СИЛНИТЕ И СЛАБИТЕ СТРАНИ В КОНЦЕПЦИЯТА НА ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ
Мария Илиева, ОУ ,,Св. св. Кирил и Методий“, Силистра
Основната концепция, залегнала в приобщаващото образование е, че всяко дете има право на достъп до качествено образование в общообразователната училищна система и е способно да учи. В този смисъл всяко дете, независимо от различия, основани на възраст, пол, етническа принадлежност, увреждане или други бариери пред ученето, може и следва да се обучава в общообразователно училище. Приобщаващото образование цели да се отговори на нуждите на всяко дете, като се отделя специално внимание на групи деца, които са в риск да бъдат социално изолирани или изключени от общообразователната система.
Разглеждайки приобщаващото образование като процес – то осигурява на всички деца със специални образователни потребности равнопоставени възможности да получат ефективно и качествено образование. Това е възможно да се постигне с допълнителни помощни средства и ресурсно подпомагане.
Приобщаващото образование е модел на преподаване, който предполага разбирането и задоволяването на нуждите на децата независимо от техните диференциращи характеристики. По този начин се разбира от какво се нуждае всеки индивид независимо от пол и възраст.
ПРИОБЩАВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ
Приобщаващото образование е процес , който се стреми да премахне всички форми на сегрегация в образованието, да обхване уязвимите и изолирани по една или друга причина деца и да насърчи и благоприятства участието на всички деца в образователния процес. Приобщаването в образованието се основава на разбирането, че всички деца са различни и че училището и образователната система като цяло, трябва да се променят за да отговорят на индивидуалните нужди на всички учащи (със или без СОП ). Приобщаването се изразява в реорганизация на политиките, практиките и културата в българското училище, така че то да може да отговори на разнообразните образователни потребности на децата , които го посещават, и да насърчава активното им участие. На ниво училищна база, това означава осигуряване на достъпна архитектурна среда , квалифициран преподавателски и помощен персонал , индивидуални планове за обучение съобразени с потенциала на всяко дете със специални образователни потребности, добре оборудвани специализирани кабинети, щатно назначени ресурсни учители, психолози, логопеди и др.
Интегрираното обучение се съсредоточава върху възможността децата със специални образователни потребности да посещават масовите училища, т. е. фокусът е върху посещаемостта. Приобщаващото образование отива отвъд чисто пространственото смесване на децата и поставя акцент върху достъпа до качествено образование, т.е. върху това децата със специални образователни потребности да развият максимално капацитета си да учат и да се образоват заедно с връстниците си. Докато при интегрираното обучение очакванията са децата да се променят и да отговорят на определените от общообразователната система стандарти, приобщаващото образование се стреми към промяна в самата система, така че тя да е способна да отговори адекватно на разнообразието от ученици с различни нужди . Така приобщаващото образование включва достъпност на общообразователните училища не само като физическа възможност за присъствие в училището на децата, но и като достъпност и адекватност на учебната програма и съдържание, на преподаването на учебния материал.
Приобщаващото образование е случващо се предизвикателство за повечето страни в различни части на света. То е част от стремежа за съблюдаване на основните човешки права. Въпреки че в последните години са предприети мерки, които могат да бъдат окачествени като практики на приобщаващо образование, то все още не е сред приоритетите на образователната политика в България. Приобщаващото образование отсъства и от официалния дискурс, тъй като е подменено с понятието интегрирано обучение, което, както бе посочено по – горе, носи различен смисъл. За да могат всички уязвими и изолирани деца да бъдат обхванати и приобщени в общообразователната училищна система по начин, който да им осигури достъп до качествено образование, е необходима промяна на образователните политики и практики.
В последните години в България могат да бъдат регистрирани положителни постъпки в посока преодоляване на дългогодишните сегрегиращи и дискриминиращи практики в образователната система. Наблюдават се промени в държавната политика и законодателството и множество добри практики, които могат да бъдат окачествени като напредък в областта на приобщаващото образование.
