Проучването на специализираната литература сочи, че по въпроса за сравнението като общонаучен метод на познание съществуват дълбоки исторически корени и множество съвременни определения, анализи и интерпретации. Сравнението има своя сериозен смисъл и значение за научното познание, учебното познание и човешката практика. То има своето място и на равнището на емпиричното, и на равнището на теоретичното познание (Николов & Маврова, 1993).Ефективното усвояване на химичните знания е невъзможно без използване на общонаучния метод сравнение. За да може той успешно да бъде прилаган в процеса на обучение, е необходимо да се спазват редица дидактически изисквания и да се използват разнообразни дидактически средства. В статията са представени работни листове от специфичен тип учебно-познавателни задачи, които изискват от учениците да прилагат усвоените в 8. клас знания за химични елементи и развиват уменията им за сравняване с изучените в 7. клас групи от Периодичната система.
В областта на професионалното образование общите интелектуални умения, формирани в рамките на различните учебни предмети, подкрепят по-ефективното усвояване и приложение на конкретните професионални знания и умения. За развитието на интелектуалните умения у учениците се използват основните логически операции анализ, синтез, сравнение, обобщение, абстракция. Използването на сравнителния подход в обучението като метод и средство на познанието е много актуален проблем с важно практическо значение. Сравняването е способ за развиване на логическото мислене у учениците. Разкрива се взаимната връзка и причинната обусловеност между факти, предмети и явления, което има важно значение при формирането на светогледа. Сравнението има огромно значение за получаването на задълбочени и трайни знания. То е основа на всяко мислене и всяко разбиране. Целта на сравнението е установяване на нови истини, опознаване на връзките и отношенията между предметите и явленията, откриване на закономерности, формулиране на обобщения.
Методическа част
В частнодидактически аспект сравнението се определя нееднозначно – като похват, начин на работа на учителя, учебен метод, прийом на умствена дейност, интелектуално умение, логическа операция, логически метод (Бойчева & Гюдженова, 1985: 17). Независимо от това винаги на преден план се изтъква необходимостта за дидактическата роля на сравнението да се говори едновременно и във връзка с дейността на учителя, и във връзка с дейността на учениците, и по отношение на постигнатите резултати.
В дейността на учителя сравнението е похват на работа, метод, който стимулира използването на мисловната операция сравнение в учебно-познавателния процес. За резултата се съди по степента на овладяност от учениците на умението да сравняват.
В обучението по химия сравнението се прилага в разнообразни дидактически ситуации от макроструктурата на урока – актуализиране на знания, придобиване на нови знания, затвърдяване и проверка, а така също и като средство за самостоятелно придобиване на знание. Сравнението се използва при откриване на общи свойства на веществата, тяхното разпознаване, установяване на закономерности и причинно-следствени връзки, изясняване на нов учебен материал чрез сравнителни химически експерименти и други нагледни средства, изграждане на хипотези при изучаване на нови химични елементи и съединения, дефиниране на ново понятие, развиване и обогатяване на дадено понятие, класифициране на вещества и реакции. Учебно-познавателната дейност на учениците може да се активизира чрез създаване на проблемни ситуации с помощта на въпроси и задачи за сравнения. Те осмислят знанията си и могат да ги пренесат в сходни или нови ситуации, което стимулира развитието на логическото мислене и творческите им способности. Най-силно развиващ ефект сравнението има, когато се използва за самостоятелно придобиване на знания.
Дидактически изисквания към съвместната дейност на учител и ученици при използване на сравнението в обучението по химия:
- Системност при използване на метода – учебното съдържание по химия предлага изключително богати възможности за прилагане на този метод на познание;
- Целенасоченост при използване на метода – тясна връзка с изучаваното учебно съдържание и очакваните резултати по учебната програма;
- Сравнението да се осъществява винаги в контекста на точно определено учебно съдържание или на практическия опит;
- Целите, признаците за сравняване и проектираните резултати да бъдат съобразени с обема от знания на учениците, с техните възрастови и индивидуални особености;
- Целите, признаците за сравняване и проектираните резултати да бъдат подчинени на предварително точно определена конкретна дидактическа цел (усвояване на нови знания, затвърдяване, контрол и оценка и т.н.);
- Максимално да се използват всички потенциални възможности за организиране на самостоятелна познавателна дейност, основана на сравнението;
- Учениците да бъдат целенасочено обучавани да сравняват чрез осъзнато прилагане на процедури и алгоритми и рефлексия над собствената мисловна дейност;
- Ясно, точно и обосновано формулиране и поставяне на задачите за сравнение;
- Ясно и точно обособяване и разграничение на обектите за сравнение;
- Ясно и точно формулиране на признаците, по които ще се извършва сравнението. Насочване на вниманието на учениците към съществените признаци;
- Да се търси оптимално съотношение между констатиращата страна на сравнението и обяснението на установеното, разкриването на причинно-следствени връзки;
- Да се проектират и да се стимулират предложенията за по-разнообразни начини за представяне на резултатите от сравнението – изцяло непопълнени или частично попълнени таблици, схеми, варианти, предлагани от учениците, устно или писмено изразяване и др.;
- Сравнението да се използва не самоцелно, а в пряка връзка с обобщението, систематизацията на знанията и тяхното приложение.