МОДЕЛ НА ДИАГНОСТИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЗНАНИЯТА И УМЕНИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ В IX КЛАС ПО ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ ЗА ОБРАБОТКА НА ДАННИ В ЕЛЕКТРОННИ ТАБЛИЦИ
Златка Станкева Гаврилова, Езикова гимназия „Акад.Л. Стоянов“, Благоевград
Иоан Георгиев Иванов, Езикова гимназия „Акад.Л. Стоянов“, Благоевград
Резюме:
Промените, настъпили в българското образование имат за задача учениците да не изостават от своите връстници от Европа, а да бъдат напълно конкурентно способни. Конкретен израз са единните държавни стандарти за учебно съдържание, преподаване и оценяване. Компютризирането на училищата и достъпът на всички ученици до съвременните информационни технологии е приоритетна грижа на обществото.[1]
При обучението по ИТ трябва да се усвояват както теоретични знания за дадена технология, така и практически умения за използването и. Ето защо една задача по информационни технологии трябва да е свързана с последователност от действия, които учениците трябва да изпълнят на компютър. За да се затвърдят знанията на учениците и техните умения е необходимо многократно изпълнение на определени дейности.[2]
В статията е предствен модел на диагностично изследване на знанията и уменията на учениците в IX клас по информационни технологии за обработка на данни в електронни таблици
Ключови думи: Педагогическа диагностика, дидактически аспекти, софтуерна документация, таксономия на Блум, знание, разбиране, анализ, синтез, оценка, компютърна графика, електронни таблици, бази от данни, интегриране на дейности, търсене и филтриране, дидактически тест, диагностична процедура, обект на изследване, предмет на изследване, критерии и показатели
Обект на изледването: Обект – това е процес или явление, пораждащо проблемна ситуация и е избран за изследване. Обект е това, към което е насочена познавателната дейност на субекта.[3]
Обектът на настоящото диагностично изследване е процесът на оценяване на резултатите от обучението по информационни технологии в модул „Електронни таблици“.
Предметът на изследването обикновено е в границите на обекта. Често той е негова страна, негов аспект, главните и най-съществените признаци на обекта. Предмет на емпиричните педагогически изследвания са реалните процеси на обучение и възпитание на подрастващото поколение. Следователно, този предмет ще обхваща най-съществените страни, аспекти, особености, проявления.[4]
Предмет: Предмет на настоящото диагностично изследване са знанията и уменията на учениците по информационни технологии в модул „Електронни таблици“.
Цел: Правилното определяне на целта има решаващо значение за постигането ѝ. Предварителното формулиране на учебни цели е изключително важно и необходимо условие за ефективно измерване на тяхното постижение.
Основна цел на настоящото диагностично изследване е да се установи равнището на постижения на учениците и уменията им за решаване на практически задачи в обучението по информационни технологии в модул „Електронни таблици“ в IX клас.
Постигането на тази цел изисква прилагане на определен методически инструментариум, статистическа обработка на получените резултати и детайлизиран методически анализ, както на емпиричните данни, така и на значението им за процеса на обучение и педагогическата дейност на учителя. Обучението в часовете по информационни технологии се провежда съгласно действащата учебна програма за IX клас. На базата на това с тестовото и практическото изпитване ще проверявам степента на постигането на следните очаквани резултати:
Ученикът да:
- знае какво е електронна таблица, изброява нейните основни елементи;
- познава основните файлови формати на използваните електронни таблици;
- знае възможностите за въвеждане, извеждане и трансфер на информация чрез средствата на електронните таблици;
- да умее да валидара данни в електронни табици;
- да умее да форматира данни при определени условия и да въвежда формули.
Задачи: Задачите на изследването могат да се приемат като времева последователност на разработването му, като ред, който определя логиката й. Формулировката им трябва да бъде точна.
