и литература се използват игрови методи и подходи. Това е характерното за контролната група, която наброява 40 ученици.

При експерименталната група, при която са въведени за използване освен интерактивните игри и използването на мисловни карти  учениците сами изработват такива в часовете по технологии и предприемачество и сами структурират най-важното за прилагателно име.

След като са усвоени знанията за прилагателно име и на двете групи беше пуснат тест със избираем отговор, който съдържаше 15 въпроса. След проверката се установи, че средният успех на експерименталната група е с 0.80 по-висок от средния успех на контролната група. Диаграмата показва това различие.

 

Различията в средния успех на двете групи са основание да търся причините за това в различните методи на работа, използвани в часовете по български език и литература. Ще се опитам да докажа,  че прилагането на мисловните карти в обучението дава по-високи резултати и повишава мотивацията на учениците за учене.

Преди прилагането на мисловните карти в обучението по български език и литература във втори клас при възприемане на уроците за прилагателно име, трябваше да обмисля етапите, през които трябва да минат учениците, следвайки тази иновация. Начинът, по който да осъществя експеримента с тях. Да съставя План на действие и възможност за очаквана реализация на този процес. Много важна беше мотивацията, която трябваше да създам у учениците, че използването на мисловните карти ще им помогне по-добре да се справят с учебния материал, да проявят активност и креативност в часовете по български език и в часовете по технологии и предприемачество, където сами ще изработят своите мисловни карти.

Когато представих мисловните карти какво представляват изобщо и като идея за по-системно усвояване на учебния материал, учениците проявиха голям интерес към тази иновация. Те бяха любопитни как наистина би им помогнало това в уроците за прилагателно име. Споделиха, че нямат търпение сами да изготвят своя мисловна карта. Бяха изненадани, че мисловните карти могат да се прилагат във всяка една научна област и да се систематизират знания по всеки един предмет, дори и по математика. Второкласниците бяха мотивирани да научат повече за мисловните карти и за прилагателното име, както и как да прилагат на практика своите знания и умения.

Много е важно да споделя, че използването на мисловни карти не измества учебното съдържание, а го надгражда и спомага чрез игра да се усвоят основни знания и понятия по учебния предмет. По време на експеримента ме вълнуваха много въпроси и въобще не бях сигурна дали учениците ще се справят след този нестандартен подход. Усещането, че играем и учим едновременно не ме напускаше през цялото време. Притеснявах се дали ще усвоят целия учебен материал за прилагателно име, дали няма да имат пропуски, дали ще се справят с логическите връзки, дали ще извлекат най-важното от поднесените уроци.

След уроците за обобщение заедно изработихме мисловни карти, където структурирахме наученото и се подготвихме за теста.

Проведената самостоятелна работа провокира мисленето на учениците, тъй като независимо, че има само един верен отговор, другите са близки до него и могат лесно да доведат до грешка. Освен това децата от втори клас за първи път правят цял тест със затворени отговори и определено някои от тях срещнаха затруднения.

По всичко личи, че  разликите в средния успех на двете групи при проведения педагогически експеримент не се дължат само на индивидуалните и психологическите различия между учениците, а са повлияни и от приложения иновативен подход при преподаването на материала в експерименталната група. За да докажа това, ще използвам статистическия метод за проверка на хипотези, t-разпределение на Стюдънт, тъй като ще работя с две извадки, които са независими една от друга.

Статистическото изследване на хипотезата се свързва с двете предположения:

1. H₀ (Нулева хипотеза) гласи, че разликата в средния успех на двете извадки (експериментална и контролна група) е случаен и не зависи от провеждането на педагогическия експеримент за самостоятелното проектно учене.
2. H₁ (Алтернативна хипотеза) гласи, че разликата в средния успех между двете извадки не е случаен, а закономерен в резултат на използването на мисловни карти от участниците в експерименталната група.

Степента на сигурност, с която се приема за вярна алтернативната хипотеза, се нарича гаранционна вероятност (Р). Рискът да се допусне грешка, като се приеме за вярна алтернативната хипотеза се нарича равнище на значимост (a).

В практиката се използват няколко данни за гаранционната вероятност (Р) и равнище на значимост (a), аз ще използвам следната:

• Р= 95%, на която съответства a = 0,05 (5% възможност за грешка).

Следвам алгоритъма за доказване на статистическите хипотези като преминавам през петте стъпки.

І стъпка – Формулиране на нулевата и алтернативната хипотеза. Формулирам алтернативната хипотеза с едностранна критична област.

ІІ стъпка – Избор на подходящ критерий за проверка на хипотезата. Определям риска от допускане на грешка. В нашия случай е 1% възможност за грешка.

ІІІ стъпка – Изчисляване на емпиричната стойност на критерия (Критерий_emp), чрез който да се осъществи проверката.

Избирам t-критерия, защото сравнявам независими извадки. За да го изчисля, използвам емпиричните данни от наблюдението.

В таблици са представени емпиричните стойности за двете извадки.

Таблица 1 – Контролна група

Брой ученици f	Успех Х	X.f		(X– )	(X– )2	(X– )2.f	Стан-дартно откло-нение	Диспер- сия
3	2	6	4,70	-2,7	7,29	21,87	S = 1,26	S2 = 1,6
4	3	12		-1,7	2,89	11,56
9	4	36		-0,7	0,49	4,41
10	5	50		0,3	0,09	0,9
14	6	84		1,3	1,69	23,66

 

f – честота на срещаните оценки

Таблица 2 – Експериментална група

Брой ученици f	Успех Х	X.f		(X– )	(X– )2	(X– )2.f	Стан-дартно откло-нение	Диспер- сия
1	4	4	5,50	-1,5	2,25	2,25	S   S = 0.61	S2 = 0.37
8	5	24		-0,5	0,25	2
11	6	66		0,5	0,25	2,75

 

При така получените числа, намерени стандартни отклонения и изчислени дисперсии намираме по формула емпиричната характеристика на критерия

 

След направените изчисления получавам, че Temp = 2,67

Следващата стъпка от алгоритъма е да намеря от таблицата теоретичното значение на критерия. В този случай Tteor = 2,02, тъй като още в началото избрах едностранна критична област и риск α =0,05.

Ако Temp  Tteor , приемаме алтернативната хипотеза H₁. В този случай  след обработката на данните и направените статистически изчисления, получаваме, че

2,67  2,02, което означава, че за това проучване е вярна алтернативната хипотеза Н₁. Тя гласи, че разликата в средния успех между двете извадки не е случаен, а закономерен в резултат на използването на мисловни карти от участниците в експерименталната група.

Това доказва, че използването на иновативни методи в работата по български език и литература води до по-бързо и по-добро усвояване на знанията за дадено понятие.

Приемам, че по-високият среден успех от теста на експерименталната група не е случаен и се дължи на използването на мисловни карти в часовете по български език и литература, които подпомагат самостоятелното учене и систематизирането на придобитите знания за прилагателно име.

Използвана литература:

1. Борисова, Т., Котова, Е., Никова, К., Димитрова, Н., Книга за учителя по български език и литература, Булвест 2000, София
2. Кирил Гатев, Въведение в статистиката, 2004г., Изд. Лиа
3. Мита Георгиева, Статистика за професионалните гимназии по икономика, 2014г., Изд. Мита Георгиева
4. Бюзан, Т. (2010). Как да уча бързо и да запомням лесно. София: СофтПрес.