Мнемотехники и мемоинструменти при овладяването на лексика на немски език като втори чужд език
Работата с речниковото значение на думата е привличала вниманието на редица теоретици и практици, но в ежедневната образователна дейност се е ограничавала до обясняване на значението на непознатите за ученика думи. Поради причини от различно естество изучаването на лексиката не е било обект на специален анализ в теорията и практиката на обучението по български език (ОБЕ) в средното училище: българският език (БЕ) като учебен предмет се е схващал (а често и сега се схваща!) повече като българска граматика. Би могло да се каже, че е относително нов проблем за теорията на ОБЕ е овладяването на лексикална и на лексикологична компетентност. Тук и по-надолу конструктът лексикална компетентност се разглежда като вид езикова компетентност; лексикологичната компетентност – като вид езиковедска компетентност (Димчев, 2007). За първи път въпросът за думата като речникова единица се поставя в учебната програма по български език и литература от 1952 г.– факт, който дава основание да се твърди, че се прави опит за преодоляване на едностранчивостта в изучаването на подсистемите на езиковата система. А това е предпоставка за осигуряване на комуникативна насоченост на езиковите занятия. Засиленият интерес към съвременното състояние на българския език разширява кръга от обекти на лингвистичен анализ в клас и е фактор за по-голяма функционалност на занятията. Изучаването на лексиката допринася цялостно, холистично да се представят всички страни на езиковата система и се подпомагат обучаваните да овладяват всичките ѝ елементи. Въпреки това определящ остава интересът към изучаване на книжовната и стиловата норма. На преден план се поставя задачата за правилно изразяване, без да се прави връзка с резултатността на речевото общуване. Много и разностранни са причините за това закъснение, с което започва да се изучава системно лексиката в средното училище. Една от тях е недостатъчната разработеност в българската лингвистика на въпросите за лексикалната съчетаемост, за трудностите в описанието и изследването на лексикалната система и на подсистемите в структурата ѝ. Причина за подценяване на важността на разглеждания проблем е и недостатъчната комуникативна ориентация на ОБЕ. В центъра на езиковите занимания най-често се поставя граматичната структура на изказа. Съвсем естествено, този порочен модел бива пренесен и в обучението по чужд език(ОЧЕ). На преподаването и овладяването на лексикални единици не се обръща фокусирано внимание. Лексикалните норми и компетенции остават в сянка за сметка на граматическите такива. Овладяването на лексика се осъществява в процеса на свободно боравене с езикови средства. Учениците долавят смисъла и функцията на думите непреднамерено при слушане и четене (рецептивни речеви актове) и говорене и писане (продуктивни речеви актове). Усвояването на лексика на майчин език започва още в предучилищна възраст и продължава в средното училище, като се осъществява чрез обучението по всички учебни предмети. Една необходима основа за възприемането и овладяването на лексика при ОЧЕ. За да бъде лексикалното обучение максимално управляем процес, са нужни: проучвания върху речника на подрастващите; сведения за това какви думи, на каква възраст и при изпълняване на какви комуникативни задачи се използват. Овладяването на лексикален материал изисква от учениците многократно повторение, което уморява с еднообразието си, а усилията не носят бързо удовлетворение. Един от проблемите на чуждоезиковото обучение, който остава неразрешен и досега. Използването на иновативни методи и похвати ОЧЕ води до изпълнението на важните задачи в обучението по чуждоезикова лексика:
- Създаване на психологическа готовност на учениците за речево общуване;
- Осигуряване на естествена необходимост на учениците за речево общуване;
- Тренировка за избор на нужния речеви вариант, което е подготовка за спонтанна реч.
В наши дни търсенето на правилната формула за преподаване на чужд език непрекъснато се променя и надгражда. Стремежът да се изгради научен подход за това как трябва да се преподава един език, не е отскоро. През годините се променят изискванията към чуждоезиковото обучение, а с тях се появява и необходимостта от нови методи за преподаване и начини за успешно усвояване на знания и умения. Както твърди Т. Ангелова (2004), важно е да се търси „с какво новото обогатява традицията, а не я зачерква, как новото продължава развитието и допринася за качествено променено обучение“. В днешния динамичен дигитален свят изключително активно приложение в обучението по чужд език имат съвременните технологии. Според Х. Рийндърс е важно да се прави разлика между това „да знаем как работи дадена програма, и това да я използваме в учебна ситуация“ (Рийндърс, 2009: 231).
