Работата в екип в часовете по български език на учениците от четвърти клас

 Работата в екип в часовете по български език на учениците от четвърти клас

Ивелина Пламенова Трифонова – старши начален учител ЦОУД, СУ „Максим Райкович“, гр. Дряново, обл Габрово

В статията е показана диагностичната процедура, както и резултатите от самостоятелната работа на учениците от четвърти клас във връзка с изучаване на числителното име като част на речта. Описано е влиянието на новата технология. Направена е съпоставка на резултатите. Чрез общата процедура за доказване на статистически хипотези, е доказана хипотезата на изследването. Направени са изводи и обобщения.   

Ключови думи: работа в екип, обект, предмет, обхват, цел, задачи, хипотеза, методи на изследване, креативност, числително име

Българското училище има добри традиции, но през последните години се нуждае от обновяване за да отговори на потребностите на съвременните ученици. Това преустройство е свързано с въвеждането на нови образователни парадигми, ориентирани към предизвикателствата на съвременния динамичен, високотехнологичен и глобализиращ се свят, налагащ нов тип млади хора с дигитални компетентности и с предприемачески способности, подготвени да бъдат ефективни в условията на конкурентна среда.

Изходната позиция в модерно ориентираното обучение е, че ученето е активна дейност, насочена към собствено откритие, направено върху основата на натрупване на личен опит и преживявания в съответната област на знанието, осъществявано в хода на екипна работа, при която всички ученици участват в съвместна дейност, но всеки по своему допринася за общия успех-съобразно със своята силна страна и със собствения си темп на развитие.

Усвояването на знанието следва да се осъществява чрез изследователски дейности, организирани така, че ученикът да остане с впечатлението, че сам си е конструирал знанието, като е направил свое откритие в съответната област. Това изисква прилагането на конструктивисткия подход, който е свързан с учене чрез манипулиране с опредметено знание ( „направи, научи“ или „учене чрез правене“).

Модерното образование се изгражда и върху тезата, че всяко дете е уникално по своите умствени способности и таланти, поради което на него трябва да му се даде шанс да учи по начин, който отговаря на неговите силни страни.

Модерното образование изисква и съобразяване с характеристиките на новото поколение деца, които принадлежат към така нареченото „дигитално поколение“.

Съвременното модерно поколение няма нагласата и търпението да стои пасивно в час. За повишаване на неговата ангажираност се прилага иновативно преподаване на учебния материал, водещо до по-добро усвояване и затвърдяване на новите знания.

Изследвах процесът на обучение, свързан с изучаване на числителното име като част на речта от учениците в IV клас чрез съзнателно насочване на усилията на ученика за постигане на учебно-познавателната цел посредством Работа в екип. Предмет на изследването бе влиянието на новата технология, основана на разширено използване на Работата в екип като средство за онагледяване на образователната дейност за усвояване на знания за числителното име като част на речта и уменията на учениците да го употребяват целесъобразно в речта си. Изследването осъществих с ученици от IV клас, организирани в контролна и експериментална група.

     Целта на изследването е да се създаде нова технология за усвояване на понятието числително име от четвъртокласниците и да се провери нейната ефективност – как резултатите от обучението зависят и се променят чрез  използването й  като се установи равнището на постиженията на учениците.

     Задачи на изследването:

• да се анализира теоретичната литература;
• да се анализира учебната практика;
• да се определят критерии и показатели;
• да се разработи диагностичен инструментариум;
• да се осъществи проверка на знанията и уменията на учениците за числително име;
• да се създаде нова, иновационна технология, интегрираща възможностите на Работата в екип;
• да се провери ефективността на новата технология в практиката;
• да се съберат емпирични данни;
• да се обработят статистически резултатите (качествен и количествен анализ);
• да се докаже ефективността на обучението в експериментална група;
• да се направят изводи и обобщения.

Хипотеза на изследването

Ако в обучението по български език в IV клас се приложи иновационна технология, основаваща се на използването на Екипната работа в образователната дейност при усвояване на числителното име като част на речта, ще се подобри качеството на знания на учениците и уменията им да го употребяват правилно в речта си.

Изготвени бяха критерии и показатели, чрез които се осъществи сравнение и анализ на заключителния етап от изследването в експерименталната и контролната група. Те измериха обективно езиковите компетенции, формирани чрез експерименталното обучение.

В писмената разработка съм използвала следните методи на изследване:

• теоретичен анализ;
• анализ на писмените работи на учениците;
• педагогическо наблюдение;
• педагогически експеримент;
• тестиране;
• статистически методи.

Настоящото диагностично изследване включва в себе си  тест, във връзка с изучаване на понятието „Числително име“ в IV клас, направен за нуждите на експеримента. Тестът се осъществи след изучаване на раздела за числителното име като част на речта. Той бе попълнен от 20 ученици от контролна и 20 ученици от експериментална група.

Тестът включва в себе си задачи с избираем отговор с три възможности за отговор – от №1 до № 14, като получения максимален брой точки може да бъде 14. За грешен отговор или липса на такъв се дават 0 т., за верен – 1 т.

