Познавателното развитие на детето и проблемът за овладяване на математически представи са неразривно свързани с мисловната дейност. Познавателното развитие от психологична гледна точка може да се определи като процес на целенасочено взаимодействие със заобикалящите обекти от действителността чрез игрова или практическа дейност.Статията представя статуса на проблема за разбиране и усвояване на времевите еталони от децата в предучилищна възраст. Акцентира се на спецификата на възприемане и ориентиране във времевите отношения, съобразно с характеристиките на познавателното развитие на детето от предучилищния период, и методическите изисквания за изграждане на времеви представи в условията на детската градина.
При ориентирането в математическите отношения на заобикалящия свят е необходимо учителят да стимулира детето към самостоятелно овладяване на познавателния опит, като го обогатява и издига на по-високо ниво чрез:
- ежедневни взаимодействия в най-близката социална среда, сблъсък с новото, непознатото и преструктуриране на житейския опит, овладян от непосредствения контакт с околната среда;
- системно и целенасочено запознаване с различни по характер математически отношения, специално включени в образователния процес, съобразно с индивидуалните познавателни потребности на детето и възможности за възприемане, осмисляне и преработване на получената информация;
- създаване на условия за познавателна активност в образователния процес, изразяваща се в преобразуващо, творческо отношение към обектите на неговото познание – математическите отношения.
Познавателната дейност, която представлява система от определени специфични за математиката действия и общи мисловни действия, се формира в строго определен ред, като се отчита съдържанието на структурните й действия и се реализира чрез специално организирана познавателна среда в детската градина. От една страна, детското познание е следствие от натрупан игрови и практически опит и се отличава със стихийност, а от друга страна – познавателната дейност може да се подложи на организиране на дидактическата среда. Създаването на вътрешни условия в детската градина, които успешно да се използват за продуктивната дейност на децата, се явява задължителна необходимост.
В педагогическото пространство теорията на П. Галперин за поетапното формиране на умствените действия обяснява йерархията на структуриране на познавателните действия в различните етапи на развитие на познавателната дейност на детето. Неговите концептуални идеи се прилагат като теоретична и методологична основа при подаване на познавателната информация. Авторът акцентира върху две основни части във всяко действие: ориентировъчна, определяща пътищата и начините на действие, и изпълнителска, която ги реализира. Всяко действие е насочено към определен обект – външен материален или вътрешен умствен.
Тъй като математическите понятия нямат материален израз, те са мисловни абстракции. Ето защо, за да вникне по-дълбоко в същността на математическите отношения в материалния свят, детето работи със специално разработени заместители. Това са моделите, които то използва за организация и осъществяване на познавателната си дейност на всеки етап. В зависимост от доминиращата форма на действието – материализирана, външно речева или умствена – моделите имат различна степен на абстрактност. Сложността на математическите отношения и нивото на интелектуалното развитие на детето определят избора на форма на действието. Развитието на познавателната дейност в ранната онтогенеза е непосредствено свързано с развитието на моделирането като форма на нейното опосредстване.
Възприемането на времевите отношения и ориентирането в тях се обуславят от продължителността и последователността на явленията или събитията. Възприемането на времевите еталони от детето става въз основа на взаимодействие на първа и втора сигнална система едновременно на сетивна основа и въз основа на усвояване на общоприети еталони, т.е. активно участие на логичното мислене и използване на личния детски опит. Трудностите в тази връзка са свързани със специфичните особености на времето като обективна реалност: движение – дори и най-малката единица не може да се приеме изведнъж, приема се последователно като начало и край; необратимост; отсъствие на нагледни форми; липса на анализатор за възприемане на времето (то се опознава опосредствано, чрез движението и ритъма на жизнените процеси – пулс, дишане, или пък часовник); зависимост на времето от емоционалното състояние на човека, от динамиката на процесите на възбуждане и задържане, от личностната му значимост за човека; изменчивост на обозначаване на времевите отношения – вчера, днес, утре.