Технологичен модел за формиране на четивни компетентности чрез изработване на лапбук на литературни произведения с ученици от II клас

Технологичен модел за формиране на четивни компетентности чрез изработване на лапбук на литературни произведения с ученици от II клас

Мария Иванова Чавдарова
старши учител в начален етап

148 ОУ “Проф. д-р Л. Милетич“

гр. София

 

Резюме:

В статията се разглежда важността от усъвършенстване на четивната техника и  уменията за четене с разбиране с ученици от втори клас. Обосновава се необходимостта от търсене и прилагане на нови технологии, с които малките ученици да бъдат мотивирани да четат и да формират умения за извличане на информация от прочетен текст. Описва се същността и методиката на изработване на лапбук. Посочени са положителните страни при изработването на познавателни книжки в часовете по литературно обучение и извън класно четене с ученици от втори клас. Второкласниците се превръщат в творци, които трябва да пресъздадат прочетеното чрез избор на подходящи рубрики за лапбука и по интересен начин да пресъздадат съдържанието. Целта на нововъведения технологичен модел е повишаване мотивацията за четене, формирането на четивни компетентности и умения за пресъздаване на прочетен текст.

 

Ключови думи: четивни компетентности, четивна техника, четене с разбиране, извличане на информация от прочетен текст, лапбук, познавателна книжка.

 

 

 „ Чете се по три начина:

първия, четеш и не разбираш;

втория, четеш и разбираш;

третия, четеш и разбираш даже това, което не е написано.“

Яков Княжнин

Степента на формираните четивни компетентности обуславя нивото и качеството на получените знания. Усвояването на техниката на четене и умения за разбиране на прочетеното е основна цел в ограмотяването.  Приоритет в началния етап на основното образование е усъвършенстване на четенето като процес и формиране на умения за извличане на информация от прочетен текст.

Докато „четенето е комуникативен процес, в който комуникаторът (писателят) предава съобщение (идеи, мисли, знания) на събеседника (читателя), като използваният код е писмената реч“ (Борисова, Т. 2014), то четенето с разбиране е метод на четене, „ който има за цел интерпретиране и разбиране на писмения текст.“ ( Борисова, Т. 2014). Ролята на читателя при четене с разбиране е да декодира съобщението, да анализира съдържанието му, да намери отговори на въпроси към текста, да изгради лично отношение от прочетеното. Степента на разбиране може да се установи чрез предаване на съдържанието на прочетения текст и отговори на въпроси към него.

Четенето с разбиране е процес, който преминава през няколко фази на разпознаване на графичните знаци, които според Борисова са:

• Разбиране – разбираме значението на текста, движението е от графичните знаци към идеите;
• Тълкуване – откриваме мисълта на автора;
• Реакция – изразяваме съгласие или несъгласие с автора;
• Интегриране – ако смятаме, че идеите на текста са стойностни, решаваме да ги интегрираме в личните си преживявания.

Важно е в часовете второкласниците да четат с разбиране. В противен случай може да не се възприеме цялостното съдържание на текста и да се изпусне информацията в него. Формирането на умения за извличане на информация от прочетен текст е продължителен процес. Таня Борисова предлага няколко техники, подпомагащи този процес. Всяка техника е свързана с отговор на въпроси към съдържанието на текста.

• Предвиждане съдържанието на текста – чрез заглавието, чрез пръв бърз прочит…(За какво? За кой?)
• Установяване на връзката между това, което е изразено в текста и нашите знания. (Какво ново? Колко?)
• Преразказване на текста със свои думи – предаване съдържанието. (Къде? Кога? Кой? Какво? Каква последователност?)
• Обобщение на текста, определяне на основната и на второстепенната идеи. (Защо? Как?)

Относно въпроса за стратегиите при формиране умения за четене с разбиране Нели Иванова пише: „стратегиите за преподаване на ученици с цел развитие на четене с разбиране следва да отчитат техния произход, както и степента на готовност да усвояват преподаване на четене с разбиране…В последните години силно се подкрепя откритото преподаване на стратегии за четене с разбиране в училище. Идеята за този подход, съгласно определението на Националния панел по четене, е, че четенето с разбиране може да се подобри чрез преподаване на специфични когнитивни стратегии или за стратегическо осмисляне, когато се срещат трудности за разбиране на прочетеното.“ (Иванова, Н. 2018).

Безспорно за учениците от втори клас е от голяма важност формирането на умения за четене, четене с разбиране и извличане на информация. Затова е необходимо не само  формиране на умения за четене, но и  „овладяване на полезни стратегии при декодирането и разбирането при четене, които развиват детската самостоятелност постепенно, но целенасочено и засилват присъствието на учениците като активни субекти в технологията на образователния процес по четене“. (Здравкова, Ст. 2013).

Опирайки се на важността и актуалността на въпроса относно формирането на четивни компетентности, прилагам интерактивната техника, с която второкласникът да се превърне в активен субект при четенето. Да го мотивирам да чете. Да го накарам да преодолее трудностите при четене, да  усъвършенства четивната си техника. Да го приуча да вниква в прочетеното и да дава своя оценка. За целта прилагам технологичния модел за създаване на лапбук на литературни произведения.