Натовареното ежедневие, агресивният бум на смарт технологиите, все по-малкото самостоятелно четене, са все причини, съзнанието на младите хора да бъде не просто претоварено, а нещо още по-лошо – да не е настроено да възприема и съхранява информация. Често учениците споделят, че цял ден са учили, и накрая едвам успяват да възпроизведат и 10% от урока. Родителите от своя страна допълват, че проблемът се корени другаде – децата им нямат режим на учене. А учителят – на него се оставя сложната задача как да помогне на учениците си. В последните години все по-често се говори за мнемотехники и мемоинструменти в учебния процес. Тези сложни думички всъщност предлагат простички и ясни модели за подобравянето на паметовите процеси. Мнемотехниката или мнемониката представлява техника за запаметяване и произлиза от гръцки – mnemonikon – от древногръцката богиня Мнемозина – богинята на паметта. Първите съхранени разработки по мнемотехника датират от 86-82г. до н.е.и пренадлежат на Цицерон и Квинтелиан. Тогава мнемониката е била част от науката реторика и се е практикувала, с цел запомняне на дългите речи. Мнемотехниката използва естествени физиологични механизми на мозъка при запаметяването на информация, позволявайки пълното контролиране на процеса на запаметяване ,съхранение и възпроизвеждане на информацията. Това дава възможност да се фиксира в паметта последователен текстов материал, но и безпогрешно запомняне на всякакъв тип точна информация, която се смята трудна за запаметяване: телефонни номера, хронологични и числови таблици, анкетни данни, сложни учебни текстове, съдържащи голямо количество терминологични и числови сведения, нови думи на чужд език, идиоми; В основите на тази техника стои създаването на рими, асоциации, различни азбучни и цифрови кодове, пиктограми. По този начин психолозите, педагозите, логопедите създават мнемонични пътеки и квадратчета.
Фиг.1 Мнемонични квадратчета
Мнемоничните похвати могат да прилагани във всяка възраст, при всички дисциплини, при всякакви условия на обучение. Нямат никакви ограничения, имат само една особеност – за да доведат до очакваните резултати, мнемоничните упражнения трябва да се прилагат редовно и регулярно. Разбира се, в един учебен час от 40-45мин., времето е просто лукс и никога не стига. Мнемоничният метод обаче може да бъда прилаган и в извънкласните дейности, в заданията за домашна работа, в края на часа с цел обобщение на урока, и дори в междучасието, с цел да провокира въображението на децата. Мнемониката има своите безспорни предимства:
- По-бързо запомняне на нова информация. Данните, получени по време на експеримента на Ричард Аткинсън, показват, че чрез мнемоничните техники човек може да запомни 40% повече чужди думи в сравнение с общопознатите ни методи за запаметяване на информация.
- Реорганизация на мозъчната структура. Това значително увеличава производителността на паметта. Мозъкът се нуждае от редовни упражнения, също колкото и мускулите на тялото.
- Универсалност. Упражненията по мнемотехника са подходящи за хора от всяка възраст. За да се поддържа бистър ум, е важно е да се поддържа постоянството на упражненията.
- Подобряване на психичното здраве. Учени отбелязват, че редовните тренировки на паметта биха могли да се използват от възрастни хора за превенция на много видове когнитивни увреждания и спомагат за намаляване на риска от болест на Алцхаймер или множествена склероза.
- Всички мнемонични упражнения провокират положително емоции, а с усмивка и лекота, паметта работи по-успешно.
Някои от най-популярните мнемотехники вече биват прилагани ефективно дори и унас:
Буквено-цифрен код.Това е вероятно най-популярната техника, която се основава на факта, че на всяка цифра се присвоява определена буква. За запомнянето на големи числа се правят думи, фрази, изречения или дори малки истории от такива букви.
Комбиниране на числа и изображения. Тази мнемонична техника се основава на факта, че всяко число има определена форма (това е начинът, по който изглежда самото число, когато е написано). Формата на числото би могло да ви напомни на определен обект – например числото нула наподобява кръг, топка или слънце. Числото едно – на фенер или слама; две – на лебед и т.н. Запаметяването на определена цифра трябва да бъде свързано в някаква история.
Shedd система.Тази техника може да се използва например за запомняне на исторически дати или кратки телефонни номера. Те могат да бъдат научени чрез съставяне на специална фраза, всяка дума от която е в строго определен ред и има броя на буквите, съответстващи на запаметената цифра.
Рими.Проучванията показват, че хората запомнят римуваните думи по-бързо. Ето защо в началните училища често използват рими за запомняне на сложна информация.
