ДИДАКТИЧЕСКА ТЕХНОЛОГИЯ ЗА СТИМУЛИРАНЕ НА ЕЗИКОВОТО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА БИЛИНГВИ 6 – 7-ГОДИШНИ В УСЛОВИЯТА НА ДЕТСКАТА ГРАДИНА ЧРЕЗ ФОЛКЛОР
Лидия Годуманова
старши учител в ДГ ,,Баба Тонка”
гр. Кърджали
Приложението на дидактическа технология чрез фолклор в детската градина е от съществено значение за стимулиране на езиковото развитие на деца билингви на 6 – 7-годишна възраст. Фолклорът предоставя богат източник на езикови ресурси, които помагат за развитието на речта, лексиката и граматиката. Той предлага разнообразие от културно разнообразие, което насърчава уважение към различни култури и приобщаване. Освен това фолклорът стимулира креативността и изразителността на децата чрез драматизации, рисуване и други дейности на изкуството. Това не само забавлява децата, но и ги мотивира за учене и развива увереността им в езиковите умения. Приказките и легендите във фолклора предават морални стойности и развиват емоционалната интелигентност на децата. Използването на дидактическа технология, базирана на фолклора, създава благоприятна обучаваща среда, която подпомага усвояването на езикови умения и обогатяването на лингвистичния репертоар на децата билингви.
Ключови думи: дидактическа, технология, езиково развитие, билингви, фолклор
Приложението на дидактическа технология за стимулиране на езиковото развитие на деца билингви в условията на детската градина чрез фолклор е важно по няколко причини. Първо спомага езиковото развитие. Фолклорът предоставя богатство от езикови ресурси във вид на легенди, приказки и песни, които са подходящи за развитие на речта, лексиката и граматиката. Децата имат възможността да се запознаят с различни езикови структури, изрази и нови думи, което спомага за разширяване на техния речник и подобряване на езиковите им умения. Също така отразява културното разнообразие и наследство на различни народи и етнически групи. Чрез познаването и изучаването на различни фолклорни традиции и приказки, децата развиват уважение и толерантност към различни култури и приобщаване към различни общности. Освен това фолклорът предлага богат източник на въображение и творчество. Чрез драматизации, рисуване, колажи и други дейности на изкуството, свързани с фолклорните истории, децата развиват своите креативни умения. Те могат да изразят себе си, своите мисли и идеи, да играят различни роли и да създават свои интерпретации на фолклорните материали.
Не трябва да се пренебрегва фактът, че фолклорът предлага забавни и интересни истории, които привличат вниманието на децата и ги ангажират в образователния процес. Когато децата се забавляват, докато изучават фолклора, те се мотивират за обучение и развиват положителна нагласа към езиковото развитие и обучението като цяло. От своя страна, когато на подрастващите им се дава възможност да изразят свои идеи, да участват в драматизации или да споделят свои истории, те развиват увереност в себе си и своите езикови умения. Това ги подготвя за по-напреднали комуникационни задачи и ги подкрепя да бъдат активни участници в обучителния процес и в обществото.
Фолклорът е пропит с емоция и предава важни житейски и морални стойности. Чрез приказките и легендите, децата се възпитават в морални ценности, развиват емпатия и разбиране за характерните действия и последици. Това им помага да развият емоционална интелигентност и да прилагат тези умения в ежедневния си живот.
Всичко това ме мотивира да създам и апробирам дидактическа технология, базирана на фолклора. Чрез нея се предоставя ефективна и забавна среда за стимулиране на езиковото развитие на децата билингви в детската градина. Тя съчетава ученето със забавление, културното разнообразие и развитието на креативността, като по този начин създава благоприятни условия за усвояване на езикови умения и обогатяване на лингвистичния репертоар на децата. За мен е истинско удоволствие, че мога да приложа всичко това в работата си и да проследя целия процес, за да видя дали има желаната успеваемост и с какво още може да се подобри педагогическото взаимодействие с децата билингви.
Дидактическата технология за стимулиране на езиковото развитие на деца билингви 6 – 7-годишни в условията на детската градина чрез фолклор се приложи през учебната 2022 – 2023 година.
Обхват на разработката е четвърта възрастова група при ДГ ,,Баба Тонка”, гр. Кърджали, която се състои от 26 деца. По пол са 14 момчета и 12 момичета. От тях 13 са на 6 години, а останалите 13 са на 7 години. Изследването е проведено в периода от месец октомври 2022 до края на месец май 2023 г. Всички деца са в добро физическо и психично състояние. Сред тях няма подрастващи със СОП.
