Главната цел при поставяне на основите на математическа култура у детето от предучилищна възраст е създаването на условия за формиране на елементарни представи за количествените, пространствените и времевите отношения на обектите от околната действителност, на умения за елементарни обобщения и прилагане на знанията в разнообразни ситуации.Формирането на елементарни математически представи в предучилищна възраст е многопластов продължителен процес. Математиката е сложна наука, която се противопоставя на ограничеността на детското мислене и опит. Педагогическото майсторство за осигуряване на емоционален комфорт, за създаване на подходяща мотивация и използване на комплекс от методически похвати и дидактически средства има решаваща роля за поддържането на интереса при усвояването на достъпни математически знания.
За реализиране на тази цел е необходимо съобразяване:
- със закономерностите при изграждане и развиване на познавателната дейност у детето от предучилищна възраст;
- с възрастовите възможности при усвояване на знания;
- с необходимостта от приемственост между работата в детските градини и в първи клас.
Системата от знания и първоначални представи за множество, число, величина, форма, макар и ограничена в рамките на възможностите за обучение на детето от предучилищна възраст, има голямо значение за овладяване на съответните понятия.
Математическите представи се формират въз основа на възприемането на редица свойства и признаци на реалните предмети. Представите на детето за някои качества на предметите (цвят, големина и т.н.) се проявяват сравнително рано. Те са по-леки за възприемане и затова се изграждат по-бързо.
Количествените, пространствените и времевите представи отразяват свойства и отношения на обективно съществуващи предмети и явления от околната действителност, които не са така конкретни и трудно се долавят от детето. За по-пълно опознаване на математическите отношения е необходимо то да има възможност да се запознае с вътрешните връзки и закономерности, което се постига чрез мисловните операции анализ и синтез, сравнение, обобщение и абстракция.
В предучилищна възраст се постига и интензивно развитие на мисленето, което се опира на сензорна информация. Изграждат се елементи на логическо мислене. Въз основа на конкретни и общи представи детето овладява известни умения да разкрива математически отношения и зависимости и формира елементарни представи за число, форма и време.
Водещо при взаимодействието с децата от предучилищна възраст е осъществяването на постепенен преход от конкретни към по-обобщени знания. Емпиричните знания, формирани въз основа на сензорния опит, са предпоставка и условие за усъвършенстване на познавателната дейност и на математическото им развитие.
Основа за опознаването на количествените и качествените характеристики на предметите и явленията са сензорните процеси и по-специално възприятията и представите за форма и големина, за пространствено разположение на предметите и тяхното количество. Децата опознават тези свойства, качества и отношения по практически път, действайки с реални предмети. В предучилищна възраст е важно да се обучават целенасочено в овладяване на отделни похвати и обобщени способи за обследване: прекарване на ръката и проследяване с очи на контурите на предмети, налагане на ленти една върху друга за сравняване на дължината, съпоставяне на една група с друга по количество, за уточняване на отношенията „повече“, „по-малко“, „поравно“. Така се извършва сравняване на предмети по форма, величина, количество. Съпоставят се откритите признаци с тези, които детето вече познава.
По-високо равнище при ориентиране в математическите отношения се осигурява чрез овладяване на умението за ползване на общоприети еталони: за форма – геометрични фигури, за величина – мярка за дължина, за обем и др. Овладявайки подобни знания, децата получават комплекс от мерки и еталони, с които могат да съпоставят качества и да намерят мястото им сред другите.