ЛЮБОЗНАТЕЛНОСТТА КАТО ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКА КАТЕГОРИЯ
Латинка Коджахристова
старши учител в ДГ ,,Баба Тонка”
гр. Кърджали
В днешното съвремие все по-голяма скорост набира човешкото мислене, любознателност, интерес към заобикалящия ни свят. Чрез своя динамичен начин на живот у хората се провокира желанието за нови и задълбочени знания, променят се ценностите и отношението към образованието и възпитанието на подрастващите. Най-важният и значим период в детското възпитание и образование е предучилищният. Това е така поради факта, че предучилищното възпитание има феноменално значение за по-нататъшното цялостно развитие на личността. Търсенето на новото е реалност или функция в зависимост от това до колко правилно се решава проблема – за отношението между възпитание и развитие. Това, което спомага за развитието на любознателността, засилването на интереса към околния свят, са знанията, които децата получават на едно ново ниво. Когато се мотивира от любознателността си, детето е най-активно, тъй като любознателността е механизъм, който мотивира субекта в неговото познавателно изследване.
Ключови думи: любознателност, психология, педагогика, категория, деца
Любознателността представлява отношение към нови стимули, които се съдържат в жизнената среда. Когато е налице нова и непозната стимулация, субектът бива поставен в ситуация на безпокойство, която се характеризира с нарушен баланс между познато и непознато. Според Baonson (Ziv, Diem, 1978) любознателността е механизъм за защита на детето срещу безпокойството, пораждащо се от нови стимули.
Освен това любознателността се определя като осъзнат стремеж да се опознае и разбере новото, неговата същност. Отношението към ,,непознатото” не представлява само обикновено безпокойство, а желание да се проникне отвъд пределите на видимите признаци и свойства.
В случаите, в които новата стимулация е преценена правилно, тя успява да подтикне към извършване на изследователски и познавателни действия, наблюдения и задаване на въпроси към възрастния, като това поведение е мотивирано от любознателността, за да се достигне до състояние на подреденост на стимулите, които все още не са подредени (Каракехайова, Стара Загора, 2002).
Също така любознателността у подрастващите предизвиква силни емоции. Самото непознато оказва въздействие и предизвиква осъществяване на връзка чрез опознаване и изследване. Въпреки това връзката между потребност и любознателност не е равносилна.
При наличие на нарушено несъответствие между знание и незнание, между познато и ново, се появява любознателността. Според Ziv Avnar и Jean-Marie Diem (Ziv, Diem, 1978) организмът изпитва потребност от новости, за да расте и да се развива, а тази потребност се удовлетворява именно чрез любознателността.
Потребностите са тези, които мотивират поведението. Според В. Какабадзе (Какабадзе, 1981) при характеризирането на феномена потребност аналитичната точка е свързва със специфичния итенционален акт, който е свързан органически с интелектуални и емоционални моменти (Каракехайова, Стара Загора, 2002).
Това са моментите, които обуславят интелектуалното и емоционалното отношение на индивида към околната среда и стоят в основата на любознателността.
Не е възможно любознателността да бъде наблюдавана директно. Осъществява се чрез изучаването на поведението (Ziv, Diem, 1978).
Любознателността представлява механизъм, който мотивира субекта в неговото познавателно изследвате и откривателство. Условията, пораждащи функционирането на любознателността, са:
- представяне на възможност за извършване на изследователски познавателни действия с цел да бъде получена необходимата информация в ситуацията;
- създаване на конфликт – субективна неопределеност и нарастване на възбудителния процес вследствие на взаимодействието на нова, неочаквана комплексна и учудваща субекта стимулация;
Д. Берлайн (1966) различава два вида любознателност:
- познавателна;
- перцептивна.
Познавателната любознателност се свързва с целенасочения стремеж към знания, докато перцептивната – със специфична форма на изследване (Каракехайова, Стара Загора, 2002).
Л. Проколиенко (Проколиенко, 1982) твърди, че любознателността може да бъде разглеждана не само като качество на личността, а и като страна от процеса на мисленето, като показател за упоритост, целенасоченост в търсенето на някакъв факт, при решаване на учебна или практическа задача или разкриването на дадена закономерност (Каракехайова, Пловдив, 2002).
