Интегриране на темите по гражданско образование с прилагането на знанията и уменията по български език
Автор: Иванка Станчева Стоянова – старши учител, начален етап
СУ „ Св. Климент Охридски „ гр. Добрич
Резюме: В съвременното българско училище основната цел на обучението по БЕ е да подготви учениците за пълноценно участие в общуването чрез подобряване на езиковата им подготовка по роден език чрез изграждане и усъвършенстване на уменията им за възприемане и продуциране на текстове, адекватни на определена комуникативна ситуация. Този образователен приоритет насочва към практико-приложните аспекти на обучението по български език. В обучението по български език не само се овладяват знания за езиковата система, но и се създават условия за изграждане на нагласи, формиращи социално поведение на сътрудничество, подкрепа, позитивно и критическо отношение в социалното общуване.
Целта на настоящата тема е да се насочи вниманието към ефективната интеграция на темите свързани с придобиване на граждански компетенции с прилагането на знания и умения придобити в часовете по български език в начален етап. В статията споделяме мнение, което е въз основа на проведено педагогическо изследване, за повишаване на знанията по български език чрез участие на ученици в различни състезания , конференции и олимпиади свързани с гражданското образование.
Ключови думи: компетентности, интегриране, гражданско образование, български език, прилагане на знания, педагогическо изследване
Живеем във време на невероятен технологичен процес. Достъпът до информация никога не е бил толкова лесен. А можем ли да я управляваме и още повече – да прилагаме на практика наученото? А дали отличните ученици в училище са отличници и в живота? В днешния глобален свят все повече са нужни компетентности, чрез които индивидът да се интегрира в обществото, да може да прилага на практика наученото. „В основата на тези компетентности стоят творчеството, способността да се мисли критически, умението до се учи самостоятелно и през целия живот, а не усвояването на определен обем от знания“ 1. Като заговорихме за компетентности, трябва да отбележим, че те са способности, но не вродени, а „такива, които са развити чрез качествено учене, в подходяща педагогическа среда и чрез придобиване на сериозен практически опит 2. Законът за предучилищно и училищно образование (ЗПУО) 3 е може би първият, обнародван на 13.10. 2015 г. и влизащ в сила близо година по-късно, нормативен документ в сферата на образованието, който се фокусира не само върху развитието на знания, но и на умения и възможността да се прилагат в реалния живот. Това наложи необходимостта от „ориентиране на училищното образование към провокиране на мисленето и самостоятелността към формиране на практически умения и към развитие на личността” 4. Нагласата за решаване на проблеми подпомага както процеса на учене, така и способността на човек да се справя с препятствията и промените. Тя включва желание за прилагане на придобити по-рано знания и жизнен опит, както и любопитство за търсене на възможности за учене и развитие в различни жизнени контексти. Една от главните цели на Референтната рамка определена в Европейския стълб на социалните права е въвеждането на ключовите компетентности в образователната рамка, в които са залегнали умения като критичното мислене, уменията за решаване на проблеми, за работа в екип, за общуване и водене на преговори, аналитичните умения, творческите способности . Изброените умения показват, че компетентностите могат да се прилагат в много различни ситуации и в най-различни съчетания. Има възможност за интегриране на езиковите компетентности и гражданските компетентности в процеса на обучението по български език.
