Интелектуалната недостатъчност се свързва с общо недоразвитие на психиката или на отделни нейни сфери. Признаци на прояви на интелектуална недостатъчност са: ограниченост на познавателната активност и на гнозисните процеси, изоставане и затруднения в обучението; трудности при усвояване на навиците и социалния опит, които водят до значителни отклонения от възприетите норми на съответната възраст; органично поражение на централната нервна система, засягащо тотално или парциално нейните основни функции. Наблюдават се отклонения в умственото развитие на детето, изразяващи се в нарушения на психичните функции и процеси, на формирането на познавателната, емоционалната, социалната и други сфери от развитието на детската личност; затруднения в осъществяването на обществените отношения и проблеми при интеграцията в естествената социална среда.В статията е разгледан процесът на овладяване на речта от детето. Очертани са причините за забавеното формиране на речта при деца с интелектуална недостатъчност. Анализирани са особеностите на речевото развитие на децата с интелектуален дефицит в сравнение с протичането на този процес при връстниците им в норма.
Умствената изостаналост може да се дефинира чрез два основни модела: биомедицински и социокултурно адаптационен.
Едни от ранните определения за умственото изоставане се основават на откриване на недостатъчност в адаптивното поведение на индивида. Въвеждането на психомоторните тестове (1905) на умственото изоставане води до определяне на по-ниски стойности на IQ (интелектуален квотиент). При дефинирането на понятието „умствена изостаналост“ се отчита и показателят адаптивност на поведението (Termon, 1959). Особен интерес представлява определението за умствена изостаналост, предложено от Американската асоциация по умствена изостаналост (AMMD), съгласно което „умствената изостаналост представлява интелектуално функциониране, което е под общото нормално ниво, и дефицит на адаптивното поведение в периода на развитието“ (Jorgensen, 1980). Това определение е близко до триизмерното дефиниране на понятието в DSM-III-R (Американска класификация на психичните заболявания, трети ревизиран вариант) със следните критерии:
- интелектуално функциониране, което е значително по-ниско от средното IQ=70;
- нарушено адаптивно поведение и поява преди 18 години.
В Международната класификация на болестите на СЗО умствената изостаналост се дефинира в рубриката F70-F79 като едновременно нарушение в нивото на интелектуалното функциониране и способностите на индивида за адаптиране към изискванията на социалната среда.
Термините „умствена изостаналост“ и „умствeна недостатъчност“ са взаимозаменяеми, макар че според специалистите може да се разграничават. Предлага се и терминът „умствена поднормалност“, който включва тези категории. В много изследвания се срещат понятия като „умствена слабост“ (в англо-американската литература) и „олигофрения“ (Русия и Скандинавските страни).
Разглеждането на интелектуалната недостатъчност като психо-социален феномен допринася за значителен напредък на познанията за нейната етиология. Според проучените данни при около 25% от всички случаи причините са биологични, сред които най-често срещани са хромозомните и метаболитните заболявания (болест на Даун, Х чуплива хромозома и др.). Те се установяват скоро след раждането и протичат с изразено умствено изоставане. Неспецифични причини се идентифицират при 75% от случаите. Около 40% от болните с IQ между 50 и 70 не може да бъдат точно диагностицирани. Обикновено диагнозата се поставя в начална училищна възраст, като леката степен на изоставане трудно се установява.
Изследванията, свързани с етиологията на умственото изоставане, се провеждат в няколко направления:
- откриване на генетични фактори;
- търсене на биологични фактори от околната среда;
- установяване на фактори, свързани с ранни неблагоприятни социални въздействия, които обуславят недостатъчно интелектуално стимулиране.
Основните етиологични фактори при умственото изоставане може да се обединят в няколко групи: генетични, екзогенно-биологични и психо-социални.