Реализирането на целта е свързано със следните задачи:
- Да се направи проучване на научно-теоретичните постановки по изследвания проблем и дефиниране на основни изследователски понятия;
- Съставяне на система от въпроси и задания за писмено и практическо изпитване върху едно и също учебно съдържание;
- Да се проведе тестиране за проверка степента на усвоеност на знанията и уменията по конкретния учебен материал;
- Да се осъществи оценка на констатираното изследване;
- Да се проведе проверка на практическите умения, чрез изпълнение на практическа задача;
- Да се обработят получените резултати и да се установи корелационна зависимост между знанията на учениците и техните практически умения;
- Да се анализират резултатите от изпитванията и статистическата им обработка.
- Да се направят изводи като се опредеелят перспективите на работа – препоръки за бъдеща работа.
Критерии и показатели:
Критерият е (1) мярка, модел, еталон, въз основа, на който могат да се приемат решения, да се правят оценки или класификации, но на базата на човешкия опит, определена вероятност или очакване; (2) равнище на постижения, което определя целта, по степен на приближение на която се оценява някакъв прогрес. Това важи особено за ученето, където се установяват някакви много специфични мерки, които се приемат за свидетелство за заучаване, ниво на поведение, база за оценяване и за обратна информация; (3) в статистиката – зависима променлива [5]
Показателят е равнище на достигане на критерия или друга цел. Може да бъде недопустимо (1), ниско (2), средно (3), добро (4), много добро (5), оптимално и пр. или друго прието разпределение от низходящ към възходящ ред. [6]
Методи на изследване:
От философска гледна точка методът (от гръцки означава път на изследване, познания, теория, учене) е форма на практическо и теоретично усвояване на действителността в педагогиката – система от образователни и възпитателни средства; в науката – „начин на изследване и излагане на материала”.[7]
Според М. А. Данаилов методите на научно изследване в областта на педагогиката се делят на три основни групи:
а) съдържателни методи (наблюдение, експеримент, анкетиране и др.);
б) формализирани методи (количествено моделиране на педагогическите явления и процеси, кибернетично моделиране и др.);
в) методи на теоретичния анализ и синтез[8].
Най-често научните методи се разделят по информационен признак на три основни групи:
- методи за получаване на информация, т.е. за събиране на първични данни;
- методи за обработка на получената информация, т.е. на събраните данни;
- методи за теоретичен анализ и синтез на получената и обработена информация (словесно-теоретичен и графично-теоретичен.[9]
Предвид формулираната цел на диагностиката на постиженията на учениците от седми клас и уменията им да ги прилагат в качествени задачи в модул „Електронни таблици“ си избрах следните методи на диагностика:
- диагностично тестиране
- педагогическо наблюдение
- статистически методи
Диагностичен инструментариум
Диагностично тестиране
Тестирането е метод, който дава възможност за обективно измерване резултатите от обучението по отношение на придобитите знания, умения и компетентности. Приложението му изисква спазване на определени условия. Трябва да се отличава с надеждност, валидност, обективност, точност, да е съобразен с възрастовите особености на учениците.
Съществуват много дефиниции и определения за същността на термина, ето някои от тях:
Тестът представлява „съвкупност от стандартни задачи, от чиито резултати при решаването им се правят изводи за психофизиологичните и личностните характеристики, а също изводи за равнището на знания, умения, компетентности на проверяваните ”.[10]
„Тестовете са методи на педагогическата диагностика, с чиято помощ се измерват по възможност сравнимо, обективно, надеждно и валидно предпоставките и/или резултатите от ученето…”[11]
Диагностично наблюдение
Под наблюдение като метод в експерименталните педагого-психологически изследвания се разбира непосредственото възприемане на обекти и явления в обективната действителност с цел тяхното изясняване. В изследването наблюдението има три основни функции. На първо място е осигуряване на емпирична информация за новите проблемни хипотези и тяхната проверка. Втората е че, чрез наблюдението се проверяват такива теории, които са недостъпни за експериментиране. Последната функция на наблюдението като метод се изразява в проверяването на адекватността и истинността на резултатите получени с помощта на други методи.
