Детската фантазия и изкуството

В статията са разгледани аспекти на процеса на развитие от най-ранна детска възраст на творческите заложби и способности посредством езика и изразните средства на различните сфери на изкуството. Описани са разнообразни начини на работа за стимулиране под игрова форма на творческата дейност при малките ученици.

Децата са творци по природа. Как обаче да им помогнем да изразят това, което се крие в душите им? Най-точният път е чрез изкуството и неговите средства. Този процес трябва да започне от най-ранна детска възраст. Способността на детето тогава да се учудва и да вижда света, предметите и явленията без предубеждение, със свой поглед и да съзира в тях неизвестното, да бъде откривател е най-благодатната почва за развитие. Чувствата, емоциите – това е стихията на детето, което още не е затормозено от оформили се представи, оценки и чужди мнения. Емоционалната възбудимост на детето е основният извор на ярката изразителност на неговото творчество. Известна е фразата на Корней Чуковски, че детето твори, когато играе. Играта е основно ядро, стимул на познавателна, естетическа и творческа дейност. Затова и под формата на игра като че ли е най-лесно да доближим детето до изкуството и да го провокираме самото то да твори. Мисля, че не е необходимо да се спирам на връзката между отделните видове изкуства, тя е безспорна. Ще отбележа само, че при работа с децата трябва да присъстват всички видове под различна форма, за да могат подрастващите да усетят тяхната изразителност и да се опитат да си служат с езика им, с изразните им средства. Разказвачът си служи със словото, думите, с тях описва и съживява света. Художникът – с палитрата от цветове, скулпторът – с помощта на формите, артистът – с жеста, музикантът – подреждайки в хармония звуци, и т.н. Всяко дете има афинитет към някакъв вид изкуство. И ако му дадем възможност, то с удоволствие ще се опита да изрази своята същност, себе си чрез него. Ако не му достига набор от думи, ще нарисува това, което не може да изкаже, и обратното – ще разказва с часове и описва по картина необикновени истории. Или пък без много думи, с помощта на жеста и мимиката образно ще имитира нещо – децата са родени артисти. Внимателният наблюдател например ще се спре пред детската рисунка и ще се замисли над въпросите, които тя поставя. Защо е нужна тя на детето? Какво вижда самото то в своите неумели, наивни според възрастните произведения. Какво са те? Бележки, за да не забрави нещо, изследване на различни предмети или начин за изказване на чувства? Дали детето прави рисунки за себе си, или за да ги покаже на другите? Да се намери отговор на тези въпроси е трудно. Каква е всъщност връзката между психическото развитие на детето и общуването му с изкуството? С неговата познавателна дейност, речта, играта, емоционалното развитие и първоначалното формиране на естетически чувства и възгледи. На много големи хора не им достига умението да погледнат околния свят с очите на детето, да вникнат в детските преживявания. Всеки човек с помощта на въображението и фантазията си може в случайните форми на облаците или петна мастило да улови прилика с човешки образ, животно или предмет. На това се основава забавната игра петната да се дорисуват и превърнат в рисунка. Фантазията лежи в основата на всяко творчество. А тя е жаждата на всяко дете, която иска утоляване. Затова трябва да дадем възможност на детето да фантазира. Едно дете нарисувало цветя и около тях разположило трийсет точки. На въпрос – какво е това, мухи ли, то отговорило, че е ароматът на цветята. Възрастният реципиент изобразява света в своето творчество такъв, какъвто го вижда, а детето – такъв, какъвто си го представя. То притежава фината способност да вдъхва чрез въображението си друг смисъл и живот на реалните предмети, които за възрастния са толкова статични, ясни и конкретни. Детето притежава вроден усет за импровизация, вдъхващ живот на обикновените неща. Предметите около нас не говорят, но те имат свой цвят, своя пластика и форма и те говорят на детето, стига то да го усети и да се научи да го превежда от езика на осезанието и зримото на езика на чувствата и словото. Детето започва да търси съответствие между цвят и дума, цвят и чувства, движение и форма…