Моторното развитие се разглежда като част от цялостното морфофункционално развитие на детето. Според А. Валон (1967) динамиката на моториката е тясно свързана с умствената активност, като акцентира на практическата активност на детето. Функционалното укрепване на дейността на кората на полукълбата на мозъка съдейства за координационните механизми на двигателната дейност. Към 6–7-годишна възраст движенията на детето стават по-координирани, целенасочени, точни и волеви. Това се дължи на усъвършенстване на дейността на двигателния анализатор и връзката му с другите анализатори. От своя страна то е предпоставка за овладяване на писането, тъй като неговата физиологична основа са именно координационните нервни процеси, извършвани в централната и периферната нервна система. Затова е от особено значение стимулирането на фината моторика и пространствените представи, за да се улесни адаптацията на детето към училищното обучение.В статията се разглеждат психо-физиологичните особености на 6–7-годишните деца и тяхното влияние върху развитието на фината моторика и пространствените представи. Предучилищната възраст е особено значим период в онтогенезата, поради което привлича вниманието на различни изследователи. Определя се като сензитивен период, тъй като се характеризира с интензивно морфофункционално и сетивно развитие. Освен това в тази възраст се осъществява ускорено развитие на познавателните процеси и структури, което е предпоставка за по-добро осмисляне от детето на заниманията му с двигателна дейност.
„Между двигателно-сетивната активност и психическото развитие на детето от предучилищна възраст (особено сензорното) съществува тясна взаимовръзка и обусловеност“ (Тимчев, 2001: 5). Е. Тополска също разглежда психологическите механизми в подготовката за ограмотяване. Вниманието е насоченост или състояние на психиката върху събития или предмети, външни или вътрешни по отношение на субекта (Минчев, 1998: 166). То е една от най-важните психо-физиологични функции, без него не може да се реализира която и да било дейност. Развива се постепенно, като се усъвършенстват неговите свойства: обем, концентрация, устойчивост, разпределеност, превключване:
- Обем на вниманието – зависи от количеството информация, възприета за единица време. Разширява се силно при писане под диктовка, затова и упражненията с децата в тази насока са особено полезни.
- Концентрация на вниманието – интензивно съсредоточаване върху обект или група обекти за определено време. Силата на концентрацията зависи от обема на възприетото поле. Това е важно за вярно четене и правилно изписване на буквите.
- Устойчивостта на вниманието е продължително задържане върху един обект в процеса на изпълнение на задача или решаване на проблем, осигурява качеството на графичните умения и е необходимо условие за разбиране на прочетеното.
- Разпределеността е свойство на вниманието за концентрация едновременно върху два или повече обекта. Дава възможност за едновременно извършване на няколко действия. Особено е необходимо при изпълнение на сложни инструкции.
- Превключването е свойство на вниманието за бърза ориентация и преход от една дейност в друга. То е много необходимо при препис на текст, който изисква две дейности – прочитане на написаното и последващо писане (Тополска, 2008: 12).
В края на предучилищния период волевото внимание е все още недостатъчно развито, а това в известна степен се отразява неблагоприятно на психологическите механизми на четенето и писането. Може да се обобщи, че в тази насока е необходимо да се стимулират всички свойства на вниманието.
В развитието на познавателната дейност важна роля има и възприятието. Редица автори разглеждат различни видове възприятия, като предложените класификации са ориентирани в зависимост от водещия анализатор, от формата на съществуване на материята, от формата на психическа активност и структура. От разнообразието сред посочените видове възприятия (Трошин & Жулина, 2005: 62–63) подготовката за ограмотяване включва стимулиране на зрителното възприятие, слуховото възприятие, възприятията за пространство, за време и за движение. Зрителното възприятие е основа за възприемане на буквата като писмен белег на речевия звук. Слуховото възприятие е важно за правилното звукопроизношение и последващите анализи на звукови единици. „Възприятието за пространство помага на детето да се ориентира в посоките на изписване на буквите и като цяло дава ориентация на листа в книгата и в тетрадката при четене и писане“ (Тополска, 2008: 13).