Функционален модел за превенция на употребата на наркотични вещества сред деца и младежи

Тревожната тенденция на нарастване на употребата на наркотични вещества и снижаване на възрастовата граница на зависимост налага провеждането на целенасочена образователна политика и превантивна дейност сред децата и младежите. Особено важно в този процес е активното взаимодействие между педагогическите специалисти, родителите и най-близкото обкръжение на подрастващите. В статията е описан функционален модел на взаимодействието за превенция на употребата на наркотични вещества сред младите хора.

Едно от най-значимите предизвикателства към съвременното общество е нарастващата употреба на наркотични вещества от деца и младежи. Според статистически данни на ГУ „Митници” България се класира на първо място в Европа по заловени на границата ни количества хероин. За периода от 1 април 2015 г. до 1 септември 2017 г. са иззети 1303 кг хероин. Ежедневно у нас между 30 и 70 млади хора се пристрастяват към употребата на наркотици. Наблюдава се и тревожно снижаване на средната възрастова граница при деца и младежи с наркоманно поведение на 9 години.
Посочените данни дават сериозни основания за провеждане на целенасочена образователна политика за превенция на употребата на наркотични вещества сред подрастващите и ангажиране на широката общественост с проблема. Особено важно значение в това отношение придобива отговорното и ефективно взаимодействие между педагогическите специалисти и семейството. Необходимо е то да бъде изградено върху стабилна теоретико-приложна основа. В теоретичен план по-прецизното изследване на функциите на взаимодействието между педагозите и родителите на деца, при които съществува риск от употреба на наркотични вещества, ще спомогне за повишаване на неговата ефективност. В приложен план разкриването на педагогическото взаимодействие в процеса на превантивната дейност ще спомогне за формиране на необходимите умения за успешно сътрудничество между всички заинтересовани.
Издигането на по-високо качествено равнище на педагогическия процес в превантивната дейност предполага следния функционален модел.
1. Информационно-анализираща функция
Тя има изключително важно значение за нормалната съвместна дейност на педагогическите специалисти и родителите. Според Н. Чакъров (Чакъров, 1980: 156) степента на организираност и вътрешна споеност на системата зависи от процента на усвояване и преработване на информацията, изпращана от противоположните страни на взаимодействието. „При нулева степен на усвояване на изпращаната информация системата не функционира, връзката между основните й членове престава да съществува, нейната структура се разрушава. При стопроцентово усвояване на информацията и от двете страни системата е максимално споена и здрава”.
В превантивната дейност на педагозите и родителите е недостатъчно да протича само и единствено обмен на информация. Особено важно е информационните процеси да се насочват към изграждането на обща база от данни, идеи и стратегии на взаимодействие. Този своеобразен информационен фонд съдейства за ранна диагностика на състоянието на младите хора, склонни към употреба на наркотични вещества. Своевременното взаимно информиране на субектите на взаимодействието допринася съществено за повишаване на равнището на превантивната дейност.
2. Субординационна функция
Интегрирайки в определена последователност функциите на отделните участници в превантивната дейност, функционалната субординация съдейства за оптималното им съчетаване в педагогическото пространство. Съществено значение за реализацията на субординационната функция има доминирането на функционалната активност на всеки от участниците – в определено време и на определено място. Естествено, в условията на семейството преобладава семейното възпитание. В учебното заведение доминира функционалната активност на педагогическите специалисти.
Субординационната функция регулира и процесите, свързани с постепенното отделяне на детето през второто десетилетие от живота му от семейството. В този период семейното възпитание „отстъпва” пред все по-нарастващата роля на други фактори – училищна среда, приятелски кръг, обединения по интереси и др.
3. Координационна функция
Тя включва сложен комплекс от взаимосвързани и взаимообусловени дейности: проучване, планиране, прогнозиране, организиране, реализиране, отчитане на изпълнението и оценяване на резултатите.
В зависимост от функционалната характеристика на взаимодействащите участници в превантивната работа се разграничават хоризонтална и вертикална координация.
Хоризонталната координация се проявява при взаимодействието между участниците в педагогическия процес, които заемат една и съща позиция в неговата йерархия. Този вид координация има важно значение за успеха на превантивната дейност при общуването между самите деца, между техните родители и възпитатели.
Вертикалната координация намира широко приложение в процеса на педагогическото взаимодействие между участници, които са на различни позиции в организационната или възрастовата йерархична структура. Такава е координацията между деца и родители, между деца и педагози.
Координационната функция на взаимодействието между педагозите и родителите се осъществява в две основни форми: програмно-целева и консултативна.
Програмно-целевата форма на координация се обуславя от обективните тенденции в развитието на обществените отношения. Тя изисква в превантивната дейност да се интегрират усилията на педагогическите фактори (училище, семейство и др.) въпреки някои различия и несъгласия между тях.
Консултативната форма на координация изисква да се съгласуват различни факти, събития, подходи, анализи в превантивната дейност на педагозите и родителите. В този смисъл, важно значение има ранното разпознаване на началните етапи на наркоманното поведение при учениците. За това е необходимо родителите много добре да познават характеристиката на отделните етапи при зависимите от наркотици млади хора.
4. Регулативна функция
Тя си поставя за цел да противодейства на негативните прояви, свързани с наркоманното поведение у децата и младежите. Оптимизирането на педагогическия процес в превантивната работа е свързано с реализацията на две регулативни функции: компенсационно-неутрализираща и корекционно-преобразуваща.
Компенсационно-неутрализиращата функция е насочена към преодоляване на пропуските и недостатъците в съвместната дейност на педагозите и родителите.
Корекционно-преобразуващата функция оказва коригиращо влияние върху склонността на някои деца и младежи към употреба на наркотични вещества, като ги пренасочва към други, положителни интереси, стремежи и занимания.
5. Конструктивна функция
Тя е творческа функция на взаимодействието педагози – родители, която се свързва с програмирането, проектирането, предвиждането и прогнозирането в съвместната им дейност за превенция на социалните отклонения у децата.
Стратегията, тактиката и перспективата на превантивната работа с подрастващите по отношение на конструктивната функция насочват професионалните умения на педагога към изучаване на количествените и качествените изменения в детската психика. Тези умения на педагозите майстори при взаимодействията им с родителите са систематизирани от Н. В. Кузмина (Кузмина, 1977: 215):

• умения да различават в постъпките на учениците същественото и случайното, следствието и причината. Това се свързва с пълноценното им взаимодействие с родителите;
• умения системно да наблюдават положителните качества на учениците си и да подпомагат родителите им да ги укрепват;
• умения да наблюдават и следят най-съществените признаци на семейните взаимоотношения. Анализът им по тези признаци позволява на педагога да вземе правилно решение за стратегията на работата със семейството.

Ефективното изграждане на педагогическата система училище – семейство изисква на родителите да се дава подробна информация относно:

• многообразието на видовете наркотични вещества и начина, по който те въздействат върху личността на детето;
• етапите на формиране на зависимост от употребата на наркотици;
• разпознаването на наркоманно поведение у децата.

В заключение, от изграждането на описания функционален модел може да се очаква реализирането на една позитивна прогноза, а именно: функционалната интеграция между педагогическите специалисти и родителите води към намаляване на рисковете и повишаване на ефективността от тяхната съвместна дейност за превенция на употребата на наркотични вещества сред подрастващите.

---