Педагогическа технология за овладяване на математически представи в предучилищна възраст чрез приложение на приказката

Представената в статията педагогическа технология по математика за деца от предучилищна възраст чрез приложение на приказния жанр е съобразена с възрастовите характеристики на децата от предучилищния период и критериалните изисквания на ДОС за предучилищно образование. Концептуалната обосновка акцентира върху мултифункционалното приложение на играта в образователния процес по математика и приложението на приказката. Педагогическата технология дава възможност да се интегрира учебното съдържание на ядрата на образователно направление „Математика”, както и между математиката и останалите образователни направления. Технологията е приложима и за деца от смесена разновъзрастова група.

Математическата подготовка в условията на детската градина е насочена към формиране на елементарни математически представи, съобразена е както с познавателното развитие на децата, така и с възрастовите възможности за осмисляне на основни математически отношения между обекти и явления в заобикалящата действителност. Ето защо фундаментална цел на образователно направление „Математика” за предучилищна степен е ориентиране на детето в математическата страна на действителността. Акцентира се върху стимулирането на интелектуално-познавателната активност и усъвършенстването на математическите представи на децата. Основно дидактично изискване е включване на детето в собствена дейност с математическа насоченост на практическа и игрово-познавателна основа. Учебното съдържание на ОН „Математика” се реализира чрез критериалните изисквания, фиксирани в пет ядра: количествени отношения, измерване, пространствени отношения, времеви отношения, равнинни фигури.
Обучението по математика в условията на детската градина се осъществява чрез мултифункционалното приложение на играта като подход, метод, похват, средство и предимно като форма на педагогическо взаимодействие. Играта като дейност има своето специфично значение за развитието на познавателната, социалната и емоционална сфера на детето. Тя е отражение и усвояване на действителността чрез собствената дейност на детето във въображаем план.
Може ли приказката да се използва в ситуациите по математика за реализиране на образователните задачи и постигане на очакваните резултати? Тя се характеризира с динамика на действието, с пъстър и невероятен свят на красивото и доброто.
Математика чрез приказки или приказки по математика? Разбира се, всяка една приказка може да бъде изразена и чрез езика на математиката. Така сложните математически термини и понятия стават разбираеми за децата. Именно чрез приказката децата опознават достъпно математическата страна на действителността – свойства на обектите, класификационни групи, алгоритмични поредици и бройни системи, преобразувания на геометричните форми и фигури, възприемане и измерване на величините и времевите отношения, ориентиране в пространствените отношения между обектите. Чрез приложението на приказките в образователния процес по математика в условията на детската градина може да се преодолее противоречието между абстрактността на математиката като наука и конкретността и образността на детското мислене.
„Имало едно време…” , „Някога, много отдавна…”, „Преди много години…”. Така започват приказките. Всяко дете очаква да разбере какво се случва с героите и дали отново доброто ще възтържествува. Червената шапчица, Пепеляшка, Снежанка, Бел и звярът, трите прасенца, медената питка, лисицата, вълкът, мечката и още много други са герои, които всеки от нас познава от детството. Приказката е тази, която стимулира познавателното пространство в развитието на детето, емоционалната сфера и по-конкретно емпатията, ориентира го в социалния свят. Слушайки приказката за Снежанка, Пепеляшка, Червената шапчица, за грозното патенце или друг герой, чувствата на детето градират.
Психологическите изисквания за реализиране на формите на педагогическото взаимодействие в образователния процес по математика са съобразно със стимулиране на мотивацията на детето за участие в ситуацията, обобщеност на знанията, даване на алгоритъм за действие и вербализиране на действията за овладяване на математическа реч. В педагогически аспект обучението по математика изисква включване на детето в собствена предметна дейност, поставянето му в позиция на изследовател, а също така проблемност и емоционалност при подаване на познавателния материал, индивидуален и диференциран подход в процеса на обучение.
Възможност за реализиране на познавателното съдържание по математика чрез мултиплицирането на играта като форма на педагогическо взаимодействие, метод и похват върху примера на приложението на приказката предлагат учебните помагала „Приятели с цифрите” за деца от 3 до 7 години. Познавателната активност на детето се стимулира предимно чрез практически и игрови дейности, съобразно с приложението на приказния жанр. Чрез тях детето по достъпен и атрактивен начин се пренася в математическия свят на отношенията, формите и величините в заобикалящата го действителност. Всяка цифра е кодирана в съдържанието на гатанка или стихче-римушка и е илюстрирана чрез графичен образ на познат обект от действителността.
При работата с приказките е необходимо да се спазват следните етапи: запознаване с приказката (слушане, разказване, беседа, гледане на илюстрации или видеозаписи); обратна връзка от децата (преразказ, настолен театър, подвижни игри с персонажи от приказките); отражение на емоционалното отношение на детето към изучаваната приказка чрез изобразителни дейности – рисуване, апликиране, изработване на декори; подготовка за самостоятелно разиграване на сюжета (игра-драматизация). Тези етапи може умело да бъдат включени в методическата последователност на ситуацията по математика, съобразно с практическото приложение на приказката.
На първия етап от ситуацията като основна форма на педагогическо взаимодействие децата се запознават с приказката чрез куклен етюд или театър на маса. След това вниманието им се насочва към разпознаване на приказката и по-конкретно кои и колко са героите и времето на събитието. Дава се възможност да проиграят определен сюжетен момент от приказката чрез игра-драматизация. Детско жури избира кои деца ще изпълняват ролите на героите от приказката. Пресъздавайки конкретна роля, децата се упражняват в умения за вербално и невербално общуване. Тук преобладаващи са практико-изпробващите и игрово-преобразуващите методи и похвати.
На втория етап от педагогическата технология се реализира преходът от емпирично към рефлексивно равнище. Тук децата обозначават броя на героите в приказката с предметни заместители (напр. жетони, кубчета и др.), а след това и с графичните белези на числата (цифрите). Така детето се запознава с математическата страна на заобикалящата го действителност, като у него се изгражда и/или затвърдява съответната представа за число, времеви еталони, геометрични фигури, пространствени отношения. Осъществява се преход от нагледно-действена към нагледно-образна форма на мислене, която е в основата на изграждането на представата като нов психичен конструкт.
На третия етап от педагогическото взаимодействие децата работят самостоятелно с работните картони. Дидактичните упражнения конкретизират, обобщават и затвърдяват математическите знания и умения на детето. Психомоторните упражнения с пръсти и ръце стимулират развитието на зрително-моторната координация око – ръка.
Така заедно с познати герои от любими приказки детето не само опознава математическата страна на действителността, но и проектира своите знания и умения в други познавателни ситуации.