За степента на развитие на всяко общество се съди по ролята и значението на образованието. В съвременните условия на глобализиращия се свят и информационната епоха новите обществени потребности и изисквания очертават необходимостта от реализиране на нов образователен модел.Синхронизирането на българското образование с европейските изисквания, прилагането на компетентностния подход в професионалното обучение и на индивидуалния подход към всеки учещ са важен фактор за повишаване на нивото на знанията и уменията на обучаемите. В статията е представена дидактическа технология по учебна практика „Счетоводство“, в която акцентът се поставя върху дидактическото взаимодействие, ученето чрез правене, осъществяването на обратна връзка чрез тестово изпитване, както и върху използването на информационните технологии като инструмент за реализиране на ефективно обучение. Хармонизирането им в процеса на теоретичното и практическото обучение е новост в педагогическата практика на автора. Моделът на практическо обучение по счетоводство поставя на съвършено различна плоскост взаимоотношенията учител – ученик, прилагайки информационните технологии. Безпристрастното оценяване и самооценяване на учебно-познавателните резултати повишава стремежа на ученика към усъвършенстване на знанията и уменията. Практическото им приложение може да се осъществи както в учебния час, така и в реална практическа среда – производствена практика, т.е. дуално обучение. За обучаваните важно е ученето, в което те активно участват, имат възможност да управляват и да променят неговата динамика и в което учебните резултати към определен момент ясно се виждат и може да се подобряват.
Една от основните цели на професионалното образование е формирането на професионални компетентности на обучаваните, които след приключване на образованието да умеят успешно да прилагат. Това естествено е свързано с използването в педагогическата практика на конкретни технологии и методи на обучение. Все по-убедително се потвърждава необходимостта от непрекъснато теоретично осъвременяване на съществуващите технологии и методи и тяхното операционализиране в образователния процес. Целта е да се отговори на актуалните потребности на обществото. Смятаме, че това може да се осъществи, когато в основата на технологичните модели и методи на обучение е заложен компетентностният подход. В учебния час поставянето на фокуса върху ученето чрез правене задава практическа насоченост на целите на образованието. Те са ориентирани не върху преподаването на конкретен обем учебно съдържание, а върху резултатите, които ученикът е необходимо да постигне. По този начин в училището като „учеща се организация“ се учи не само ученикът, но и учителят, стремейки се да достигне стандартите в своята педагогическа дейност, да усъвършенства диалога с ученика и взаимодействието с колегите.
Един от препоръчваните в професионалното образование и обучение, методът „учене чрез правене“ е свързан с компетентностния подход и по-точно с формирането на изискуемите компетентности по определена професия. В този смисъл „компетентността е притежание и развитие на определена компетенция, включваща лично отношение към предмета на дейност. Следователно, докато компетенцията е общо и/или социално-професионално образователно изискване, то компетентността е обогатената със социално-личностните характеристики на субекта компетенция. Компетентността е единството от знания и умения на „социалния човек“, упражняващ дадена дейност, и на „психологическия човек“, проявяващ определени емоции, чувства“ (Ненова, 2005). Според стратегията „Европа 2020“ на ЕС акцентът в обучението в представения подход се поставя върху практикуването във виртуална и реална бизнес среда. Тенденцията е то да бъде застъпвано все повече в процеса на обучението. В България от учебната 2015/2016 година нормативно се регламентира реализирането на дуалното обучение. Целта е синхронизиране на нашето законодателство с европейските изисквания и стандарти, като се вземат под внимание националните регионални и училищни специфики.