Изискванията на съвременния свят поставят нови предизвикателства пред образованието. Негова мисия е да подготви учениците за активно, отговорно и пълноценно участие във всички сфери на динамично променящия се живот. Традиционната система от методи и техники е система от отворен тип, която се допълва и обогатява, за да отговори на изискванията на актуалната практика на обучението. Един и същ метод/техника се класифицира не само в една, но и в повече, а в някои случаи във всички групи на съответната класификация. Важното е, че един и същ метод/техника на обучение, в зависимост от принадлежността си към една или друга група, ще промени своята структура, създавайки различни тенденции в познавателната дейност на обучаемите.Разширяването на палитрата от използвани интерактивни техники от учителя е важно условие за активизиране на учебния процес. В него ученикът е пълноправен, активен участник, педагогът – партньор и консултант, той не дава готови знания, а насочва обучаемите към самостоятелно търсене на решение. В статията са представени набор от интерактивни техники и тяхното приложение в часовете по български език в 4. клас за развиване на комуникативно-речевите и езиковите умения на учениците.
Всеки учител може самостоятелно да създаде, да измисли нови форми на работа с класа. Кои техники на обучение са интерактивни? Максима е, че всяка техника може и трябва да стимулира учениците за интерактивно учене. Независимо от това съществуват и методи на обучение, пряко ориентирани към интерактивността. В. Гюрова определя една и съща дейност или действие като метод на обучение или като техника, в зависимост от целите, за които се прилага, и времето, което отнема (Гюрова, 2006). В литературата едни и същи методи може да се срещнат и като методи, и като техники. Техниката може да бъде самостоятелна дейност, а може да бъде и част от метод (например мозъчната атака като стартов елемент на метода „панелна дискусия“ или на метода на сюжетните линии (метод за колективно написване на съчинение) и пр.).
По структура техниката съответства на структурата на метода и е подчинена на целта, преследвана от метода. В конкретния случай при групирането и описанието им се вземат предвид:
- целите на обучението по български език в училище – лингвопрагматични, лингвокогнитивни, културологични;
- механизмите на овладяване на различните компетентности – комуникативно-речеви, езиковедски и езикови, културологични.
По-надолу е описано приложението на интерактивните методи/техники в педагогическата практика на автора за развиване на комуникативно-речевите и езиковите умения на учениците в часовете по български език в 4. клас.
Светкавица. Помага за бърза проверка на знанията или отношението на учениците към даден проблем. Учителят подхвърля предмет (лек, мек, удобен) към определен ученик, задавайки въпрос, който изисква кратък отговор. Например при изучаването в 4. клас на глагола и неговите граматически категории в подготвителния структуроопределящ компонент на уроците чрез интерактивната техника „светкавица“ учителят задава въпроси, с които проверява уменията на учениците да определят лице, число и време на глагола.
Лавина (Снежна топка). Това е метод/техника за събиране на информация „чрез натрупване“. Може да се приложи писмено или устно. При писмената форма в началото на лист се записва въпрос или проблем. Листът преминава през всички учащи, всеки един от които трябва да напише мнението си. Един от вариантите е всеки ученик да закрива написаното чрез прегъване на листа, така че да не се вижда от останалите. Накрая последният писал или преподавателят прочита информацията, събрана чрез „лавината“. При устната форма всеки участник (обикновено в предварително уточнена последователност) дава мнението си по въпроса/проблема, като може да се постави изискване да не се повтарят вече казани неща.
Съчинения. Много често думите асоциации от мозъчната атака се използват като основа за различни писмени и/или устни съчинения. Например съчинения по опорни думи – те се свързват в текст последователно, в реда, в който са „излезли“ и са записани при мозъчната атака, през една дума или чрез свободно комбиниране на отделните думи.
Метод на сюжетните линии. Подходящ е за писане на ученически съчинения. Определя се темата на съчинението, после се решават сюжетните линии, действащите лица, мястото и времето на събитието. Следва мозъчна атака в рамките на 1–2 минути по всяка сюжетна линия. Думите, записани при мозъчната атака, се свързват в изречения. Един от учениците записва последователно предлаганите текстове.
Свободен текст. Първоначално този метод е използван в педагогиката от Селестен Френе. В началото на всеки ден той карал учениците да разказват какво интересно им се е случило във времето, когато не са били на училище – от предходния ден до момента. След това те избирали една от историите и създавали нов вариант по нея. По-късно този метод търпи промени – всеки пишел по история, която му харесва; само отделни ученици пишели свободен текст по обща идея, а други – по собствена идея. При съвременния вариант свободните текстове са творчески съчинения по избрана от учениците или зададена от учителя тема.