Лиляна Минкова, вх. № в ДИУУ – 46317 за разработка за 1 ПКС Статия № 2
Резюме на тема: Практически аспекти на ролята на лидерските компетентности на училищния директор
Темата за практически аспекти на ролята на лидерските компетентности на училищния директор разглежда промяната на ролята на директорите от педагози и администратори към лидери, отговорни за стратегическото развитие на училището, за обединяване на образователната общност около обща визия мисия, цели и ценности за качеството на образованието и за резултатите на учниците от институцията. Грижата за лидерките екипи е насочена към инвестиране на средства и целенасочени усилия в различни форми на квалификация и професонално развитие. Ето защо съвременният директор – визионер, трябва да инвестира в потенциала на екипа си, откривайте неговите силни страни и подкрепяйки израстването на екипните лидерски умения. Това е пътят да се постига ефективност в образователната работа и насочване на труда към подготовка на учениците за живот в 21 век, в подготовка за практикуване на меки умения – умения на 21 век.
Лиляна Минкова, вх. № в ДИУУ – 46317 за разработка за 1 ПКС Статия № 2
Практически аспекти на ролята на лидерските компетентности на училищния директор
Темата за училищното лидерство и за ролята на директора за качествено съвременно, адекватно на динамичните потребности динамичния профил на учениците, корелира с големите и непрекъснато променящи се с времето очаквания към лидерските училищни екипи. Компетентност означава “може да го направи” – когато някой демонстрира конкретни и преносими умения и познания за постигането на дадена цел или решаването на определена задача. Отдаденост означава “иска да го направи” и е измерител за мотивацията и увереността във връзка с конкретна цел или задача. В тази връзка училищният лидер с неговите опит, знания и умения са ключов фактор за качествено образование и постижения на учениците. Както и с ролята му да обединява екипа си около обща визия, за която да работят.
Според доклада “Развитие на лидерските компетентности на училищния директор – ключ към качествено образование“ на сдружение „Образование България 20-30“ е време „ролята на директорите на образователните институции да се предефинира от представата за традиционните училищни лидери, като администратори към визионери и двигатели на промяната и трансформация в компетентностен и дигитален аспект. Промяната на ролята на директорите от педагози и администратори към лидери, отговорни за стратегическото развитие на училището, за обединяване на образователната общност около обща визия мисия, цели и ценности за качеството на образованието и за резултатите на учниците от институцията ни.“.
Директорите и техните лидерски екипи са определящи за ползотворното и смислено взаимодействие между училищната общност и другите заинтересовани и партньорски страни. Подготовката, уменията и мотивацията им да се развиват са в основата на просперираща училищна общност.
Грижата за лидерките екипи е насочена към инвестиране на средства и целенасочени усилия в различни форми на квалификация и професонално развитие. Ето защо съвременният директор – визионер, трябва да инвестира в потенциала на екипа си, откривайте неговите силни страни и подкрепяйки израстването на екипните лидерски умения. Това е пътят да се постига ефективност в образователната работа и насочване на труда към подготовка на учениците за живот в 21 век, в подготовка за практикуване на меки умения – умения на 21 век.
Имайки в предвид това в СУ „Отец Паисий“ гр. Самоков през последните 5 години и особено през последните три се полагат целенасочени усилия за развитие на училищно лидерство на всички нива: ръководен екип, учителски екип, учениеско самоуправление чрез училищен парламент, на ниво клас и паралелка.
Въпреки, че към момента няма ясна и еднозначана дефиниция за училищно лидерство, чрез участието на СУ „Отец Паисий“ в два последователни международни проекта по темата, в училището са синхронозирани ясни представи, за това какви умения трябва да имат членовете на успешния училищен екип, свързани с окакванията за практикуване на училищно лидерсво и то разпределено лидерство. Двата проекта развиха гледната точка на училищния ни екип за подбора, квалификацията, оценяването и подкрепата към членовете за прилагане на лидерските компетентности в работата им. Засилването на лидерството води до подобряване на педагогическите практики. То от своя страна повишава мотивацията за учене и от там следват по – доби образователни резултати и по – малко осъствия, както и подобряване на благосъстоянието на учениците и учителите.
