Динамиката на днешния глобален свят налага модернизация на училището като институция и поставя качествено различни изисквания към неговата организация и управление. Положителните промени в образованието от своя страна изискват добре подготвени управленски кадри, които да разработят и реализират европейски тип образователна политика. Познаването на общата теория на мениджмънта и в частност – на теорията на образователния мениджмънт, се явява методологическа основа на управленската култура на съвременния ръководител на образователна институция и позволява на мениджърите по-добре да разбират и решават практическите проблеми, както и да ограничат времето за постигане на управленска ефективност.
Целта на мениджмънта е да генерира и насочва човешката енергия.
Питър Дракър
В управленската литература се срещат различни понятия за определяне на спецификата на мениджмънта най-общо и на мениджмънта в образованието, в частност. Много автори използват като синоними понятията „администриране“, „управление“, „мениджмънт, „ръководство“, „лидерство“, но други ги разграничават.
В първа глава на книгата „Въпроси на образователния мениджмънт“ (Гюрова и др., 2009: 7–21) В. Гюрова прави пространен преглед на теориите на мениджмънта и техните проекции в образованието.
А. Файол използва френската дума „администрация“ (administration) в смисъла на „мениджмънт“, но повечето автори правят разграничение между двете понятия. Според Кол администрирането трябва да се разбира като по-ограничена задача за развиване и поддържане на процедури, т.е. като „аспект на организирането“. Според Хилс то се отнася до взаимоотношенията в една система (например в образователната) и до разпределението на властта и задълженията на всяко управленско равнище – между централното управление (у нас – Министерството на образованието и науката), местното управление (у нас – общините), директорите и учителите.
Бихме могли да обобщим, че администрирането е управленска функция, проявяваща се в процеси и процедури за разпределяне на властта и отговорностите за изпълнение на общата цел и задачи. То се отнася пряко до прилагането на законите и контрола в този процес.
В литературата можем да срещнем разграничение и между понятията „управление“ и „мениджмънт“. Някои автори приемат тези две понятия като синоними (П. Балкански, И. Станчев и др.), което често се свързва с превода на английската дума “management“ като „управление“.
В „Училищен мениджмънт. Книга първа“ (Балкански, 2001) П. Балкански представя теориите на мениджмънта като „теории за управление на организациите“, а научното управление на учебните заведения – като „модели на управление и проектиране на училищните организации“.
Според И. Станчев, „когато употребяваме думата „управление“, винаги си представяме интуитивно две неща: нещо, което управлява, въздейства, разпорежда – с други думи, изисква и налага определено поведение, определен начин на действие, и нещо, което се управлява, т.е. търпи въздействия и трябва да бъде коригирано, когато се отклонява от предварително начертаното поведение или когато действа не така, както трябва“ (Станчев, 1991).
Понятието „мениджмънт“ най-често се обяснява чрез понятието „управление“ като: „1. практиката на управление (“managing“) или да бъдеш управляван (“being managed“); 2. умело третиране на…; 3. всички хора, управляващи дадено производство“ (т.е. управленският екип) (Габеров & Стефанова, 2002).
Авторите на американския учебник „Основи на мениджмънта“ (Донали и др., 1997) акцентират върху координиращата роля. Според тях „мениджмънтът е процес, при който един или повече индивиди координират дейността на останалите с цел да постигнат резултати, които е невъзможно да бъдат постигнати от всеки, ако действа сам“.
В. Георгиева и Св. Николаева определят мениджмънта като вид управление, чиято основна функция е да се грижи за усъвършенстване на дейността вътре в организацията, т.е. управление с по-висши цели (Георгиева & Николаева, 2001).
Обяснение на предпочитанията за използване на понятието „управление“ или на понятието „мениджмънт“ дава Питър Дракър в книгата си „Новите реалности“. Според него хората от организациите с „идеална цел“, които се смятат „незасегнати от поквареността на комерсиализма“ (а училището е такъв тип организация), свързват мениджмънта с „бизнеса“, което за мнозина от тях е „мръсна дума“. Но днес и те вече „са научили, че организацията с идеална цел се нуждае от мениджмънт дори повече, отколкото бизнесът“ (Георгиева & Николаева, 2001: 24).
Според П. Балкански „ръководството е дейност на мениджъра в организацията (фирма, училище)“, „система от интерперсонални отношения на общуване и взаимодействие с хората (интеракция)“. То изисква от мениджъра „умение да убеждава и да завоюва доверие с постъпки и думи, да постига съгласуваност на действията на различни със своите възгледи и характери хора, т.е. да им оказва влияние“. Но ръководството не е синоним и „не се свежда до лидерството, тъй като ръководителят оказва не просто влияние на сътрудниците, а това го прави в контекста на задачите на организацията“, докато лидерството е „по-стихийно и ситуативно“.
Според много автори ръководството е основна управленска функция, свързана с управлението на хората/персонала или на човешките ресурси. Според М. Амстронг „ръководството е необходимо, защото някой трябва да посочва пътя и същият този някой трябва да направи така, че всички заинтересовани да стигнат там“, а „ръководенето представлява окуражаване и стимулиране на индивидите и групите да направят всичко възможно за постигане на желаната цел“ (Амстронг, 1993).
Въз основа на всичко това можем да обобщим, че ръководството (ръководенето) е процес на въздействие от страна на ръководителя (и неговия екип) върху членовете на организацията (екипа, работната група) с цел тяхното мотивиране, вдъхновяване, ентусиазиране и развитие в името на постигането на общата цел.
1 2