Метод на историята.Това е добре познат метод за упражнение способността на запаметяване. Думите, които трябва да бъдат запомняни, се събират в една история. Този метод има един недостатък – чрез него е трудно да се запомни голямо количество информация, но пък е успешен при чуждоезиковото обучение.
Повторения по схема. Фразата „Повторението е майка на знанието“ вероятно е позната до болка. Повторението е най-честото упражнение, което помага да се запамети нова информация. Тази техника най-често се прилага от ученици. За да научат определен текст, добре е да направят серия от повторения, първото повторение трябва да бъде след 15–20 минути, второто повторение – след 6-8 часа, а третото – след един ден.
Мнемониката е в пряка връзка със сугестопедията – призната от ЮНЕСКО за оригинална образователна система още през1978 година, започвайки своето развитие от науката сугестология повече от десетилетие по-рано. Тя представлява комбинация между педагогика, психология и изкуство. Създадена е от българския учен, психиатър и педагог проф. Д-р Георги Лозанов и е експериментирана и развита от екип изследователи и преподаватели в ръководения от него научно-изследователски институт по сугестология в периода 1966-1991. Част от тези сътрудници активно предават своите познания и умения на новото поколение сугестопедагози в Алегро Виваче, за да осъществят приемственост и съхранят ценния опит. Концепцията, която лежи в основата на сугестопедията, е свързана с изследванията на проф. д-р Георги Лозанов върху неизползваните възможности на човешката личност (резерви) и безопасното достигане до тях. Под безопасно се има предвид комуникация, която не нарушава свободната воля на избор на личността и която се отличава от всяка принуда, команда, манипулиране, унижение, подценяване и др. С дидактични и артистични средства се стимулира спонтанната и креативна изява на участниците в учебната комуникация.
В най-общ смисъл, бихме могли да кажем, че мнемониката и сугестопедията създават и активно прилагат набор от мнемопохвати и мемоинструменти. Те могат да имат различни форми и варианти – да бъдат физически или виртуални, но всички имащи една цел – качествено запаметяване, а впоследствие и трайно усвояване на знания и компетентности. Мемоинструментите от типа мемокарти, сториборд карти, мемо табла, синонимни гнезда, цветен пасианс и др. Към същата група попадат и редица онлайн приложения, целящи усвояване на лексика – Mentimeter, Kahoot, Fun Easy Learn и др. Така например, подходящ мемоинструмент в часа по немски е мемокарта – от едната страна е изобразен предмет, а от другата е написано съществителното име(Substantiv) на немски език, със съответния род и число. Усвояването на лексика по НЕ води след себе си редица трудности – всяко същ. име притежава свой уникален граматически род, който най-често не съвпада с този на БЕ. Например:
маса – ж.р., ед.ч./ der Tisch, – e
От примера става ясно, че лексемата маса е от ж.род, както повечето думи, завършващи на -а, но на НЕ е от м. род. Доста стряскаща информация за младите хора, които веднага отсичат, че немският език е много труден. Мемокартите могат да бъдат ползвани в различен смисъл и порядък, който учителят е задал предварително. Могат да обособяват тематични области и по тази логика, да създадат мемотабло. Могат да бъдат ползвани като гатанки, със състезателен характер. Биха могли да бъдат приложими като преговор или обобщение в часа, с цел да разнообразят атмосферата. Мемокартите могат да доведат след себе си друг мемоинструмент – цветовият пасианс. След като всички карти вече са обсъдени и записани, учениците трябва да класифицират съществителните имена чрез цветове, създавайки си асоциации. Напр: в червената графа попадат всички плодове, зеленчуци и хран. продукти в червено – Wassermelone, Erdbeere, Himbeere, Radieschen usw. Цветотерапията стимулира паметовите процеси.Това мнемотично упражнение може да има още много продължения – да се открият римите в думите, да зе класифицират според граматическия си член, да се групират според формите си за множествено число и пр. Въпрос на въображение и желание, какво ще подбере учителят, за да оптимизира ЧЕО и да успее да убеди учениците си, че ученето може да бъде и забавно.
автор: Николета Благоева, старши учител „Български език и литература, немски език“,
към ПГМТ“ проф. Цветан Лазаров“, гр. Пловдив
контакти: nikoleta.krumova@abv.bg
Използвана литература:
- https://suggestopediabg.com/suggestopedia/
- https://www.smarty-kids.bg/mnemotehnika-uprazhneniya-za-podobryavane-na-pametta/
- https://nauka.bg/mnemotehnika/