Безспорно е, че директорът е необходимо да бъде лидер и тези лидерски умения да се проявяват, както в рутинните ежедневни задачи и казуси, така и за развитието на училището и превръщането му в желана територия за ученици и родители и желан партньор за междуинституционални инициативи. За издигане на рейтинга на училището. В СПУО в момента е валидна външната качествена оценка, например на НИО, и тя се явява един от индикаторите за успешно училищно лидерство. Това е така, защото в законовите и поднормативни актове, които оценяват качеството и ефекта от прилагане на лидерски умения не е ясно какво точно означава това. В училищна среда лидерството се проявява във функционирането на професионалните учебни общности, при организацията на образователния мениджмънт, както и чрез лидерство в класните стаи, чрез отражението на тази практика върху качеството на образованието в училище.
Както беше споменато, всеки учител е лидер в класната стая, сред своите колеги и в рамките на общността взима компетентни решенията. За училищното лидерство има огромна практическа стойност, разбирането какви са източниците на формално и неформално влиянието. Следователно в практиката има голям смисъл и роля използването на концепциите за лидерските функции и видовете власт в бслужване на целите на училищните екип. Овластяването на учители и ученици е мощен лидерски инструмент. Една популярна квалификация на Академия за лидери в образованието на видовете власт е: наказваща, награждаваща, легитимна, експертна и референтна власт. От гледна точка на лидерската тема на ценнатвласт, основана на доверието в и възхищението от лидера. Тя е свързана с желанието на последователите да се идентифицират с лидера, заради неговите лични качества. Тази власт се изгражда с времето и с развитието на взаимоотношеният в лидерския екип. Нейният принципът е: “Ако направиш това, доказваш, че изповядваш ценностите на нашата организация”. Подходяша е за реализирането на задачи в екипи, в които лидерът е добре познат и ситуации, в които лидерът е във формална или в неформална позиция на власт. Вероятно е да доведе до дългосрочна промяна на поведението и ангажираността и отивацията на последователите да изпълнят задачата е вътрешна. Използваме всички властови подходи в зависимост от ситуацията, от колегата или ученика, от целите, с които се използва овластяването
Много училищни директори споделят полезността на овластване за училищните екипи. Дадените правомощия правят хората по-отговорни, защото крайния резултат зависи пряко от тях. Учителите най-добре познават потребностите на ученическата общност и тяхното областяване за активни решения би отговорило най-точно на потребностите на учениците.
Делегирането също е от изключително значение за ефективното лидерство. От друга страна, неадекватното делегиране може да предизвика чувство на неудовлетвореност и объркване за всички участващи страни. Процесът на делегиране на правомощия се състои от четири стъпки, които са както следва:
Задаване на задачи на подчинени. Тук мениджърът изброява дейностите, които трябва да бъдат изпълнени, заедно с целите, които трябва да бъдат постигнати, като същите са зададени на подчинените. По този начин, на първия етап, задълженията се разпределят на подчинените в зависимост от техните роли в екипа.
Делегиране на правомощия за изпълнение на задълженията. На този етап се делегират адекватни правомощия на подчиненото лице, което е от съществено значение за изпълнение на задълженията, които са му възложени. Мениджърът трябва да се увери, че правомощията са делегирани единствено и само, за да може подчиненият да изпълнява задълженията си, тъй като делегирането на повече правомощия могат да доведат до злоупотреба от негова страна. За да се достигне до ефективно изпълнение на задачата приемащият преминава през различни нива на комуникация, за които лидерите трябва осигурят време (ако е възможно) и да подходят с търпение. (Фондация “Конкордия Румъния”, 2018).