Представяне на резултатите

Графика № 1 за резултатите в оценки (%) от Тест Експериментална група и Тест Контролна група

Среден успех от Тест Експериментална група: Много добър 5, 40

Среден успех от Тест Контролна група: Добър 4, 30

И при двете групи (Контролна и Експериментална) в обучението са използвани интерактивна дъска, както игрови методи и подходи. При експерименталната включих Работата в екип като иновационен метод и постигнатите резултати са завидни. Това бе предизвикателство, както за мен, така и за учениците. Реших, че чрез промяна на традиционното поднасяне на учебния материал, ще се повиши нивото на знания, умения и начини на познание у подрастващите. Поставих си цели, които постигнах със съответните задачи. От пасивни наблюдатели децата се превърнаха в активни участници в обучението, започнаха да работят с интерес, да се забавляват, да развиват мисленето и творческото си въображение. Всяко дете беше достатъчно мотивирано да даде всичко от себе си за постигане но общата цел. Чрез правилата за поведение в класната стая, които учениците сами изготвиха, основаващи се на принципите на толерантност и взаимопомощ, се улесни още повече екипната работа. По този начин те не само се учат от учителя, а и един от друг, като обменят идеи помежду си. Традиционната класна стая променя облика си, като се превърна в място, където учителят значително промени ролята си и не е единствен източник на информация. Атмосферата в класната стая стана по-различна. Чрез сътрудничеството и обмяната на опит между учениците, се постигна надграждане на техните знания, умения, навици и начини на познание. Повиши се качеството и ефективността на преподаването. Смятам, че изградих система за усвояване на учебното съдържание, което води до трайност на знанията.

Статистическа обработка на резултатите

За проверка на формулираната от мен  хипотеза спазих общата процедура като преминах през петте стъпки:

         I стъпка – Формулиране на нулевата и алтернативната хипотеза.

II стъпка- Избор на подходящ критерий за проверка на хипотезата.

III стъпка – Изчисляване на емпиричната стойност на критерия (Критерий_emp).

IV стъпка – Определяне на табличната стойност на критерия (Критерий α)

V стъпка – Вземане на решение.

За да докажа, че по-високият среден успех на експерименталната група се дължи на използвания иновативен подход при преподаването, използвам статистическия метод за проверка на хипотези t-разпределение на Стюдънт, тъй като работя с две извадки, независими една от друга.

Използвам емпиричните данни от наблюдението, за да изчисля t-критерия.

Емпиричните стойности на двете извадки са представени в таблици.

Таблица № 1. Експериментална група.

Брой ученици f	Успех Х	X.f		(X– )	(X– )2	(X– )2.f	Стандарт-но отклоне-ние	Дисперсия
1	2	2	5,40	-3,4	11.56	11,56	s   s = 1,1	s2 = 1,2
3	4	12		-1,4	1,96	5,88
2	5	10		-0,4	0,16	0,32
14	6	84		0,6	0,36	5,04

 

 

 

 

 

Таблица № 2. Контролна група.

Брой ученици f	Успех Х	X.f		(X– )	(X– )2	(X– )2.f	Стандарт-но отклоне-ние	Дисперсия
1	2	2	4,30	-2,3	5,29	5,29	s   s = 1,08	s2 = 1,17
4	3	12		-1,3	1,69	6,76
5	4	20		-0,3	0,09	0,45
8	5	40		0,7	0,49	3,92
2	6	12		1,7	2,89	5,78

 

След като изчислим стандартните отклонения и дисперсиите, намираме емпиричната характеристика на критерия със следната формула:

След направените изчисления получавам, че Temp = 3,24.

Със следващата стъпка намирам теоретичното значение на критерия от таблицата. В този случай Tteor = 2,02, тъй като още в началото избрах едностранна критична област и риск α =0,05.

Ако Temp  Tteor, приемаме алтернативната хипотеза H₁. След обработка на данните и направените статистически изчисления получаваме, че 3,24  2,02.

Изводи и обобщения

От получените резултати в края на педагогическия експеримент се вижда, че учениците от експерименталната група се справят по-добре от учениците от контролната група. Това ми дава основание да смятам, че използваната от мен иновационна технология, а именно Работа в екип, допринася за осъзнато и задълбочено изучаване на числителното име като част на речта.

Способността да се погледне на познатото по нов начин, от нещо отдавна известно да се сътвори нещо оригинално, да се измислят прости, но иновативни решения е нещо, свързано с предизвикателствата на всекидневието. Креативността подпомага изграждането на нагласата, че всеки човек трябва да търси подход към предизвикателствата и затрудненията. Тя не е нещо, с което човек се ражда, а навик да се гледа на проблемите нестандартно и да се търсят нови гледни точки. Креативните хора търсят различни начини да преодолеят обстоятелствата, за да постигнат целите си, поемат риска да опитат от това, от което останалите се страхуват, преодоляват по-лесно ограниченията.

Използвана литература

1. Гатев, К., Въведение в статистиката, Лиа, 2004
2. Георгиева, М., Статистика за професионалните гимназии по икономика, М. Георгиева, 2014
3. Николов, Г., Статистика Висше училище по застраховане и финанси, 2010
4. Бижков, Г., Педагого-психологическа диагностика, Университетско издание „Св. Климент Охридски“, София, 2003
5. Чавдарова-Костова, С., Делибалтова В., Господинов, Б., Педагогика, Университетско издание „Св. Климент Охридски“, 2012
6. Петров, П., Дидактика, Веда Словена-ЖГ, София, 1998