В съвременния глобализиран свят животът ни е немислим без съприкосновението ни с чужди култури и езици. В последните 10 години, в които България е член на Европейския съюз, все повече се налага преосмислянето на политиките ни по отношение на изучаването на чужди езици и култури в средното училище. Свидетели сме на засиления интерес от страна на родители и ученици за изучаването на повече от един чужд език и никой не подлага на съмнение необходимостта от систематичното и целенасочено обучение в тази област. Това е продиктувано не толкова от чисто лингвистичен интерес, а по-скоро от необходимостта от умения за общуване между представителите на различни етноси и националности в глобалната общност, каквато е Европейският съюз.В статията е направен обзор на политиките на Европейския съюз по отношение на необходимостта от изучаване на чужди езици, обучение по гражданско образование и формиране на междукултурни компетентности чрез изучаване на чужди езици. Разгледан е въпросът как тези политики за мултикултурализъм и многоезичие намират място в националните стратегии и учебни програми в средното училище.
Езикови политики в Европейския съюз – многоезичие
Засиленият интерес към изучаване на английски език като лингва франка за комуникация с представители на всички европейски държави е общоизвестен факт, но също така засиленият миграционен поток и изучаване на други езици, освен английския. Според справка на Евростат (Eurostat, 2016) около 18 милиона ученици в Европейския съюз от прогимназиалния етап изучават чужд език през 2014 година, което е около 98,6% от всички ученици, като английският е изучаван от около 17 милиона (97,3%), а на следващите позиции са съответно френски (33,7%), немски (23,1%) и испански (13,1%). Общо около 11 милиона от европейските ученици са изучавали два или повече чужди езика, което представлява около 59,9%. В България по същото време според проучването английски език е изучаван от 82,7% от учениците, следван от руски (17,9%), а общият брой на учениците, изучаващи два и повече езика, е 17%, което поставя страната ни на едно от последните места по този критерий.
Изучаването на чужди езици е наложително с цел по-добри условия на трудовия пазар и поради политиката на свободно движение на хора и стоки в рамките на Евросъюза.
В Резолюция относно европейската стратегия за многоезичието (European Council, 2008) Съветът на Европа признава многоезичието за преимущество за Европа и обща отговорност; смята, че езиковото и културното многообразие са неразделна част от европейската идентичност, едновременно споделено наследство, богатство, предизвикателство и предимство за Европа; приканва държавите членки да насърчават многоезичието и да засилят изучаването на чужди езици през целия живот, като се стремят от най-ранна възраст и по време на цялото обучение в периода на общото, професионалното и висшето образование да осигуряват на младите хора широк избор и качествено преподаване на езици и култури, който да им позволи да овладеят поне два чужди езика, което е фактор за интеграция в общество, основано на знанието.
Владеенето на поне два чужди езика се смята за едно от основните умения, а чуждоезиковите умения представляват предпоставка за мобилността на работната сила и допринасят за конкурентоспособността на икономиката на Европейския съюз. В този смисъл, преподаването на чужд език, какъвто е английският за България и българското училище, е сред основните приоритети според Съвета на Европа. Ведно с това сериозно внимание се обръща и на владеенето на чуждия език като средство за изучаване и разбиране на културите в Европа, създаване на междукултурни мостове и изграждане на европейска идентичност.
В същия документ се говори и за важността на усвояването на основни езикови умения чрез насърчаване на езиковото многообразие и междукултурния диалог, както и на езиковите технологии с цел сътрудничество между държавите членки, обмен на културни произведения, разпространяване на идеи и знания. Освен това Съветът на Европа обръща специално внимание на същността на езика като средство не само за комуникация, а и за обучение. Езикът, от една страна, е предмет за изучаване (езиците в образованието), а, от друга, е и средство за обучение (езиците за образование).
В контекста на средното образование, изучаването на чужд език изпълнява същите роли. От една страна, той е предмет за овладяване в учебната програма със собствени изисквания за минимум лингвистични знания, които да бъдат усвоени в края на една или друга образователна степен. От друга страна, в същите учебни програми е дефиниран тематичният обхват на предмета „Чужд език“, като се дава и препоръка за междупредметни връзки и се посочва, че изучаването на езика не е самоцел, а чрез него се преподава и допълнително тематично обусловено съдържание (МОН, 2016).
С цел постигане на по-добри резултати в сферата на обучението по езици и гражданско образование Европейската комисия е разработила и стратегия за работа по европейски проекти с акцент на обучението по езици. Факт са програмите, финансирани от Европейския съюз – Коменски, Еразъм, Леонардо, Грюндвиг, и влязлата в сила от 2014 г. Еразъм+ .
Част от програма „Еразъм+” е финансираната от Европейския съюз платформа eTwinning, която е и най-голямата европейска платформа за обучение и споделяне между училища, учители и ученици. Тя дава възможност за международни проекти и онлайн обучение в рамките на Европейския съюз и съседни страни. Чрез сътрудничеството на тази платформа се развиват езикови, дигитални и социални умения.