Представена по този начин, любознателността представлява стимул, мотив на познавателната дейност. Познавателната дейност, която е мотивирана от любознателността, протича целенасочено, по-задълбочено, тъй като е мотивирана личностно. Детето предприема действия, задава въпроси, търси помощта на възрастните, за да се ориентира по-добре в новата ситуация или стимулация, защото има потребност от познание, както и за да се разреши конфликтът между непознатото и познатото. Междинните или крайни резултати, които се получават от извършената познавателна дейност подкрепят, стимулират любознателността като мотив. Има реална опасност познавателната дейност, която е мотивирана от любознателността, да се отличава с присъствието на субективизъм, тъй като на субекта ще му бъде приятно да интерпретира фактите от действителността съобразно потребностите си (Каракехайова, Стара Загора, 2002).
В познавателната дейност, която е мотивирана от любознателността, волята присъства като фактор, който насочва и поддържа емоционално-познавателното отношение към обекта на познание, за по-продължителен период от време, дори при наличие на затруднения в процеса на познание. При опознаване на новата ситуация проявата на волево усилие и настойчивост е качествено нова характеристика, по която любознателността се отличава от любопитството и се доближава до познавателния интерес. Проколиенко отбелязва, че любознателността поражда и осигурява функционирането на познавателния интерес, докато любознателността е форма на неговото съществуване (Каракехайова, Стара Загора, 2002). Любознателността обуславя вътрешното преустройство и осмисляне на придобитите знания, благоприятства появата на нов интерес. Д. Годовикова и С. Македонска (Годовикова, 1986) говорят за любознателност и познавателно отношение като за синоними.
Показателите, по които Д. Годовикова изследва модула на проява на любознателност, засягат единството на трите момента: познание, емоция, воля. Те са групирани по следния начин:
- Внимание и особен интерес към предмета.
- Емоционално отношение към предмета:
- учудване;
- недоумение;
- удивление;
- загриженост.
- Действия, които са насочени към по-добро запознаване с устройството на предметите и разбиране на тяхното функционално предназначение.
- Постоянен стремеж към предмета, дори когато вече го няма.
Два са факторите, които влияят върху формирането на любознателност и познавателна активност:
- създаване на условия за практическа и изследователска дейност;
- общуване с възрастните.
За извършването на изследователски действия, необходимо условие е успехът при крайния резултат, както и наличието на положителни емоции при получаване на нови знания.
Детето, в процеса на общуване с възрастния, овладява модел на активно и заинтересовано отношение към предметите и явленията, а освен това и начини на управление на своето познавателно поведение. Също така проследява примери, които са свързани с преодоляването на трудности, с ориентирането в нови ситуации и стимулации.
Това, което характеризира любознателността, е проявата на активност, целенасоченост, устойчивост и постоянство. Самата любознателност оказва влияние върху организацията на дейността на личността, независимо от промяната в условията, независимо от средствата за реализация, независимо от вида на крайния резултат.
Безспорно значението на любознателността в периода на предучилищното детство е голямо и изисква целенасочени педагогически усилия, за да се създадат перманентни условия за нейното развитие.
Изключително важно е в процеса на възпитание и обучение на децата, възрастните да отчитат проявите на тяхната естествена любознателност, тъй като те са най-активни именно тогава (Ziv, Diem, 1978). Познание, което се осъществява на базата на естествената любознателност, не се налага да бъде външно мотивирано, тъй като тя представлява основен двигател в педагогическия процес, при положение, когато се подкрепя. В този случай ролята на възрастния е да насочва и стимулира познавателната активност на детето.
Литература:
- Берлайн, Д. (1966). Любознательность и поиск информации // Вопросьi психологии, кн. 3.
- Годовикова, Д. (1986). Формирование познавательной активности // Дошкольное воспитание, кн. 1.
- Какабадзе, В. (1981). Психический феномен потребности // Проблеммьi формирования социогеннiх потребностей, Тбилиси.
- Каракехайова, С. (2002). Методи за развитие на когнитивни качества, Стара Загора.
- Каракехайова, С. (2002). Педагогика на взаимодействието ,,Дете-среда”, Пловдив.
- Проколиенко, Л. (1982). Формиране на любознателност у децата от предучилищна възраст, София.
- Ziv A., J. М. Diem (1978). Curiosite et disir d`appendre cheg l`enfant (Un enfantca diconore tont por soi-meme), Paris, Rue des Sants.