В статията е представена разработена от автора и апробирана през учебната 2014/2015 година учебно-практическа технология за развитие на педагогически умения у студентите – бъдещи педагози. Целта на технологията е да разкрие възможности за приложение на полезни активни методи в академичната подготовка на студентите от педагогическите специалности. Тя няма претенции за изчерпателност, но се очертава като подходяща практико-приложна възможност за обучение (аppropriate learning technologies).
Цената на свободата е вечна бдителност.
Томас Джеферсън
обвързва с „ниво на усвояване на социален и граждански опит“, което от своя страна
обхваща ключови умения за общуване, интегриране и партниране в различни
комуникативни социални среди; съпричастност, сътрудничество, умения за решаване и
предотвратяване на конфликти. В съвременен аспект нивото на усвоените социални умения може да се разглежда и като импакт фактор за подрастващото поколение, носител на идеите, маркерите и посланията, „закодирани“ в неговото възпитание. В този смисъл все повече се обръща внимание на начините, чрез които младото поколение развива социални умения, и на това, как се научава да бъде активно ангажирано. Този интерес може да се опише като загриженост или като нарастващо безпокойство заради редица негативни фактори и последици. Постоянната грижа за възпитаващата, формиращата и развиващата функция на образованието е продиктувана от факта, че резултатите от грижовността/негрижовността/недостатъчно пълноценната грижа повлияват дълбоко личностното развитие на индивида. Навиците на ума, „навиците на сърцето“, демократичните навици не се наследяват. И в този смисъл се знае, че всяко ново поколение е един нов народ, то придобива знания, развива умения и нагласи от личен и обществен характер по собствено уникален начин (Токвил, 1835). Това личностно израстване трябва да бъде насърчавано и подхранвано чрез съвременно преподаване, проучване и чрез силата на личния пример. Демокрацията и произтичащите от нея права, свободи и социални промени не е машина, която се развива сама, а трябва съзнателно да се възпроизвежда от всяко следващо поколение. Следователно развиването на полезни, адаптивни и гъвкави социални умения е основна грижа на съвременното образование за изграждане на информирано, ефективно и отговорно общество.
С особена важност това се отнася към подготовката на студентите – бъдещи начални учители, защото от техните умения за ценностна рефлексия, педагогическа редукция, дидактическо позициониране и методически плурализъм зависят редица личностни умения на бъдещата личност. Днешните студенти педагози са изправени пред предизвикателството да станат учители на едно ново поколение. Поколение, не само информационно по-богато и цифрово по-разпознаваемо, но поколение с нова мотивация, нова морална система и гражданска събуденост. Поколение, което не познава прехода, но разпознава бъдещето си, поколение, което не познава авторитарните лидери, но е готово да създаде свои. Образоването на това силно интелигентно ново поколение изисква учителите да разполагат с подходящ педагогически инструментариум, чрез който да управляват и насочват знанията в позитивна посока; да създават пространства, в които ефективно и безопасно да се общува и обменя информация. Учителите на новото поколение трябва да имат развити социални умения за бъдещето, такива, които ще използват в (не)предвидими конфликтни, агресивни, позитивни и много други педагогически ситуации. Защото именно те ще моделират граждани, които ще сътворяват демокрациите, които ще имат волята, знанията, уменията и нагласите да ги запазят. При липса обаче на мотивиран ангажимент от страна на своите учители бъдещите граждани израстват без обществено утвърдени ценности и принципи, а така едно свободно и отворено общество не може да успее. Сравнително лесно е днес да се образоват технически компетентни хора, но изборът в какво общество ще живеем изисква мотивацията, усилията и ангажираността от страна на всички свои граждани. С висока, пределна ангажираност към модела на учителя на бъдещето подходих към разглеждане на темата за учебно-практическите технологии при развитие на педагогическите умения на студентите педагози. Изследователски провокирана от мотивацията и активното участие в семинарните упражнения на студенти педагози от първи курс ПНУП и НУПЧЕ и от трети курс НУПЧЕ в Тракийския университет.
1. Операционални опори за развиване на педагогически умения. Професионално-
педагогическите умения на студентите са в пряка релация с тяхната фундаментална, методическа и практическа подготовка. Тук те се разбират като част от професионално педагогическа компетентност, „включваща съответен набор от знания, умения и нагласи, които дават възможност на дадено лице да изпълнява ефективно дейностите за дадена професия или да работи по начин, който да отговаря или да надхвърля стандартите в определена професия или работна обстановка“ (Richey et al.). В научната литература педагогическите умения се включват в различни класификации според контекста на тяхното приложение: социално-педагогически, комуникативно- педагогически и т.н. За настоящото изложение е важно да се потърси тази, която дава възможност за научно операционализиране на образователния процес и може да послужи за структурен дизайн на упражнителните технологии. Подходяща класификация в този смисъл се предлага от Ф. Перенуд, който посочва 10 нови компетентности, необходими на съвременните учители: 1. Организиране на ситуации в обучението; 2. Ръководене на прогреса в обучението; 3. Създаване на развиващи мероприятия; 4. Включване на учениците в тяхното обучение; 5. Работа в екип; 6. Участие в управлението на училището; 7. Информиране и включване на родителите; 8. Използване на новите технологии; 9. Компетентности, произтичащи от професионалните и етическите проблеми на професията; 10. Ръководене на собственото продължаващо усъвършенстване (Господинов, 2005).
В различна контекстуална среда всяка от тези компетентности очертава спецификата на педагогическите умения, които подлежат на развиване и усъвършенстване. В подкрепящ операционален смисъл за субективизиране на образователната технология се възприема и позицията на Я. Рашева-Мерджанова, че „съществено за педагогическия прагматизъм е, че: компонентни на комуникацията са комуникиращите субекти заедно с комуникационната ситуация (жизнения свят), които и спрямо които се подхожда от три симулантни позиции: познавателна, нормативно-интегрираща и субективно-интегрираща… към комуникационния процес се предявяват изисквания за: истинност (да изразиш и да се изразиш адекватно), правилност (според съгласувани норми, така че да те разберат), достоверност (искреност – да ти повярват) на комуникационния материал… Резултатите и ефектите на комуникацията се отчитат в трите аспекта на трите равнища – личностно, социално-нормативно, общокултурно“ (Рашева-Мерджанова, 2005). Или иначе казано: операционализирането изисква конструиране на такъв образователно-педагогически модел, в който: познавателната активност на студента (1), целевият контекст (2) и субективизирането (3) динамично да си взаимодействат, така че да се активизира педагогическият дискурс на личностните умения на студента.