Традиционно наложилият се метод у нас за формиране на първите детски представи за геометричните фигури е демонстрацията: учителят показва модели на фигурите и ги назовава (кръг, триъгълник, квадрат, правоъгълник). От 2016 г. е в сила Наредба № 5 за предучилищното образование, която насочва учителите при организацията на педагогическото взаимодействие да използват игрова дейност за постигане на математическата компетентност (чл. 21, ал. 2). В държавните образователни стандарти (вж. цитираната наредба, Приложение № 2, ОН „Математика“) за подготвителните възрастови групи са регламентирани компетентности, които трябва да притежава 5–7-годишното дете: комбинира познати геометрични фигури; моделира по образец геометрични фигури; графично възпроизвежда геометрични фигури. Постигането на образователните стандарти изисква развиване на детските умения за комбиниране на геометрични фигури (сглобяване на дадена фигура от други фигури) и обратно – от дадена фигура да се получат други фигури (моделиране чрез анализиране, прегъване, разрязване). Тези похвати са свързани с плоскостното геометрично композиране и са едни от начините за моделиране на геометрични фигури, което не е достатъчно застъпено като познавателен метод в обучението по математика на 5–7-годишните деца.В статията са разгледани възможностите за използване на изследователско-конструктивния подход в обучението по математика в предучилищна възраст. Представени са конструктивните триъгълници на Мария Монтесори като дидактически инструмент за развиване на познавателни и комбинативни умения у 5–7-годишни деца при овладяване на формата, вида и структурата на геометричните фигури триъгълник, квадрат, правоъгълник и др.
Мотивите за провеждане на теоретичното изследване са следните:
- новата законово-нормативна база от 2016 г., определяща образователни стандарти за комбиниране и моделиране на геометрични фигури чрез игрови форми;
- недостатъчните теоретични изследвания в специализираната литература у нас относно плоскостното моделиране на геометрични фигури в предучилищния етап и видовете геометрични конструктори (вкл. конструктивните триъгълници на Монтесори);
- липсата на специална методика за комбиниране (композиране) на геометрични фигури;
- недооценените роля и възпитателни функции на изследователско-конструктивния подход в математическото обучение на малките деца.
Конструктивните триъгълници на Монтесори са слабо познати у нас като дидактично развиващо средство за деца. През 2012 г. Д. Гълъбова поставя въпроса за ролята и функциите им в предучилищното образование и при подготовката на детски учители (Гълъбова, 2012). Решаването на посочените проблеми налага проучването на конструктивните триъгълници на Монтесори и открояването на развиващия им потенциал.
За Мария Монтесори (италиански лекар, математик, педагог) може да се говори много. Формулираните от нея педагогически принципи и методи за сензорно и свободно възпитание на децата, сензитивни периоди на детството, развиващи материали, игри в „зоните“ за развитие на детето я определят като една от най-значимите личности в педагогическата теория и практика. Сензитивните периоди са онези периоди на повишен интерес на детето към определена дейност. Тогава много лесно се усвоява новата информация и се формират навици. Детето самостоятелно търси в обкръжаващата го среда това, което удовлетворява потребностите му. На човек никога не му се удава да овладее някакво знание толкова лесно, колкото през съответния сензитивен период. За обучаващата среда в зона „Математика“ М. Монтесори разработва множество материали, едни от които са конструктивните триъгълници.
Конструктивните триъгълници в зона „Математика“
Обект на изследването са конструктивните триъгълници и техни модифицирани модели.
Предмет на изследването са комбинативните и познавателните възможности на конструктивните триъгълници за реализиране на идеите на изследователско-конструктивния подход в обучението по математика на 5–7-годишните деца.
Цел на изследването е оптимизиране на методиката на формиране на геометричните представи на децата в детската градина в съответствие с държавните образователни стандарти за предучилищно образование.
Хипотеза: Игрите с конструктивни триъгълници съдържат образователно-възпитателен потенциал да развиват конструктивно-моделиращи и аналитико-синтетични умения у детето в самостоятелна игрова и изследователско-конструктивна дейност.