Общоизвестен и безспорен факт е, че времето, в което живеем, е изключително динамично, бързо променящо се и налагащо все повече възможността за добри прогнози предимно в краткосрочен план. Образованието обаче е процес на дългосрочно планиране и изисква далновидност при подготовката както на тези, които ще трябва да реализират бъдещето, така и на тези, които трябва да ги подготвят за това бъдеще, т.е. двете най-важни страни на образователния процес – учениците и техните учители. Днес тази корелация обаче не е достатъчна. Налага се да се впрегнат силите, знанията и волята на цялото общество, на институциите, на всички хора, за да се отговори на новите предизвикателства, пред които ни изправя 21. век.В статията е направен сравнителен анализ на ролята на синдикалните организации в някои от образователните системи в света при формулирането на политиките по отношение на училищното образование на макрониво. Представени са примери от различни страни за успешен социален диалог и ефективно разпределение на ролите и отговорностите между всички звена в образователния сектор. Очертана е новата визия на синдикатите в страни с водещи образователни системи в световен мащаб.
Ефективният социален диалог в значителна степен влияе на социалния климат и способства за стабилизация както на отраслово ниво, така и на обществото като цяло.
Сравнителният анализ на някои от образователните системи в света и синдикалните организации в сектора показва, че са налице сериозни проблеми, свързани с формулирането на политиките по отношение на училищното образование на макрониво. Голяма част от проблемите произтичат от това, че макрополитиките се разработват без достатъчно участие на социалните партньори в лицето на учителските синдикати.
За това, как образователните политики да бъдат по-успешни, как да се приближим до водещите образования и как да се разпределят ролите и отговорностите между всички звена в образователната система, биха могли да ни насочат вече изградени и утвърдени принципи на успешния социален диалог в близки и далечни нам страни((Статията е подготвена по материали, предоставени от синдикатите на учителите в Полша, Казахстан, Израел, Австрия, Македония, Дания, Швеция, Кипър, Румъния и др.)).
Много от учителските синдикати са основани в началото на 20. век, вследствие напредъка на науките и технологиите и засилването на ролята на образованието в обществено-политическия и икономическия живот на държавите. С най-кратка история са учителските професионални организации на бившите страни от социалистическия лагер, като с първостепенна роля и първопроходец в отстояването на демократичните ценности е Учителският синдикат „Солидарност“ в Полша, създаден през 1980 г. в Гданск. Новосформираните синдикални организации на учителите са инспирирани от необходимостта от сериозни промени и са изправени пред тежки проблеми за разрешаване. Лутането в търсене на нови алтернативи за обучение, мотивация за учене и справяне с последиците от проблемите на бурното развитие на технологиите – стреса и агресията, налага необходимостта от професионално сдружаване на работещите в образованието, за да могат да отстояват права – свои и на всички участници в тази сфера, да прокарват идеи от „фронтовата линия“, да упражняват контрол над процеси и промени, някои опасни и вредни за образованието.
Обединяването на единомишленици в професионалните структури е един изключително важен и крайно необходим елемент от организацията и управлението на образованието. Членската маса в професионалните структури се определя от броя на синдикалните организации в съответната страна, числеността на гилдията и възможността на хората да избират къде, кога и защо да членуват. В този смисъл най-многобройни са онези структури, които са единствени професионални организации, представляващи интересите на учителите: в Египет – 950 000, Казахстан – 850 000, Израел – 140 000, Македония – 30 000. Всички синдикати са със законодателно установен социален диалог. В тези държави учителските синдикати обхващат над 90% от работещите в сектора и са с ефективна законодателна инициатива. В някои страни, като Израел, Казахстан, Турция и др., тази инициатива е регламентирана в закон за синдикатите.
В Конституцията на Република Полша например е визирано задължение на държавата и институциите не само да осъществяват социален диалог, но и императивно да ползват постигнатите резултати от този синдикален диалог. Това осмисля упоритата работа на участниците в диалога, гарантира волята на суверена – електората на синдикалните организации. Но най-важно е, че този принцип поставя сериозна пречка пред тясно партийни и комерсиални интереси на групи политици и държавници. Гаранция за този формат на социалния диалог в Полша дава Закон за съвета на социалния диалог.
Историята на всички синдикални организации на учителите е свързана с договаряне на по-добри условия на труд – КТД, активно участие при изработването на закони и наредби, дискутиране на проблеми и идеи, засягащи образованието, защита на правата на членовете при трудови спорове в съда, обучение и създаване на училищни лидери и ръководители.
Показателна в това отношение е политиката на Казахстанския учителски синдикат, който участва в разработването на всички нормативни документи, засягащи образователната система, и те не може да бъдат утвърдени без подпис от синдиката. Педагогическият труд в Казахстан е високо ценен. Всяка година за сметка на държавния бюджет се квалифицират повече от 400 000 педагогически специалисти. Тази професията е много привлекателна за младите хора в страната. Ежегодно се разкриват по 100 нови училища и в тях влизат между 5 и 7 хиляди млади специалисти. Социалното партньорство се осъществява чрез тристранните комисии за социален диалог. Съвместната работа на социалните партньори допринася значително за решаването на много въпроси, отнасящи се до заплатата на педагозите, изплащането на компенсации за топливо и комунални услуги на живеещите в селските райони учители, провеждането на профилактични медицински прегледи за сметка на работодателя и др. Разбира се, не всички въпроси намират решение на ниво национална тристранна комисия. Някои, като например въпросът за статута на педагога, се решават от правителството.
Изхабяването в учителската професия е безспорно, като научно е доказано, че достига до 5% на година. Поради голямото натоварване педагозите достигат максимално изхабяване за 20 години стаж. Международният синдикален опит е утвърдил компенсаторни механизми за съхранение на работещите в системата на образованието. Тези механизми са повече и по-ефективни там, където синдикатите обхващат почти всички работещи в системата.
1 2