Проведох свое педагогическо изследване, с което доказах хипотезата, че провеждането на обучителни практики, в които интегрирам гражданските компетентности с прилагането на знанията придобити в часовете по български език, конструирани като проектно-базирано обучение в извънкласните дейности, допринасят за развиване на комуникативноречевите умения и повишават равнищата на езикова компетентност. Учениците, които активно се включват в тези дейности и участват в събития, където изказват своите идеи и мнение по граждански казуси, се справят успешно и в часовете по български език и по- конкретно в творческите задачи и
- Мандева (2015)
- Zwell, M. (2000)
- Закон за предучилищно и училищно образование (2016)
- Препоръка на Европейския парламент и Съвета (2018)
|
задачите свързани с четене с разбиране на текстове от различни жанрове. Изследването е проведено между две групи – експериментална и контролна. В първата са включени ученици, които активно участват в проектни дейности свързани с теми по гражданско образование, а при другата група преподаването на знание и овладяването на умения е ограничено само в часовете по български език. Заложената в изследването хипотеза се доказва чрез диагностика на проведена самостоятелна работа, в която са включени задачи целящи изследване на продуктивните умения на учениците. Акцент в диагностичната процедура и анализа на самостоятелната работа е поставен върху заложената творческа задача. Въз основа на получените резултати и изчисления коефициента на корелация, т. е. степента на зависимост между двата фактора, има силна зависимост между Х (интегриране на ГО и ПБО ) и У ( продуктивни умения на учениците в часовете по БЕ). От получените резултати стана ясно, че най-голям процент с максимален брой точки на творческата задача имат учениците от експерименталната група, т.е. тези които са участвали в различни извънучилищни дейности и проекти свързани с изразяване на гражданска позиция. В творческата задача по последния критерий за оригиналност и използване на различни изразни средства при създаването на собствен текст голяма е успеваемостта на учениците от експерименталната
Този факт дава основание за размисъл, колко процента от третокласниците четат книги, които са така необходими за обогатяване както на писмената, така и на устната реч. Активният им речник е беден и запълнен с чуждици и изрази употребявани в интернет пространството. Знаем, че осъзнаването на изразните средства- на фонетично, лексикално и граматическо равнище , и формирането на умения за адекватен избор в процеса на комуникацията е задача на училището 5, но трябва отчитаме и другите фактори, които влияят. Един от тези фактори е интегрирането на теми от гражданското образование в часовете по български език и участието на учениците в извънучилищни дейности. Интегрирането на актуални теми от гражданското образование в часовете могат да запалят децата и да ги мотивират да четат допълнителна литература и да търсят поле да представят идеите си. Участвайки в различни извънкласни дейности те преодоляват неувереността си при общуване в сфери извън личното , приятелско обкръжение. Учениците могат да научат за определен период от време някаква лингвистична информация, но след време я забравят и не съумяват да я използват с практико-приложна насоченост. Това налага да се търсят решения за постигането на ефективност в тази посока. , интегрирането на темите от гражданското и екологичното образование в часовете по български език ефективно подпомагат и съдействат за:
– преодоляването на механичното и репродуктивно възпроизвеждане; – повишават съзнателността в учебния процес и позволяват на ученика да осъзнае ролята на знанието в своя живот;
-развиването на умения за устно и писмено общуване, където акцентът е върху аргументативни текстове и речеви актове.
Тези постижения се осъществяват:
– Чрез системното приложение на интегративните връзки – повишава значението на взаимодействието в процеса на обучение – както между връстниците, така и с възрастните, засилват се социалните аспекти на ученето. Тези интегративни връзки намират все по-широко приложение в хода на модернизацията и приобщаването на училището към съвременните образователни стандарти.
– Чрез дейностите за включване на учениците в състезания, конференции и олимпиада по гражданско образование се създават условия за активно учене, учениците самостоятелно откриват и трансформират информация, споделят, обсъждат, учат другите и това е най-добрият начин за изграждане на собственото познание, мотивирани са за прилагане на практика на знанията и уменията придобити в часовете по български език за общуване в различни сфери.
|
– Чрез включване в различни състезания и олимпиади формиращи гражданско самосъзнание. Така учениците създават реални контакти със съучениците си от страната. За тях се открива реална възможност за реализация на техния труд, спомагат за преодоляване на стреса от следващи национални и международни изяви. Създава се мотивацията за по- добро усвояване на знанията в областта на българския език и в частност на езиковата компетентност се засилва и от създалата се вътрешна конкуренция между учениците готвещи се за олимпиади и състезания. Тези няколко предпоставки са индикатор който показва, че състезанията и олимпиадите по гражданско образование са необходимост за повишаване качеството и нивото на знания и умения по предмета български език. Участниците обогатяват лексикалната и граматичната си компетентност и усъвършенстват уменията си за писмено изразяване и за съставяне на аргументативни текстове , за развиване на изследователски дух и оригиналност Проведеното изследване доказа, че за прилагането на знания и умения придобити в часовете по български език е от съществено значение и развиването на умения за критическо мислене, които са свързани не само с разбиране на текста, но и с откриване на взаимовръзките с други тематични полета на изява, като извън училищните проекти свързани с гражданското образование.
Използвана литература:
- Мандева, М. Компетентностен подход в обучението по български език в начален етап на основната образователна степен ; 2015 г., В.
- Zwell, M. Creating a Competence. New York, 2000
- Закон за предучилищно и училищно образование – обнародван в ДВ,бр.79 от 13. 10. 2015 г., в сила от 01. 08. 2016г.
- Препоръка на Съвета от 22. май 2018 година относно ключовите компетентности за учене през целия живот .
- Здравкова Ст., Методика на обучението по български език в началното училище, Хермес, 1996 г.