Същност на лапбук ( познавателна книжка)

Първо се появява книжката изработена от Дайна Зайк, наречена “foldable” (сгъваема). Тя е направена от обикновени листове хартия с размери 8,5 см и 11см, които са сгънати и/или нарязани в различна форма. По-късно се появява лапбук. Терминът “ Lapbook” е въведен от Тами Дюби – майка и писателка от Вирджиния. Тя систематизира информацията по дадена тема в картонени папки и ги използва при обучението на децата си. Тъй като книжката е малка и всяко дете може да я сложи на коленете си, Тами Дюби я нарича лапбук, което преведено от английски означава: lapbook- буквално се превежда като „ сгъваема наколенна книга“(  lap – сгънат, коленна; book – книга).

Според едни автори (Алина Чабуткина) лапбук е средство на обучение, други като Виктория Бурдовицина смятат, че е метод, а трети (Олга Азарова) го класифицира като специфична форма на организация на учебния процес. Независимо дали е метод, средство или организация, една е целта, с която се прави. А именно представяне по увлекателен начин на изучаван материал, формиране на умения за работа с текст, извличане на важното и подреждане на информацията.

Лапбукът е самостоятелно направена интерактивна папка с джобчета, вратички, прозорчета, подвижни детайли и др., които учениците използват за пресъздаване на текст. Предимствата са:

• Раздробяване на цялата информация на малки лесни за разбиране части (разделяне на епизоди, откриване на герои, действия на героите в началото и в края на художествения текст);
• Съдейства за по-лесното усвояване на художественото произведение. За да систематизира информацията детето я препрочита и извлича ключови моменти т.е. отделя важното от неважното.
• Развива наблюдателността и фината моторика. Ученикът изрязва, лепи, пише, рисува, съставя диаграми, изработва карти.
• Формират се умения за представяне на направеното и се насърчава проявената креативност и творчество.
• Всеки ученик работи със собствен темп и според възможностите си. Усвоените знания ще са трайни, а формираните умения задълбочени.
• Използва се и като средство за самооценка и оценка на постигнатите резултати.
• Формират се и умения ценни за живота – извличане, сортиране, анализиране на информация от различни източници.

Лапбукът е подходяща форма за организация на работа в часовете по литературно обучение и часовете по извънкласно четене. От една страна обогатява познанията на учениците. От друга дава възможност да се докоснат до различни литературни произведения  и да представят героите с техните постъпки спрямо личното виждане и оценка. И не на последно място второкласниците се запознават с личното творчество на писатели и поети.

Описание на технологията

Обект на изследването е обучението по Български език и литература в начален етап на основната образователна степен, свързан с усъвършенстване на четивната техника и формирането на умения за четене  с разбиране чрез изработване на лапбук на литературно произведение.

Предмет на проучване е ефективността на приложената нова технология в часовете по литературно обучение и извън класно четене с ученици от втори клас.

Цел на изследване е да се апробира новият модел при изучаване на художествен текст с второкласници, а именно създаване на познавателна книжка върху прочетено литературно произведение.

Задачите се определят от дейностите свързани с разработката за осъществяване на поставената цел:

• Да се проучат и представят теоретичните аспекти описани в научната литература, свързани с формирането на уменията за четене с разбиране;
• Да се анализират очакваните резултати застъпени в учебната програма по БЕЛ – II клас и опитът при реализирането им в учебната практика;
• Да се събере дидактически материал (художествени текстове и рубрики) от учебници и помагала, за да се разработи новият модел при формирането на умения за четене с разбиране;
• Да се предложи дидактическа технология, с която да се въведе алгоритъмът на изработване на лапбук върху литературно произведение;
• Да се структурират диагностични карти, с които да се установят входящото и изходящо равнище на уменията на учениците за четене и извличане на информация от прочетеното;
• Да се осъществи педагогическият експеримент в практиката чрез прилагане на иновацията в часовете по литературно обучение и часовете за разглеждане на самостоятелно прочетен текст;
• Да се разработят учебни ресурси, свързани с направата на познавателни книжки върху прочетено литературно произведение;
• Да се установят типичните трудности при формирането на четене с разбиране и при овладяване на стъпките за изработване на лапбук;
• Да се представят и анализират резултатите от входящата и изходящата диагностика. Да се обработят статистически, за да се докаже ефективността на приложената технология;
• Да се направят изводи и препоръки за педагогическата практика с цел усъвършенстване на четивната техника, формирането на четенето с разбиране и повишаване мотивацията за четене.

 

Хипотеза: Ако се създадат необходимите предпоставки за прилагане на технологичния модел (изработване на лапбук на художествен текст) в часовете по литературно обучение, то ще съдейства за повишаване мотивацията за четене, усъвършенстване на четивната техника и развитие на умението на четене с разбиране.

