ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА ПО ПРИЛАГАНЕ НА МЕТОДА ОБЪРНАТА КЛАСНА СТАЯ В УРОК ПО ЛИТЕРАТУРА В 9. КЛАС
Мария Стоянова Хаджийска, Професионална гимназия по механоелектротехника – гр. Пазарджик
Резюме: Настоящата статия разглежда интегрирането на метода обърната класна стая в урок по литература в 9. клас. Представят се необходимостта от неговото въвеждане, принципите на организация, предимствата, които той носи. Разглеждат се ролите на ученика и учителя в учебния процес. Доказва се по-добрата ефективност на обучението, дава се отговор на въпроса какви умения и компетентности развива у учениците тази иновативна технология. Прилагането на метода на обърната класна стая е осъществен при изучаването на поемата „Изворът на Белоногата“ от П. Р. Славейков
Използването на иновации в процеса на преподаване и учене, вкл. и технологични, повишава мотивацията за активна работа, стимулира способностите за критическо мислене, екипната работа, творчеството, предприемчивостта, социалната и емоционалната интелигентност, вземането на решения, които се превръщат в основни за 21. Век. (За прехода от знания към умения. Компетентностен подход, 2019:5.)
Един от принципите, който ще бъде съблюдаван при изпълнението на Стратегическата рамка за развитие на образованието, е принципът иновативност. Това означава формулиране на нови подходи, мерки и дейности за постигане на целите, а именно формирането на личностни качества, ценности, нагласи и мотиви, които да подпомогнат пълноценното развитие на ученика като личност и член на обществото (Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021-2030), 2021:8)
Фокусът на настоящето педагогическо изследване са предимствата на един от 8-те най-иновативни образователни метода – на метода обърната класна стая и конкретните възможности за приложението му в уроците по литература в 9. клас.
Този иновативен подход е ползотворен, отговаря на нуждите на съвременното поколение ученици – Алфа поколение, което предпочита виртуалния начин на учене. Методът стимулира този начин на учене чрез гледане на видеа, презентации, филми чрез различни платформи, търсачки и др.
Методът на обърната класна стая е важен елемент в образователния процес, защото той дава възможност за по-голяма самостоятелност в ученето на подрастващите, да не са напълно зависими от своя учител, изпълнявайки конкретни инструкции.
Умението учениците сами да откриват и усвояват нови знания, включително и подбор на информацията, възможността материалите да се преглеждат многократно правят придобитите знания по-дълготрайни. Ученикът разбира научното знание и го усвоява по-добре, ако е включен в активна, самостоятелна дейност.
Ив. Иванов определя като активно учене, когато учениците използват мозъка си да изучават идеи, да решават проблеми; когато им се дава възможност да се интегрира новата информация в собствените им мисловни схеми. Активното учене е „висока степен на участие в процедурите за критично мислене, анализ, синтез и оценка на информацията“ (Иванов, 2012:91)
Тук ролята на учителя е по-различна – да успее да мотивира и да вдъхне сили, увереност у ученика, за да продължи напред. При него да се е появило любопитство и интерес към предмета, да се е породило желание да учи все повече. И за да бъдат учениците още по-самостоятелни и да придобият необходимите знания, правилната самооценка, учителят вече трябва да е в ролята на съветник.
При прилагането на тази технология учениците подобряват дигиталните компетентности и умението за използване на ИКТ, включително и безопасно ползване на Интернет.
Друго ключово умение, което развива методът на обърната класна стая, е умението за презентиране, за представяне на наученото пред класа, подобряват се комуникативните способности на учениците.
В комбинация с интерактивните методи на обучение методът на обърната класна стая формира и ключовото умение за работа в екип.
Използването на съвременната образователна технология обърната класна стая предполага тя да доведе до по-добро качество на обучението, а оттам и до по-високи постижения на учениците при усвояването на знания и умения и овладяването на ключовите компетентности, заложени в учебните програми за 9. клас, съответно и тяхното приложение в практиката.
При преподаването и изучаването на българската възрожденска литература в 9. клас художественият текст се чете в контекста на епохата, авторовия дискурс или литературното направление. С деветокласниците от ПГМЕТ работата е върху историческия контекст, различаване автор – герой (лирически говорител, лирически Аз). Дефинират се понятията, открояват се особеностите на композицията, следва поглед върху заглавието, анализ на проблемите, сюжета. Работи се по всички равнища, изводите включват представата на автора за художественост, формирана в конкретната литературна епоха.
