Качеството е категория, която за целите на тази статия се разисква от гледна точка на икономиката и по-специално на мениджмънта на образователната организация – училището. И това е така, защото образованието е обществено благо, а всички блага, които хората произвеждат, по своята същност са икономически. Затова управлението на качеството в образованието е една от най-обсъжданите области в теорията и практиката на съвременния мениджмънт, която се свързва с постоянното задоволяване на клиента като консуматор на нашето производство, както и с ефективното управление на цялостната дейност и процесите в организацията.Управлението на качеството в образованието е една от най-обсъжданите области в теорията и практиката на съвременния мениджмънт. Какво по-точно е качество на образованието? Какво е управление на качеството на образованието? Защо се отчита снижаване на качеството на образованието в България? Къде е ключът за успеха в управлението на качеството у нас? Това са част от въпросите, на които е потърсен отговор в статията. Очертани са основни моменти от управленската концепция на автора за постигане на качество в ръководената от него училищна организация.
За мен качеството в работния процес е свързано с целта, която си поставям като ръководител. Ако съм постигнала целта си на 100 процента, то значи съм изпълнила и качествено мисията си. И тук е много важно да подчертая, че ако човек сам не се грижи да постига целите си, съобразно с конкретен образец или пример, то и въпреки контрола и управлението, наложени му отвън, задачата може да остане недотам качествено изпълнена. Затова следването на качеството виждам в непрекъснатото сверяване на образеца, който трябва да имаме като стандарт за работа.
Какво по-точно е качество на образованието?
Образованието е вид услуга в полза на обществото. Тя е необходима на всеки един човек по света, което само по себе си определя нейната значимост. Противоречието произтича от това, че хората имат неограничени човешки потребности. Те растат постоянно и следователно и изискванията им към качеството на услугата образование нарастват и се променят във времето.
От друга страна, хората като човешки ресурс, който произвежда услугата, са с ограничена производителност. Достигайки едно ниво, част от хората, предлагащи образователна услуга, престават да произвеждат според очакванията на обществото, а други, дори и да искат да се променят според новостите, нямат капацитета да го направят. Именно тук се намесва мениджмънтът в образованието, чиято роля е да проследява, напътства и управлява реализирането на изменящото се качество.
Затова ключът в управлението на качеството на образованието като услуга е комплексен и се открива в неговото непрекъснато развитие. Когато достигнем едно ниво, не бива да се задоволяваме с него, а да продължаваме да търсим и да се усъвършенстваме, за да предлагаме и качествена услуга.
Образователният продукт като цяло е „хлъзгав“. Ако стоките имат своята измеримост, то в образованието „стоката“ не може да се вземе и премери на кантар. Тя подлежи на непрестанен натиск откъм нововъзникващи потребности и очаквания и ако днес ни задоволява, много скоро вече се налага да я подобряваме. Затова икономическият закон за търсенето и предлагането изисква от нас да сверяваме услугата си на входа и на изхода повече от всякога – поради динамиката на времето, от една страна, и условията на делегиран бюджет, от друга.
В сферата на образованието детето, ученикът, неговият родител, обществото са потребителите или още нашият пряк клиент, а учителите и училищните ръководители и администратори – производителите. Въпреки съпротивата от страна на масовия учител да осъзнае употребата на думата „клиент“ в рамките на училището, което показва трудността на въвеждане на качествено нови понятия в икономическата мисъл за образованието.
Не бива обаче и да опростяваме определенията за качество на образованието до посочените по-горе. Най-лесно е то да се припознае от обществото като: „добро училище“, „добър учител“, „добър ученик“, „добър директор“. Точно какво им е „доброто“ не е много ясно, но най-общо се асоциира със задоволяване на представата на хората за качество. По подобна логика сред колегията съвсем естествено се заговори за споделяне на „добри практики“, „ефикасни методи“, „качествено преподаване“, „ефективна педагогическа дейност“, „ефективно управление“ и пр. Всеки от нас си обяснява по свой си начин тези представи, които сами по себе си няма как да не са различни, поради липсата на точни категории в нормативната база у нас.
Възниква въпросът кой би трябвало да внесе яснота в изброените навлезли в употреба термини. Именно тук е ролята на мениджмънта и по-специално на изграждането на една управленска стратегия за реализиране на така мечтаната качествена реформа в образованието.