Развиване на социални умения у децата в детската градина в партньорство с родителската общност

В статията е разгледано сътрудничеството между родителската общност и детската градина в аспекта на съвременните изисквания на Закона за предучилищното и училищното образование и Европейската образователна рамка. Направен е опит за нова регламентация на родителските и учителските ангажименти с мисъл за децата. Параметрите на партньорството са мотивирани от същността на родителството, изразено в грижа, подкрепа и съпричастност в израстването и развитието на детето, и от стремежа на образователните институции за постигане на качествено образование. Анализирани са родителските модели на възпитание от гледна точка на влиянието им върху поведението на децата.

Радикалните социални трансформации активизират противоречието между житейската реалност и педагогическата наука. В настоящия етап те чувствително рефлектират и върху поведението на децата. Неразбирането на преките отговорности и неглижирането на социалните норми овластява деца и родители към агресивни прояви. Непрекъснато нарастващата липса на желание и интерес към образованието, незачитането на детската градина и училището като институции са сериозна заявка за необходимостта от промяна. Наблюдава се плашеща тенденция на демонстративна незаинтересованост към емоционалните проблеми на децата. Човешките взаимоотношения обаче във всички сфери ползват позитивите на социалните умения или търпят последиците от тяхното неглижиране. Социалната и емоционалната компетентност се налагат като качества, необходими за успешна житейска реализация.
През изминалите години се наложи преразглеждане на системата от ценности в образователната политика. Съвременните приоритети в образованието са хуманност, актуалност, динамичност, гъвкавост и прагматичност. Тези нови насоки предполагат търсене на личностни ресурси, свързани с развитието на позитивни родителски нагласи към образователните институции и обучението в частност, които биха довели до преодоляване на социалната дисхармония в общуването. Осигуряването на нов модел е най-голямото предимство за учителя новатор, защото промяната на света започва с промяна на самия себе си.
Българското предучилищно образование по думите на И. Колева (2008: 21) се намира в етапа на постмодернистичното общество. Това предопределя за негова основна цел „социализацията на три-седемгодишното дете спрямо ценностните ориентири на българската и европейската културна традиция“. Философията на европейската традиция предполага изграждане от учителя на гъвкави социални модели на поведение у детето чрез стимулиране на неговата социална интелигентност.
Концепцията за ефективно партньорство с родителската общност за паралелно развиване на социални умения в групови форми на сътрудничество, основни елементи от която представям по-долу, e резултат от търсенето ми на педагогически решения за преодоляване на дефицитите в социалните взаимоотношения. Тя се основава на груповата рамка, в която са поставени децата и родителите в условията на детската градина, с фокус върху развиването на социални умения у 5-годишните деца.