ПЕРЕСПЕКТИВИ
Успешното приобщаване и необходимата за това подкрепяща среда в училище включва наличието най-малко на три предпоставки. На първо място, архитектурно адаптиране на училищните сгради за осигуряване на физически достъп на децата до съответната детска градина или училище, до класната стая и до всички останали помещения в него. На второ място, важно е осигуряването на екип от специалисти, особено ресурсни учители, които да работят с децата в класната стая и да подпомагат учебния процес и включването на децата в общообразователната среда. Друго изискване е осигуряването на нужните технически помощни средства, адаптирането на учебните програми и учебниците, създаване на условия за индивидуализиране на учебния процес и подкрепа на участието на детето, включително и посредством работа с родителите.
По отношение на архитектурно достъпната среда училищата масово срещат затруднения в осигуряването й. Обикновено всяко адаптиране на училището се случва по проекти на неправителствени организации или благодарение на дарения от родители на деца с увреждания и с ентусиазма на учители и директори.
Изпълнението на второто необходимо условие за приобщаването на децата–осигуряването на ресурсни учители, все още е свързано с редица трудности. В някои училища учителите негласно отказват да се занимават с децата със специални образователни потребности и предоставят грижата за образованието им изцяло на ресурсните учители. Впоследствие децата с увреждания се оказват отново сегрегирани. Освен това децата с увреждания се чувстват различни, а и останалите деца ги възприемат като такива. Най-доброто използване на ресурсните учители, което се смята за добра практика и може да бъде масово приложена, е ресурсните учители да присъстват в часовете и да помагат на децата със СОП на място, като при нужда ги извеждат от часа. Това използване на ресурсните учители е изключително благотворно, защото максимално заличава различията. За да бъде приложена тази практика обаче, трябва във всяко училище да има необходимия брой ресурсни учители. За съжаление повечето училища изпитват недостиг на такива специалисти, тъй като процедурата за осигуряването им все още е твърде сложна.
Други фактори, които подпомагат всички деца да се чувстват добре в училище, са:
– осигуряване на нужните технически помощни средства;
– адаптиране на учебните програми и учебниците;
– създаване на условия за индивидуализиране на учебния процес;
– подкрепа на участието на детето, включително и посредством работа с родителите.
Друг проблем, който изключително много затруднява работата на учителите с децата със специални образователни потребности, са индивидуалните образователни програми. Много класни ръководители споделят, че те по собствено усмотрение и с помощта на ресурсните учители изработват индивидуалните планове за обучение на децата.
Опитът и наблюденията регистрира като изключително добри практики на приобщаващото образование ранната интервенция и работата с родителите на децата със специални образователни потребности с цел въвличането им в процеса на обучение на децата им у дома.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Приобщаващото образование е процес, който се стреми да премахне всички форми на отлъчване в образованието, да обхване уязвимите и изолирани по една или друга причина деца и да насърчи и благоприятства участието на всички деца в образователния процес.
Но освен право на хората и задължение на държавата, приобщаването е и ценен ресурс. То носи редица ползи за всички участници – например присъствието на децата с увреждания в училище и участието им в общия учебен процес е полезно за останалите ученици, защото, от една страна, ги възпитава в толерантност и зачитане на различията, а от друга страна стимулира въвеждането на педагогически подход, ориентиран към детето. Същото важи и за децата от етническите малцинства, които освен това могат да бъдат източник на ценна информация за своите традиции и култура и по този начин да обогатяват светогледа на останалите деца в клас. От гледна точка на приобщаването различията са ресурси, а не недостатъци или нежелани отклонения от нормата. От своя страна учителят се фокусира върху активната роля на детето като акцент на научаването, вместо да го поставя непрекъснато в ролята на пасивен обект, върху който се въздейства с методически инструменти. Следователно заедно с приобщаването, в училище навлизат и съвременните обучителни методи, улесняващи научаването.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
- Иванов, И., Приобщаващото образование. Годишник на ШУ „Епископ Константин Преславски“, Т.XVII D Педагогически факултет
- ДАЗД, Препоръки относно приобщаващото образование
- Интернет- http://priobshti.se/