Съвременната педагогическа наука и практика категорично доказват, че формиращият ефект на всяко въздействие върху подрастващите е толкова по-резултатен, колкото по-многостранно и цялостно е то.В статията са разгледани междупредметните връзки като необходим, съществен и особено актуален принцип за осъществяване на предметен синтез и интегриране на знания, умения и компетенции. Акцентирано е на мястото и функциите им в учебно-възпитателния процес по физическа култура. Предложена е модифицирана организационно-методическа структура, основавана на седем показателя.
По-дълбокото осмисляне на общите закономерности, понятия и ценности за света като цяло е основа за осъществяване на нов тип връзки между учебните предмети – междупредметните връзки. В този аспект те се явяват необходим, съществен и особено актуален принцип за осъществяване на предметен синтез, с което се заличават границите между учебните предмети и се интегрират знания, умения и навици, които преди това са съществували самостоятелно. Идеята за такъв вид връзки е твърде стара и се среща още в трудовете на Я. А. Коменски, А. Дистерверг, Й. Пестaлоци, К. Ушински и др.
Междупредметните (наричани от някои автори – интердисциплинарни) връзки в учебно-възпитателната работа са пряко отражение на междунаучните, т.е. отразяват междунаучното взаимодействие и неговите резултати.
Проблемът за междупредметните връзки е обект на много педагогически изследвания. Различни са становищата на отделните автори за тяхната същност, значимост и функции. Някои ги разглеждат като дидактически принципи, други като проява на принципа „системност“, трети – като дидактическо условие и средство за обучение, но повечето от тях са на мнение, че те са дидактически еквивалент на междунаучните връзки.
В педагогическия речник междупредметните връзки се тълкуват като взаимна съгласуваност на учебните програми, обусловена от системата на науката и дидактическите цели. Причините за липсата на единна класификация на междупредметните връзки са в прилагането на различни показатели и критерии за структурирането им и в разнообразните функции, които изпълняват те в учебния процес.
В табличен вид предлагаме модифицирана организационно-методическа структура, която се основава на седем показателя (по Зверев, 1981).
| Междупредметни връзки | |
| 1. Според начините за овладяване на връзките в знания, умения и навици | а) репродуктивни б) творчески |
| 2. По посока на осъществяване | а) вътрепредметни б) вътреобластни в) междуобластни г) преки д) обратни е) хоризонтални ж) вертикални |
| 3. Според времето на осъществяване | а) предшестващи б) паралелни (съпътстващи) в) последващи (перспективни) |
| 4. Според броя на взаимовръзките между предметите | а) еднопредметни б) двупредметни в) многопредметни |
| 5. По пространство на реализиране | а) епизодични б) постоянни, но не системни в) системни |
| 6. Според формите на учебно-възпитателния процес | а) урочни б) извънурочни в) колективни |
| 7. Според начините на организиране на работата на учители и ученици | а) индивидуални б) групови в) колективни |
Вътрепредметните връзки са отражение на взаимодействието между знанията, уменията и навиците на учебното съдържание в рамките на един и същи учебен предмет – в отделния урок, в основното или в допълнителното ядро, през учебната година и в целия курс на обучението като цяло.
Междуобластните връзки се осъществяват между учебни предмети от различни културно-образователни области.
В зависимост от последователността им във времето те, както и вътрепредметните могат да бъдат предшестващи, паралелни и последващи. Чрез предшестващите хронологически връзки се възстановяват по-рано усвоени знания, умения и навици, които спомагат за изясняване и изучаване на нови такива. Паралелните (съпътстващите) връзки се осъществяват между учебното съдържание на един, два или повече учебни предмети. Те могат да бъдат със синхронен или асинхронен характер, в зависимост от това, дали знанията от един предмет съвпадат или не по време с изучаваните по друг предмет през учебната година. Последващите (перспективните) връзки се осъществяват в по-далечно бъдеще, т.е. овладяното знание, умение или навик ще се реализира в следващите или в по-следващите учебни години.
1 2