Очакваните резултати според Учебната програма в областта на социокултурните компетентности са свързани с овладяването на знания за светогледните идеи на Българското възраждане, както и със съотнасянето на интерпретирани в текстове от тази епоха ценности и норми, проблеми и конфликти с личния опит на ученика, а също и с познаването на отношенията автор – текст – читател и с умението за оценяване начини на въздействие на текст. (Учебна програма по литература, 2017: 2)
В областта на литературните компетентности очакваните резултати са свързани с уменията за тълкуване на различни текстове от периода на Българското възраждане. В конкретния педагогически експеримент литературните компетентности се изграждат на базата на литературната творба на П. Р. Славейков – „Изворът на Белоногата“. [1]
Очакваните резултати в областта на комуникативните компетентности са свързани с уменията за създаване и възприемане на реч както откъм смисловата ѝ, така и откъм действената ѝ страна, а също и с уменията за езиково посредничество и с интерактивните умения на ученика за културно изразяване и творчество, с развиване на неговите изследователските умения и творческо въображение.
С прилагането на метода на обърната класна стая се очаква:
- Повишаване на интереса на повече ученици към високите достижения на възрожденската литература.
- Повишаване на информираността на учениците по проблемите на Българското възраждане
- Формиране на собствена гражданска позиция у учениците.
- Придобиване от учениците на по-добри умения за презентиране и работа в екип
- Степен на съответствие между литературните знания и умения и очакваните резултати от Учебната програма и ДОИ
- Степен на владеене на уменията за работа с информационно-комуникационни технологии.
Началото на процеса на въвеждане на метода обърната класна стая се постави при изучаването на поемата „Изворът на Белоногата“ от П. Р. Славейков в 9 д клас на ПГМЕТ, гр. Пазарджик (експерименталната група). Приложи се демократичният подход на преподаване, при който ученици и учител заедно и в сътрудничество откриват новите знания. Използваха се дидактически методи, които са най-подходящи за новото дигитално поколение ученици като използване на електронни източници на информация, изработени дидактически материали от учителя. Откроява се повече време за прилагане на индивидуален подход към учениците, защото в класната стая се работи и взаимодейства с ученика на ниво малка група, а не на ниво клас.
За да могат учениците да тълкуват „Изворът на Белоногата“ съобразно жанровите и културноисторическите характеристики на творбата, да дават оценка във връзка със сюжета на творбата и изразените в нея преживявания, да обясняват функциите на тропите и фигурите на езика в художествения текст, да съпоставят с личния си опит, предварителната самостоятелна подготовка се оказва изключително важна.
В конкретния случай предварителната подготовка обхваща 1 (една) седмица преди началото на урока.
Учителят изброява електронни ресурси – линкове към видеоклипове, канали, платформи, сайтове, които се предоставят на учениците за тяхната самоподготовка по темата. Той посочва и няколко линка към учебни материали в електронен вариант (статии, текстове, книги, учебници), споделя и своя собствена презентация, от които учениците да се възползват при своята самоподготовка по темата.
В хода на предварителната самостоятелна подготовка учениците имат възможност да разглеждат предоставените материали и учат в удобно за тях време и колкото пъти е необходимо. Те сами усвояват и откриват новите знания. Могат да се включат родители и близки при самоподготовката.
В сформирана група за комуникация във Viber учениците имат възможност да задават въпроси, да уточняват някои аспекти от поставената тема с учителя.
Дейността в клас продължава в рамките на два учебни часа. Учениците се разделят на 6 групи от 3-4 ученици. Всяка една от групите разглежда част от общата тема на урока. Обсъждат, дискутират, водят бележки, чертаят таблици, мисловни карти. След това всяка една от групите излъчва по един ученик, който да представи пред класа какво е открила групата, и до какви изводи е стигнала. Останалите ученици от групата могат да допълват изложението.
Във всеки един от етапите на урока учителят напътства отделните групи, задава подпомагащи въпроси, дава обяснения, идеи и допълнителна информация. Стимулира взаимопомощта, екипната работа, обяснявайки важността на всеки член от групата. Класната стая е „преобърната“ и това създава известен „творчески шум“.
В края на урока се обобщава казаното от представителите на 6-те групи, следвайки предварително зададения план на темата.
В процеса на представянето някои ученици се възползват не само от предварително зададените електронни ресурси, но търсят и свои източници. При описанието на градинката на главната героиня учениците от 5-та група не само изброяват цветята, но и доказват, че градинката на Гергана от поемата е всъщност градинката на Стоянчо Ахтар – най-известният в Търново билкар по онова време, когото Славейков добре е познавал. Чрез виртуална изложба на някои от цветята учениците разкриха техните лечебни свойства.
В заключителната част на урока се приложи и друг иновативен метод – дискусия, на тема: Изборът на съвременната жена в любовта.
