Възможности за развиване на бързината на реакция при 14–16-годишни ученици

В статията е направен опит да се очертае сложният механизъм на развитие на двигателното качество бързина на реакция и факторите, които я определят. Предложени са възможности за подобряване на бързината на реакция при 14–16-годишни ученици, апробирани в експериментално педагогическо изследване.

Бързината е основно физическо качество, характеризиращо физическата дееспособност на човека. Тя е резултат на неговата нервно-психическа реактивност и на скоростта на протичане на възбудните и задръжните процеси в кората на главния мозък.
През учебната 2014/2015 година проведох изследване с цел да установя динамиката в развитието на някои от формите на двигателното качество бързина при ученици от 14 до 16 години. Експериментът бе реализиран с група ученици от 8., 9. и 10. клас на Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография – София, по пет показателя:

1. Почукване по дискове
2. Почукване с двата крака
3. Кръгове с крак
4. Бягане на 30 м от нисък старт
5. Бягане на 20 м от летящ старт

Една от задачите на изследването бе да се установят възможностите за развиване на бързината на реакция при 14–16-годишните ученици.
В спортната практика бързината се проявява под най-различни форми: бързо реагиране на конкретен дразнител; преодоляване на определено разстояние за възможно най-кратък период от време; изпълнение на често повтарящи се циклични движения и др.
В. С. Фарфел (1960) характеризира бързината като: бързина на двигателна реакция; време за изпълнение на отделното движение и брой на движенията за единица време.
В. М. Зациорски, М. А. Годик (1966), Кр. Рачев (1998) установяват и една четвърта форма на бързината – способност към бързо начало на движението.
Бързината на двигателната реакция намира приложение при стартирането в леката атлетика, колоезденето, плуването, при реагирането в бокса, в действията на вратаря. Тя зависи от скоростта на протичане на възбудните импулси по рефлексната дъга на съответното движение и се определя от следните фактори:

• Времето на възникване на възбуждането в рецептора;
• Времето на протичане на възбуждането по аферентните нервни пътища на ЦНС;
• Времето на формиране на съответния сигнал;
• Времето за протичането му по еферентни нервни пътища до мускулите;
• Времето на възникване на възбуждането в мускулите, изпълняващи движението или действието, и реагирането им.

Както се вижда от тези фактори, бързината на реакцията зависи главно от качествата на нервната система на човека, поради което тя трудно се поддава на развитие.
Спрямо вида си двигателните реакции биват прости и сложни. Простите двигателни реакции са тези, които са отговор на предварително известно движение на даден сигнал. Сложните двигателни реакции са реакции на движещ се обект и реакции по избор.
При упражняване на бързината на реакцията вниманието на занимаващите се трябва да се концентрира върху предстоящото изпълнение на действието, а не върху очаквания сигнал. За подобряване на бързината на реагиране е целесъобразно мускулите на частите на тялото (на които предстои да извършат действието) леко да се напрегнат. Създаването на известно напрежение в мускулите се смята като благоприятна предпоставка за повишаване на бързината на реакция при стартиране в спринтьорските дисциплини в леката атлетика, плуването, колоезденето и др.
Следователно една от главните задачи на методиката за усъвършенстване на сложните реакции е да се повишава постепенно степента на неопределеност на двигателната дейност. Най-високи резултати се получават, когато тази работа е неразривно свързана с технико-тактическото обучение в условия, близки до състезателните. Мястото на специалните за целта упражнения е най-често в първата половина на заниманията, когато активността на кората на главния мозък на учениците се намира в оптимално състояние.
Получените резултати от едногодишната експериментална работа са подложени на математико-статистическа обработка с вариационния анализ и t-критерия на Стюдънт за зависими и независими извадки.
Анализът на резултатите за състоянието и динамиката в развитието на качеството бързина във възрастта от 14 до 16 години ни дава основание да направим някои изводи:

1. Ефектът от обучението по физическо възпитание и спорт за период от една учебна година е положителен (налице е прираст) по отношение на бързината на реакция (Pt > 0,96) и за трите изследвани класа.
2. Способността към бързо начало на движението или действието при учениците от 8. до 10. клас също нараства.

---