Педагогическото наблюдение е важен метод за откриване на съществени моменти в процеса на обучение при обикновените условия на неговото протичане. Той се осъществява при естествени условия на обучението. Познанието на дидактическите процеси и явления при този метод става чрез непосредствено им възприемане от изследователя – учителя. Наблюдението трябва да има: ясна и строго определена цел, съответстваща на задачите на изследването; да се планира и провежда по определени и точно отчитани условия; да се съпровожда с точно описание на наблюдаваните явления, с анализ и обяснения. Получените резултати от наблюдението се използват за развитието на науката и подобряване на практиката.
Изводи и обобщения от диагностичното изследване
Получените чрез проведената тестова проверка и наблюдение резултати са статистически обработени според изискванията и представени в съответния математически и графичен вид. Комплексната обработка на емпиричните данни и направения детайлизиран педагогически анализ, позволяват да се формулират някои изводи за работата на учениците:
- Има значителна корелационна зависимост – Rs=0,58 между учебните постижения на учениците и практическите им умения за работа с електронни таблици в 9 клас;
- Учениците развиват и усъвършенстват знанията и уменията си за работа с електронни таблици в обучението по информационни технологии;
- Дидактическите тестове са подходящи за диагностициране на знанията и уменията на учениците, защото се създават по определени критерии и изисквания, а това е гаранция за неговата обективност, надеждност и валидност;
- Практическите задачи и поетапното им изпълнение са подходящи за проверка на практическите умения на учениците в обучението по информационни технологии;
- Решаването на повече практически задачи е ключът към високите постижения на учениците при работата с електронни таблици. По този начин те усъвършенстват не само практическите си умения, но и теоретичните знания и умения;
- Учениците, които редовно правят практическите задачи за домашна работа, получават по-високи резултати както от теста, така и от наблюдението, което показва смисъла от повече практика по информационни технологии.
- Учениците се справят еднакво добре с тестовите въпроси и с практическите задачи в модул „Електронни таблици“ в IX клас. Това е така, защото теорията и практиката са дълбоко свързани в обучението по информационни технологии. Важно и полезно е да се изтъкне факта, че при решаване на повече практически задачи по информационни технологии, знанията, които придобиват учениците са по-трайни и полезни за тях.
- Резултатите от изследването ми помогнаха да разбера, че и двата метода за проверка и оценка на знанията и уменията на учениците са еднакво добри и качествени.
Използвана литература:
- Черкезова Кр, Изследователският подход в часовете по информатика и информационни технологии
- Гъров К, Задачите в обучението по информатика и информационни технологии, Сборник доклади на Национална конференция „Образованието в информационното общество“ Пловдив, АРИО, 27-28 май 2010
- Иванов, И. Педагогическото изследване: методология, процедури. Издателство „ТЛАУКС”, Ш., 1993.
- Бижков, Г., Краевски, В, Методология и методи на педагогическите изследвания, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, С., 2007
- Радев, П., Обща училищна дидактика, 2005.
- Генкова, Л., Найденова, В., Опитно-приложната и диагностично-изследователска дейност на учителя, Дъга-ВК, 2003
[1] Черкезова Кр, Изследователският подход в часовете по информатика и информационни технологии
[2] Гъров К, Задачите в обучението по информатика и информационни технологии, Сборник доклади на Национална конференция „Образованието в информационното общество“ Пловдив, АРИО, 27-28 май 2010
[3] Иванов, И. Педагогическото изследване: методология, процедури. Издателство „ТЛАУКС”, Ш., 1993.
[4] Бижков, Г., Краевски, В, Методология и методи на педагогическите изследвания, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, С., 2007
[5] Радев, П., Обща училищна дидактика, 2005.
[6] Радев, П., Обща училищна дидактика, 2005.
[7] Генкова, Л., Найденова, В., Опитно-приложната и диагностично-изследователска дейност на учителя, Дъга-ВК, 2003
[8] Генкова, Л., Найденова, В., Опитно-приложната и диагностично-изследователска дейност на учителя, Дъга-ВК, 2003
[9] Генкова, Л., Найденова, В., Опитно-приложната и диагностично-изследователска дейност на учителя, Дъга-ВК, 2003
[10] Бижков, Г., Краевски, В, Методология и методи на педагогическите изследвания, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, С., 2007
[11] Бижков, Г., Краевски, В, Методология и методи на педагогическите изследвания, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, С., 2007