Ако преди петдесетина години дванайсетгодишните тийнейджъри мечтаеха за рождения си ден да получат грамофон, днес децата на тази възраст мечтаят вече дори не за компютър (това отмина към 2000–2005), а за последния модел смартфон или айпад, за да могат да сърфират в интернет от сутрин до късна вечер. За тях глобалната мрежа е ежедневна необходимост, с която са израснали и без която не се чувстват комфортно. Голяма част от игрите им се премести от кварталната градинка във виртуалното пространство. Те все по-често общуват чрез есемеси, имейли и в чатове, по-открити са и не просто не се страхуват, но дори с подчертано желание и готовност споделят снимки, филмчета и лична информация онлайн.Социалните мрежи вече са неизменна част от нашето ежедневие. Сред учениците особено голяма е популярността на Фейсбук. И макар в сферата на основното образование да е рано да го използваме за учебни цели, при добре обмислен подход той би могъл да е в помощ на класния ръководител в работата му за сплотяване на учениците и за издигане на авторитета на класа и училището.
Не само учениците ни, но и техните родители, а вече и доста голяма част от учителите са в социалните мрежи – това е факт. Следователно е разумно да помислим доколко e възможно да използваме социалните мрежи (и преди всичко Фейсбук, понеже популярността му сред учениците от основното училище е значително по-голяма, отколкото на Туитър, Ютюб и др.) за целите на съвременното основно образование.
Но преди това се налага да се вгледаме по-задълбочено в този съвременен социален феномен и кои са основните му плюсове и минуси.
Първо да се спрем на добрите страни. Фейсбук e изключително удобен за споделяне на информация най-вече когато целта ни е да комуникираме едновременно с много индивиди. Чрез Фейсбук можем да разпространим новините светкавично, особено ако искаме да бъдат насочени към групи, споделящи подобни интереси. Не можем просто да подминем факта, че многобройни митинги, протести и флашмобове, оказали значително влияние върху политическия и социалния живот, включително и у нас, се случиха благодарение на форуми във Фейсбук.
Най-честите и сериозни упреци към социалните мрежи са по отношение на:
- огромната загуба на време;
- страха от измами;
- защитата на личните данни;
- натрапчивите реклами;
- качеството на общуване (плитка комуникация, която най-често се свежда до натискане бутона „Харесвам“).
Нека ги разгледаме поотделно.
Доколко основателно е обвинението към социалните мрежи изобщо, че в тях само си пилеем времето? Много хора се оплакват от това, че като се заровят във Фейсбук или Туитър, загубват представа за ден и час и не могат да се откъснат – ако не физически, то поне в мислите си, от виртуалното пространство. Постоянно са загрижени какъв е отзвукът на публикуваните от тях снимки и линкове към материали, кой ги е видял и кой още не, през час-два проверяват посещенията на страницата си и това им пречи да вършат качествено каквато и да е полезна работа. От друга страна, привържениците на Фейсбук с право заявяват, че е все едно дали ще прекарват свободното си време пред телевизора, като дремят в някое удобно кресло или се мотаят в моловете, разглеждайки последните колекции облекла и обувки. Това е въпрос на личен избор – важното е да се отърсят от проблемите в ежедневието и да се разсеят, като правят нещо приятно, а споделянето в социалните мрежи е идеално за тази цел. Истина е, че всеки един от нас губи повече или по-малко време за неща, които не си заслужават – тук става дума за самоконтрол и вината за пропиляното време (което е твърде субективно понятие) не е редно да търсим във Фейсбук и Туитър, а в самите нас.
Проблемът с измамите е наистина основателен, особено когато става дума за деца. Тук отново мненията се разделят на две противоположни становища. Привържениците смятат, че във Фейсбук е много по-трудно да се опиташ да се представиш за някой друг, като злоупотребиш с възрастта, служебното положение или намеренията си, понеже информацията в профила дава доста разширена и изчерпателна представа за всеки един потребител. Противниците обаче с право опонират, че да се излъже във Фейсбук е също толкова лесно, както и навсякъде другаде в интернет пространството, а да се представиш за някой друг, като си направиш няколко различни лъжливи профила, е само въпрос на достатъчно желание и време.
Децата са открити и доверчиви по природа и е от първостепенна важност да ги научим да не излагат целия си живот на показ. Затова работата с учениците за запознаването им с възможните измами в интернет, кражбата на самоличност и опасността от споделяне на лични данни, пароли, адреси и телефони трябва да е постоянна задача не само на преподавателите по информационни технологии, но и на класните ръководители и училищната администрация като цяло.
Защитата на личните данни е въпрос, който не може да се разгледа в няколко реда. Доколко настройките, които ни предоставя Фейсбук, могат да ни предпазят, доколко е редно те постоянно да се променят и кой и в какви случаи да има достъп до личните ни данни са все неща от изключително значение и би трябвало да се решат на най-високо ниво в световен мащаб.
За натрапчивите реклами няма смисъл да се отделя много внимание, защото днес те са навсякъде – по пътищата и кръстовищата, в списанията и вестниците, по телевизията и радиото и, разбира се, в световната мрежа. Както казват англичаните – „Няма безплатен обяд“. Цената да ползваме услугите на Фейсбук или Гугъл, без да плащаме допълнителна такса, е да се примирим с постоянното присъствие на вездесъщите реклами.
По-интересен е въпросът за качеството на комуникация и доколко това е добре или не за целите на образованието в основното училище. Ту е мястото да преценим за какво изобщо бихме могли да използваме Фейсбук. Разбира се, че не става дума да прехвърлим изцяло урочната дейност от класната стая в интернет пространството и да оставим децата да се лутат в линкове и сайтове по време на час, докато учителите си почиват. Доколко обаче бихме могли и доколко би било уместно да изнесем някои задачи от домашните упражнения в мрежата? Логично ли е да направим извода, че след като нашите ученици са постоянно във Фейсбук, бихме увеличили желанието им за работа и интереса им към учебните предмети, ако качим материали и упражнения там? Това ще намали ли автоматично броя на учениците без домашна работа? Отговорът е: по-скоро – не. Децата до 13 години все още нямат необходимия самоконтрол, нужно им е повече време за концентрация и много по-лесно се поддават на странични дразнители от възрастните. Така че, ако ги насочим към интернет с учебна цел, рискуваме те бързо да забравят за първоначалната задача и да си останат пак там, но вече разглеждащи последните постове на съученици и приятели, последвали някоя връзка към Ютюб или разговарящи в чата по теми, чието съдържание е далеч от учебния процес. Тоест дори и да успеят накрая да приключат домашната си работа, те ще отделят много повече от необходимото време за нея. А вероятността изобщо да не я завършат си остава изключително голяма. За целесъобразността на подобен тип упражнения е нормално да експериментират преподавателите от висшите учебни заведения, както и тези, които се занимават с дистанционно обучение.