Училищният директор има огромен ангажимент да изпълнява разностранни функции, определени в СПУО. И да балансира между лидерските, мениджмънските и административните задачи и предизвикателства. Успешността на училищния лидер се определя от една страна да задва ясна визия, цели и ценности на образователната институция, която ръководи, от друга да гарантира ефективно въвеждане на иновации и от трета да осигурява необходимите МТБ, финансови ресурси и инструменти, човешки и други ресурси за ефективното функциониране на училището.
Уважаваният обрзователен експерт Д-р Рима Шор твърди, че„Лидерът отговорно насърчава колегите си да разбират отговорността, произхождаща от суперсилата на учителя да променя животите на своите ученици. Отговорността е насочена към резултатите на учениците, към подобряванена практиката и проверка на собствените ценности и предположения. Училищният лидер е небходимо да насърчава у чителите да преодоляват страха си да експериментират – особено в онзи аспект на образованието, касаещ културата на класната стая. Дори и да считат, че няма да успеят, да експериментират, за да изследват влиянието на дадена преподавателска практика върху резултатите на учениците. “
Според доклада за “Развитие на лидерските компетентности на училищния директор ключ към качествено образование на сдружение „Образование България 20-30 „съществуват многобройни компетентностни модели за училищно лидерство. Според някои модели лидерските компетентности на училищните директори се отнасят до морала личностните качества и социалните умения, според други – за насърчаване на иновациите и промяната, както и за създаване на мисия, визия и стратегия за приобщаване на общността. Видовете лидерство са:
Лидерство за подобряване на преподаването и ученето – Instrukctional Leadership. “Този тип лидерство се основава на концепцията, че училищния директор следва активно да насърчава ефективни практики на обучение и учене….. .“
Трансформиращо лидерство – Transformational Leadrship. „Този модел на лидерство се базира на вдъхновяващата и обединяваща роля на училищния директор. …… “.
Управленско лидерство (Managerial Leadership) – този тип лидерство поставя фокус върху функциите, задачите и поведението. В него влиянието се оказва чрез позицията……“.
Колективно лидерство (Distributed Leadership) – този вид лидерство се основава върху концепцията за разпределено лидерство, която овластява по – голям кръг хора за взимане на решения. (Доклад за “Развитие на лидерските компетентности на училищния директор ключ към качествено образование“, сдружение „Образование България 20-30. 2023)
Мястото на темите за училищното лидерство и професионалните учебни общности в нормативната уредба и стратегическите документи в СПУО е голямо.
В ЗПУО темата за училищно лидерство е слабо застъпена – дефинират се само критерии за заемане на съответната длъжност, права и задължения на педагогическите специалисти, към които са приравнени, както училищнит е директори, така и учителските длъжности и другите педагогически специалисти.
В Наредба № 15 за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти функциите на директорите са определените в чл. 31, отговорности на училищния директор, но преобладават административните и твърде малко са практиките, свързани с лидерските функции на директора. Например: „Осъществява взаимодействие с родителите и представители на организации и общности“, „Взаимодейства със социални партньори и заинтересовани страни.“ В приложение № 3 към Наредбата детайлно се определят компетентностите, които училищните директори следва да притежават и развиват: педагогическа, управленска, социална и гражданска. Огромна част от компетентностите са с административно – управленски характер и малка част са мениджърски. Мениджърските изискват осигуряване на подкрепяща среда, спазване на етичен кодекс на институцията, установяване на критерии за степен на низпълнение на задълженията на екипа, необходимост от вътрешна система за наблюдение, за рефлексия и саморефлексия, за конструктивна обратна връзка и вземане на решения за позитивна и качествена промяна. В цитираното приложение №3 има изискаване училищния директор да „притежава лидерски умения“, но без конкретизиране какво точно би трябвало да означава това. В рамките на социалната и гражданската компетентност, като лидерски са изискванията за: „обмен на информация и постигане на взаимно разбиране, за конструиране на устойчива връзка с всички заинтересовани в образователния процес страни“ и не на последно място за „формиране на нагласи за постигане на консенсус при въвеждане на иновации“. Като мениджърски могат да се определят изискванията на Наредбата „училищния директор да познава и прилага ефективна обратна връзка и конструктивна екипна работа, както и да притежава умения за управление на конфликти“. Ясна граница между лидерски и мениджърки компетентности не може да се постави. Общото е, че училищните директори трябва да притежават компетентности, че да има високи постижения на учениците и успех за училищата, като сплотени образователни общности. В действащата норматияна уредба в СПУО не се откриват дефинирани лидерски нагласи, каквито нагласа за развитие, предприемачески нагласи, нагласа за постоянно учене, гъвкавост, нагласа за поемане на отговорност, нагласа за работа в екип и нагласа за самоусъвършенствне, както такива се откриват в отменента Наредба № 16 за провеждане на конкурси за длъжността „директор“.