- излагане на лична позиция и нейното аргументиране – отговарят момичета
- оценка на техните отговори; съгласие-несъгласие – отговарят момчетата
Ето някои от отговорите на момичетата:
- Изборът на съвременната жена в любовта е различен, защото жените са различни. Всяка си има своя представа за любовта. Предлаганите на Гергана изкушения са наистина примамливи. Мнозина съвременни българки биха ги счели за неустоими
- Ако някога Гергана е казвала: „Жив да си, аго, недей ма“, то днес често биха казвали „Жив да ги, аго, вземи ма“
- Ами да, в днешния глобален свят на никого не му е достатъчно едно прозорче, зелена морава, прости премени и един Никола за цял живот. Обаче изкушени от многообразието, модерното, технологично, ние забравяме, че имаме най-ценното
- Да, няма лошо да се виждаме и разговаряме отдалеч по скайп, на “живо“, за няколко часа да се озовеш на другия край на света, да се забавляваш, но дали сме истински щастливи, дали сме удовлетворени?!
- Важен момент в любовта е дали тя е споделена, взаимна. И най-вече отговорна. Какво имам предвид? Ти обичаш, той също те обича – но е безотговорен, безхарактерен, тогава с времето чувството ще се стопи
- Съвременната жена избира или иска да срещне мъжа, който не само ще я обича, но и ще се грижи за нея, ще й носи стабилност
Момчетата пък споделиха следното:
- И днес има хора, които живеят в мизерия, бедност, но са щастливи, обичат се. Не мислят много в перспектива, живеят за мига, за момента.
- Ако си представим, че мъжът е точният човек за жената – има любов, стабилност, но в един момент този мъж се разболее и вече не е това, което е бил, как постъпва жената? – някои поемат товара върху себе си, а други – бягат и търсят „Любовта“ някъде другаде.
- И днес някои момичета умишлено търсят и предпочитат материалното пред чувствата и любовта. Дори са готови да се „продадат“ за това, стига да имат кола, дрешки, дрънкулки.
- Когато говорим за избор, трябва да имаме предвид и нещо друго – мъжът и жената да имат една и съща ценностна система, еднакви принципи за живота, сходен светоглед, мироглед. Сещам се и за думите на Екзюпери ,че „любовта между двама души е НЕ когато се гледат един друг в очите, а когато гледат в една посока“
- В днешно време много рядко е да има съвпадение между външна и вътрешна красота ( така както е във фолклора и в поемата на Славейков). По-важно е душата да е красива – добра, благородна, състрадателна. Тогава и другият човек започва да ти харесва външно, дори да има някакъв физически недостатък.
Други дейности, които се осъществиха в резултат от изучаването на възрожденската творба „Изворът на Белоногата“, са :
- Изпълнение на творческа задача – провеждане на своеобразно интервю с автора на поемата П. Р. Славейков
- Драматизация по едноименната творба на поета – „Изворът на Белоногата“
Тези две дейности се реализираха пред публика по повод 63-годишнина от създаване на училището ПГМЕТ – г. Пазарджик.
Наблюденията от проведените урочни (с интегрирането на иновативния метод на обърната класна стая) и извънурочни дейности в 9 д клас (ЕГ) при изучаването на поемата „Изворът на Белоногата“ дават повод за оптимизъм и основание за следните изводи:
- Учениците с интерес отговарят на въпросите; все повече дават простор на своите мисли и въображение
- Изказват все по-уверено личното си мнение по даден литературен въпрос
- Развиват литературните си знания – научават и откриват нюансите в литературния текст, а не само основното в него
- Стават все по-търпими към друго, различно мнение
- Стремят се към себеизява и себедоказване
Наблюденията в урочните единици за упражнение при учениците от експерименталната група – 9 д клас, показват много по-голяма индивидуална изява, самостоятелност, по-голяма компетентност на действията – способността да прилагат усвоените нови знания и умения. Самоконтролът е по-висок и самооценяването е по-реалистично, дори критично. Забелязва се напредък в презентационните умения на учениците и подобряване на работата в екип.
А когато този иновативен метод се мултиплицира не само в уроци по български език и литература, а и по други предмети, когато се прилага като добра практика не само на ниво училище, а и на други нива – като центрове, школи за обучение, колежи, университети, то обучаемите ще са в най-висока степен самостоятелни, сами ще могат да си поставят целите и нормите за своето развитие, ще откриват сами източниците, които ще им помогнат за постигането на тези цели. А учителят ще е само консултант, до когото учениците само ще се допитват в отделни моменти.
ЛИТЕРАТУРА:
Иванов, 2012: Иванов, Ив. Педагогическа интерактивност. Иновации и интерактивни технологии. С, 2012 https://www.ivanpivanov.com/research
Компетентностен подход, 2019 https://web.mon.bg/bg/100770
Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021-2030), 2021https://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=1399
Учебни програми,2017 https://web.mon.bg/bg/1691
[1] Впоследствие иновативният метод се приложи и при изучаването на Христо-Ботевите лирически текстове „Майце си“, „Обесването на В. Левски“, „Странник“