Методи на изследването:

• Теоретичен анализ на литературни източници – проучени са източници, които са свързани с педагогическото изследване и очертават различни аспекти на проблема на четене с разбиране;
• Анализ на входяща и изходяща диагностика;
• Анализ на практическа задача, която е свързана с измерване параметрите на четене на непознат текст (бързина, правилност, точност и интонация);
• Педагогическо наблюдение, свързано с подбора на рубрики и изработване на лапбук на художествен текст в часовете по литературно обучение и извън класно четене;
• Педагогически експеримент – е новата технология, която се въвежда в часовете. За целта на изследването са създадени лапбук на четири произведения изучени в часовете по литературно обучение и четири познавателни книжки за часовете по извън класно четене;
• Анкетно проучване – за нуждите на изследването е разработена и проведена анкета с второкласниците за установяване на нагласите за желанието за четене;
• Статистически методи – за анализиране на иновационния модел се използват качествен, количествен, сравнителен анализи; за установяване на ефективността от приложената технология се прилагат статистически анализ: t критерий на Стюдънт за зависими извадки.

 

Обхват: Педагогическият експеримент обхваща една учебна година (от 15.септември.2022год. до 31.май.2023год.). Обследват се учениците от II “а“ клас на 148 ОУ „Проф. д-р Любомир Милетич“, гр. София. С изследването се цели:

• Да се усъвършенства четивната техника на второкласници;
• Да се изгради устойчива мотивация за четене;
• Да се формират умения за четене с разбиране;
• Да се реализира по-ефективно извличане на информация като предпоставка за повишаване успеваемостта на учениците при овладяване на ключови компетентности;
• Да се увеличи ролята на индивидуалния и диференциран подход в образователния процес;
• Да се постигне удовлетвореност на второкласниците от изработването на лапбук и изявата чрез представянето им пред класа.

След въведената от мен технология и проведено изследване се проследяват критериите свързани с усъвършенстване на четивната техника; уменията за четене с разбиране и извличане на информация  и пресъздаване съдържанието на прочетен текст. Тези критерии са в основата на избор за диагностичен инструментариум, с който да се проведе емпиричното изследване. От направения качествен и количествен анализ на резултатите може да бъдат направени следните изводи и обобщения:

• Качествените и количествени анализи на входящата и изходяща диагностика, свидетелстват за високо ниво на формираност  на четивната техника и  уменията за четене с разбиране. Принос за този резултат е въведената методична идея за изработване на лапбук на литературно произведение.
• Експериментално се доказва, че нивото на развитие на четивната техника е свързана с развитието на уменията за четене с разбиране, което от своя страна повишава мотивацията за четене.
• Особено внимание, както показват резултатите от изследването, трябва да се обърне на обогатяване на речниковия запас, овладяването в практически план на стилови и езикови норми, на формирането на умения за създаване на собствен текст със стройна композиция и вярно съдържание.
• Резултатите от анкетата показват, че усъвършенстването на четенето е свързано с повишаване мотивацията за четене и желанието на учениците да заемат книги от училищна или градска библиотека. Формира се четец със свои предпочитания към книгите.
• Системните наблюдения над работата на второкласниците в часовете за изработване на лапбук към литературно произведение, както и въвеждане на интерактивни методи и похвати води до повишаване мотивацията за четене. Активността и индивидуалният подход при представяне на познавателните книжки повишава мотивацията не само за четене, но и за учене.
• Като технология „ изработване на лапбук“ може да се използва многоаспектно в процеса на обучение: за представяне на прочетено  литературно произведение; за представяне творчеството на автор; за представяне на видове художествени произведения; за представяне на учебно съдържание по други учебни предмети и т.н.

Четивната грамотност е комплексен феномен, който включва не само четене, но и разбиране на прочетеното. Тя допринася за емоционално и интелектуално израстване на подрастващите; стимулира любознателността на учениците; формира техните интереси; допринася за социализацията им и изграждането им като личност.

Четенето е не само емоционално преживяване, но е и средство за ежедневно получаване на знания. Четивната техника и четенето с разбиране са свързани със способността да се учи по всички учебни дисциплини.

 

Използвана литература:

1. Борисова, Т. (2014). Четивна грамотност на учениците или как се чете в Българското средно училище, сп.“Педагогически форум“, бр. 3/2014г.
2. Борисова, Т. (2017). Основни на четивната грамотност 1. – 4.клас. Ямбол: изд. Диагал Принт
3. Зафирова, Л. (2016). Лапбукът – иновационен инструмент за преподаване в началното училище. София: сп. „Образование и технологии. Иновации в образованието и познавателното развитие”, бр. 7/2016
4. Здравкова, Ст. (2013). Съвременният образователен процес за овладяване на четенето – иновационни проекти. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“
5. Иванова, Н. (2018). Формиране не компетентности в обучението по БЕЛ 1. – 4.клас. София: РААБЕ България
6. Иванова, Н. (2019). Литературно обучение в началния етап на основната образователна степен. София: БГ Учебник
7. Иванова, Н. (2021). Формиране на умение за четене с разбиране и извличане на информация от различни източници чрез обучението по БЕЛ в начална училищна възраст. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“
8. Стоянова, Ир. (2017). Лапбукът – иновационната технология в заниманията по интереси в началния етап на образованието. Шумен: Унив. изд. „Епископ Константин Преславски“