Предизвикателствата пред съвременното общество в динамичния глобализиращ се свят и пред образователната система, в частност, изправят днешния учител пред нелеката задача да търси ефективни и нестандартни решения, гъвкави и креативни структури, устойчиви и адекватни модели на взаимодействие за успешна реализация на най-важната инвестиция в бъдещето – личността на детето, неговия уникален потенциал и неповторима индивидуалност. Съвременният български учител има нелеката задача да дефинира подхода към всеки ученик, съобразно със способностите му, да стимулира у учещия познавателна мотивация, да гарантира пълноценното му развитие, да го подкрепя в усилията му да си изгради адекватни модели на поведение спрямо връстници и възрастни, да реализира успешната социализация на всеки ученик във все по-динамичната обществена среда. Ефективността на обучението зависи от много фактори, един от които е ангажираността на ученика в свързани с обучението действия. Традиционната образователна практика е основана на предпоставката, че знанието е нещо, което може да бъде пре(по)дадено непосредствено от учителя на учениците. Пасивната, ориентираната към четенето и писането педагогика с традиционно съдържание и организация се приема като норма. На теория се поощрява „участващото” и диалогово (интерактивно), съсредоточено върху ученика и резултата обучение, но тези практики не се срещат често в действителността.Ефективността на обучението зависи от много фактори, един от които е ангажираността на ученика в учебния процес, активността в обучението. Традиционната образователна парадигма все повече отстъпва пред конструктивизма като образователна философия и конструктивисткия подход в обучението. В статията е направен кратък теоретичен преглед на определящи мнения за конструктивизма, разгледана е същността на обучението в интерактивен режим. Очертани са принципи на организацията на интерактивното обучение, негови положителни страни, проблеми и очаквания от използването му в педагогическата практика.
Конструктивизмът
Конструктивизмът се отличава от традиционната представа, че знанието съществува независимо от индивида, че човекът е tabula rasa. Конструктивизмът е образователна философия, основана на предпоставката, че човек активно конструира свое собствено разбиране или знание чрез взаимодействие на това, което вече знае и в което вярва, и идеи, събития и дейности,с които влиза в контакт. На базата на неговия опит той изгражда собствено разбиране за света, в който живее – избира и преобразува информация, строи хипотези и взема решения, основавайки се на когнитивни структури, които осигуряват значение и организация на опита. Ученето е процес на приспособяване на нашите ментални модели към новия опит. Няколко определящи мнения:
- Жан Пиаже. Познавателното развитие е резултат от действия с елементите на обкръжаващата среда и интерактивното обучение има за резултат асимилацията и акомодацията към стимулите. Детето учи чрез активно изследване и взаимодействие.
- Мартин Валке. Обучението не е спортно състезание, в което учениците са зрители. Те не трябва само да стоят в клас, да слушат учителя, да запомнят неговите думи и да отговарят на въпросите му. Те трябва да дискутират това, което изучават, да го свързват със своя личен опит, да го прилагат във всекидневието си. Правейки това, те изучават част от себе си.
- Роберт Гласер. Методологията на интерактивното обучение е свързана с това, да научим детето да мисли в пределите на контекста за предмета. Обучението трябва да е опитно и контекстуално релевантно. Тогава то може да увеличи възможностите на детето да усвоява и съхранява информация в пределите на контекстната структура.
- Хауърд Гарднър. Създава теория за интерактивното обучение на базата на своята теория за множествените интелигентности. Обучението трябва да изследва реални материали в контекст, богат с възможности за стимулиране на ученето.
Конструктивисткият подход дава по-висока степен на интеграция и разбиране, той е по-адекватен на практика. При него цел на обучението е не само да се предаде информация, но също и да се преобразуват учениците от пасивни получатели на чужди знания в активни конструктори на тяхното собствено и на чуждото знание.