ЗПУО и нормативната база на Наредба № 15, регламентираща квалификацията на училищните лидери наред с тази на останалите педагогически специалисти, които „са длъжни ежегодно да повишават квалификацията си с цел подобряване качеството на работата им и повишаване на резултатите и качеството на подготовката на децата и учениците. В рамките на продължаващата квалификация училищните директори могат да надграждат компетентностите си в различни направления, вкл. и в областта на лидерството и лидерските компетентности. Темите от информационния регистър на одобрени програми за повишаване на квалификация на педагогическите специалисти включват редица краткосрочни форми на квалификация с фокус върху училищно лидерство. На сайта на МОН са назовани такива теми: „Работа в екип. Лидерство. Организация на екип.“ „Лидерство в образователни институции“, „Ефективно лидерство. Добри практики в управление на екип в образователна институция“; „Ефективно лидерство в образованието: Създаване на визия, ценности комуникационна стратегия на детската градина/училището.“
Извод от проведено проучване на сдружение „Образование България 2030“, във връзка с продължаващата квалификация показва, „че липсва механизъм за оценка на ефективността и качеството на тези обучителни програми и дали след приключването им педагогическите специалисти подобряват уменията си и прилагат по – успешни лидерски практики в училище.
Лидерските компетентности на директора обаче подлежат на атестиране и оценка по цитирана Нредба № 15. В рамките на оценяване на социалните и гражданските компетентности са заложени два критерия: Това са: „Изградени са и се подържат партньорски отношения чрез съвместни дейности с Обществения съвет, училищното настоятелство, социалните партньори, други институции ………..“ и „Осъществява се сътрудничество и взаимодействие с родителите за информирането им относно образованието на децата им ……. както и за участие в обществения съвет.“ Друг индикатор с фокус върху лидерските компетентности: „Създава позитивен организационен климат на сътрудничество и комуникация“, „Създадена е оптимална организационна структура за управление и решаване на основни педагогически въпроси“.
Инспектирането на училището по реда на Наредба № 18 за инспектиране на училищата и детските градини се извършва и в област „Упарвление“, се „обхваща управление на човешки ресурси, ефективност на квалификацията, ……. , както и ефективно лидерство“.
За 2022/2023 г. в определените от НИО критерии и индикатори за инспектиране в област „управление“ са определени 6 критерия, един от които е: „Старетегическо управление и лидерство“ с допълнително дефинирани индикатори за критерия. Именно тези заложени индикатори съвпадат с голяма част от характеристиките на лидерството. Те са свързани в лидерство в общността и търсене на партньорства с други организации.
Използвана литература
- Наредба № 18 за инспектирането на училищата и детските градини в СПУО
- В Наредба № 15 за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти
- Наредба № 16 за провеждане на конкурси за длъжността „директор“ в СПУО.
- Образователен наръчник за мениджъри на социални услуги, Авт. колектив, Фондация “Конкордия Румъния”, Букурещ, 2018
- Доклад “Развитие на лидерските компетентности на училищния директор – ключ към качествено образование“ на сдружение „Образование България 20-30“, 2023 г.
- Информационния регистър на одобрени програми за повишаване на квалификация на педагогическите специалисти, МОН