С въвеждането през 2008 година на системата на финансиране чрез делегирани бюджети като задължителна за всички институции в сферата на образованието се поставя началото на децентрализацията на национално ниво и се правят първите стъпки за реализиране на политиките за преминаване към автономия на училищата в България. В статията са представени обобщени резултати от проведено в края на 2015 година емпирично изследване на тема „Състояние на финансовата автономия на училищата в условията на делегиран бюджет“, което включва всички групи участници в образователния процес – държавни и местни органи на управление, директори, учители, родители, представители на училищни настоятелства и неправителствени организации.
[dropcap]П[/dropcap]роцесите на децентрализация в образователната система в световен мащаб имат своите многогодишни традиции. В европейската практика може да бъдат посочени няколко държави с такъв опит – Белгия, Холандия и Великобритания. За по-голяма част от останалите европейски страни обаче широкомащабните реформи за преминаване към модел на децентрализация на управлението в сферата на образованието и въвеждане на училищна автономия се осъществяват през последните три десетилетия на 20. век. Според проучване на информационната мрежа по въпросите на образованието в Европа „Евридика“ от 2007 година: „…Макар и политиката на училищна автономия днес да изглежда широко разпространена в Европа, тя е резултат от плавен процес на промени, започнали в няколко пионерски държави през 80-те години на миналия век, и завладели все повече територии през 90-те. Тези реформи следват теоретичната мисъл на своето време. В повечето случаи тези реформи са наложени в управленски процес, който се характеризира с вземане на решения от горе на долу. Централните правителства възлагат нови отговорности на училищата, самите училища не са движещата сила в този процес, те не участват в законодателния процес извън традиционната им роля в консултативния процес на образователната реформа…“ (Автономия на училищата в Европа…, 2007: 9).
Според Е. Дайнов образователната реформа е „…образователна политика, публична секторна политика, насочена към реформиране на образованието…“ (Цоков, 2011: 13). Тя е „..неизменна част от социалната функция на държавата и има за цел да осигури възпитание и образование на бъдещите пълноценни членове на солидарната общност. Дейностите, свързани с осъществяването на държавната образователна политика, се изразяват в практическата реализация на конституционно закрепеното право на образование, във въвеждане и поддържане на качествено и ефективно начално, средно и висше образование…“ (Шамов, 2009: 94). За Ф. Зиятдинова образователната политика включва в себе си „стратегията и тактиката в сферата на образованието, използваните за достигане на формулираните цели и задачи средства, форми и методи. Тя като лакмусова хартия показва отношението на държавата към образованието като социална система, влияеща на интересите на големи маси от хора…“ (Зиятдинова, 2006: 56).
Спектърът от национални политики в сферата на образованието, провеждани в процеса на търсене на оптимална организация на училищната система и стимулиране на нейното функциониране, със стремеж към укрепване на демократичното участие на всички групи на обществото, се постига чрез преминаване към автономия на отделните структури на обществото на най-ниско ниво. Процесите на децентрализация следват правилото „прехвърляне на отговорности и съответните ресурси за тяхното обезпечаване от централизирано към местно ниво“ и чрез поетапно регулиране на отношенията между централните, местните власти и по-специално училището като юридически орган.
Като резултат на процесите на децентрализация се очаква оптимизиране на управлението на публичните финанси, които се инвестират в образованието, въвеждане на по-прецизни механизми за отчетност и контрол, подобряване на качеството на преподаване с цел по-добър образователен продукт. Именно тези политики, взети заедно и насочени от главната им цел – по-добро качество на крайния продукт – формират стратегията за въвеждане на училищната автономия в българската образователна система.