Много са задачите, трудностите, предизвикателствата, пред които сме изправени като учители днес. Необходимо е въвеждането на новости в процеса на обучение. Междутекстовият анализ е съвременен нов подход, разчупващ традицията и предлагащ възможности за творческо прилагане. Разчитането на диалогичността с Библията при изучаването на художествени творби чрез междутекстов анализ е актуално, ефективно и особено перспективно, защото Свещеното писание на християните със своята всеобхватност е фундаментален „интертекст“ с основополагащо влияние върху цялата християнска култура чрез ценностните норми, символите, образите, мотивите, които се трансформират и употребяват в множество други текстове. Затова библейските текстове функционират като своеобразен ключ към усвояването на много литературни творби до 12. клас. Началото на диалога на учениците с „Книгата на книгите“ е в 9. клас. Представената в статията технология на преподаване на учебния материал от раздел „Библия“ е с акцент върху нейната културна феноменалност.
Библията не е книга, тя е библиотека
Нортръп Фрай
В професионалните училища мнозинството от учениците се нуждаят от допълнително мотивиране за учене по общообразователните дисциплини, включително по български език и литература. Затова способността на учителя да провокира и задържа интереса им и да създава положителна атмосфера в класната стая е от първостепенно значение за ефективността на образователния процес. Ролята на съвременния учител е ръководна, подкрепяща и стимулираща за младите хора по пътя им към „житницата“ (Радев, 1999) на Новата българска литература и планирането и предварителната подготовка на урочните единици са предпоставка за ефективността на учебния процес.
Междутекстовият подход за анализ в часовете по литература предоставя добра възможност за ефективна работа и отговаря на изискването, зададено от образователните стандарти пред учениците, „да търсят и разпознават повече от един глас в текста, което би ги избавило от затруднението на едно поддаващо се на идеологически импликации четене“ (Атанасов, 1999).
Междутекстовият анализ дава възможност на учениците за творческото му прилагане и разчупва традицията. Той предоставя по-голяма свобода на интерпретациите, подпомага усвояването на учебния материал и практическото му приложение. Подтиква учениците към търсене на лични интертекстуални връзки, развива умения за работа с повече от един текст, което е съвременен нов подход, защото традиционно много години в българското средно училище е практикувано хронологично изучаване на литературата и творбите са разглеждани обикновено като затворен текст. Предимствата на междутекстовия прочит и анализ на литературните текстове са големи, защото така всяка художествена творба се вписва в по-личен план и това улеснява нейното усвояване чрез достигане до заложените в нея морално-естетически принципи и норми на поведение.
Интертекстуалността, разбирана като възможност за безгранични диалози между текстовете, разкрепостява, премахва границите на творбата и на нейния смисъл. Интертекстуалният подход провокира интереса на учениците към текстовете, подпомага ги в разбирането на художествената творба, а от взаимодействието на разбирането с анализа се ражда задълбочена, оригинална интерпретация. Учебният процес се оживява, премахва се скуката и се стимулира креативността на учениците.
Днешните проблеми пред българското образование са може би в най-голяма степен възпитателни, а възпитанието традиционно сякаш се пренебрегва. Моралните принципи на поведение се определят от ценностите. И в този смисъл опора за висок морал са християнските нравствени ценности, които са универсални, общочовешки. Те са духовен опит, съхранен в Библията. Възпитателното им въздействие е необходимо и полезно за съвременния свят.