Моделът включва:
Прилагане на следните методи и инструменти на изследване:
- теоретичен анализ;
- тестиране;
- математико-статистически методи.
Цел на дидактическата технология на обучение:
- Стимулиране на езиковото развитие на деца билингви 6 – 7-годишни в условията на детската градина чрез фолклор
Структура на дидактическата технология за стимулиране на езиковото развитие на деца билингви 6 – 7-годишни в условията на детската градина чрез фолклор
От месец ноември 2022 година до края на месец април 2023 година се състави и апробира дидактическа технология за стимулиране на езиковото развитие на деца билингви 6 – 7-годишни в условията на детската градина чрез фолклор. Структурата на емпирико-теоретичния модел като експериментална работна програма е представена в Таблица № 1:
Таблица № 1
Работна програма на емпирико-теоретичния модел
| Дейност | Описание | Очаквани резултати | Месец |
| 1. Легенда за Орфей | Четене на легендата за Орфей, следвано от обсъждане на героите и сюжета. | – Разбира сюжета на легендата и назовава отношението си към героите.
– Усъвършенства уменията за слушане и комуникация. – Изразява на лични мнения и идеи. |
ноември 2022 г. |
| 2. Легенда за река Арда, Тунджа и Марица | Четене на легендата за река Арда, Тунджа и Марица с акцент върху разбирането на нови думи и изрази. | – Проявява интерес към легенди и предания.
-Разширена лексика, способност за изразяване и комуникация |
декември 2022 г. |
| 3. Легенда за каменната сватба | Четене на легендата за каменната сватба, последвано от рисуване или създаване на колаж, представящи сцени от легендата. | -Слуша с интерес легендата..
-Илюстрира съдържанието и героите от произведението. – Креативно мислене, изразност в изкуството и писането. |
януари 2023г, |
| 4. Легенда за Дяволският мост | Четене на легендата за Дяволския мост и обсъждане на сюжета и героите. Диалози, които развиват комуникационните умения на децата. | – Разбира сюжета на легендата и назовава отношението си към героите.
– Усъвършенства уменията за слушане и комуникация. – Изразява лични мнения и идеи. – Усвоява нови думи и изрази, свързани с темата. |
февруари 2023 г. |
| 5. В градината на народите (ромска приказка) | Четене на ромска приказка в градината на народите и обсъждане на ромската култура и традиции. Разказване на истории и преживявания от различни култури. | – Възприема и оценява постъпките на героите.
-Разбира и уважава различни култури, и сътрудничи. |
март 2023 г. |
| 6. Пъстра приказка за мъдростта (драматизация) | С помощта на театралното изкуство се дава възможност за опознаването на децата от различните общности, както и приемането на различията в духа на толерантност и разбирателство. | – Драматизира позната приказка.
– Пресъздава образ чрез действие и интонация на гласа. -Очаква реакцията на публиката. |
април
2023 г. |
С групата, която водя, имаме един ден в месеца ден на приказките и легендите, в който децата са в специален кабинет наречен „Разказвачница”, оборудван подходящо и ни идва гост екскурзовод, който им разказва легендите, там четем, разказваме и драматизираме приказките..
По време на разказването на всяка от легендите и разказването на приказката се пускаше подходящ музикален фон, а когато се обсъждаха сюжетите и героите, се показваха снимки от тези места и се обясняваше къде се намират. По време на драматизацията се изпълняваха подходящи танци.
Важно е да се отбележи, че в края на програмата, близо половината от децата са посетили с родителите си местата, за които им е разказано. След като приключи формиращият етап на експеримента, се премина към контролния, за да се проследи наличието на по-висока успеваемост при децата от четвърта възрастова група.
Получените резултати от констативния и контролния етап на педагогическия експеримент спомогнаха да се установи, че целите и задачите, които се набелязаха при формиращия етап, се изпълниха успешно.
Изложената работна хипотеза, че ако се разработи и апробира подходяща дидактическа технология за стимулиране на речевото развитие на 6 – 7-годишните деца, съобразена с техните възрастови характеристики и индивидуални особености, методиката за речевото развитие по български език и литература и приложението на фолклора чрез игрово познавателни и обучаващи ситуации, то може да се очаква обогатяване и затвърдяване на знанията и уменията на децата по български език и литература и стимулиране на познавателната им дейност, се потвърди.
Приложената дидактическа технология за стимулиране на езиковото развитие на деца билингви 6 – 7-годишни в условията на детската градина чрез фолклор, която се разработи и апробира, даде очакваните резултати и това силно ме мотивира да продължа да я включвам в работата си с деца билингви и от останалите възрастови групи.