Категорията компетентност навлезе широко в педагогическата теория и практика. За компетентности се говори в стандартите по учебни предмети, предназначени за учениците. Подобно нещо се случва и с дефинирането на функциите на учителя в Наредба № 12 от 01.09.2016 г., която регламентира статута и професионалното развитие на учителите и другите педагогически специалисти. В Наредбата се описват следните професионални функции за длъжността „учител”:В статията се разглеждат нормативните, теоретичните и практико-приложните измерения на професионалната компетентност на началния учител. Компетентността на началния учител се извежда от неговите функции и спецификата на съответната училищна възраст. Подчертава се значението и на личностните характеристики за придобиване на квалификацията „начален учител”.
- планиране на образователния процес или на дейностите, свързани с него, в съответствие с индивидуалните, възрастовите, специалните образователни потребности и възможности на учениците;
- организиране и провеждане на образователния процес, използване на ефективни методи на обучение, на информационните и комуникационни технологии;
- оценяване на напредъка на учениците според усвояването на предвидените компетентности;
- сътрудничество и участие в екипи за подкрепа на личностното развитие на учениците;
- контролиране, насърчаване и отчитане на участието на учениците в образователния процес;
- отговорност за живота и здравето на учениците по време на образователния процес и свързаните с него дейности;
- участие в националното външно оценяване;
- участие в оценяването и избор на подходящи учебни помагала, учебници.
Схематично представените функции на учителя разкриват същността на неговата професионална дейност. Тя обхваща всички основни елементи: планиране, реализиране с помощта на подбрани средства, взаимодействие с учениците, оценяване на процеса и резултата от обучението, възпитанието и образованието. Същевременно учителят носи отговорност за здравето и живота на учениците.
В тази дейностна рамка би трябвало да се разсъждава за професионалните компетентности на началния учител. Макар че се употребява твърде често, категорията „компетентност” е трудно определима. Без съмнение тя е свързана с изискванията в учебните програми по предмети, залегнали в учебния план 1.–4. клас. В публикуваните проекти се използват категории като „методическа свобода при подбора на методи и средства за постигане на очакваните резултати”, „формиране на знания, умения и отношения”, „знания за строежа на езика, за езиковите и речевите единици“, „познавателни интереси и творчески способности”. Тези понятия се явяват ключови за дефинирането на професионалните компетентности на учителя.
Професионалната компетентност на учителите винаги е била от изключително социално значение. Най-добрите представители на човечеството винаги са ценили труда на учителя, смятали са неговата роля за твърде почетна и значителна. К. Ушински определя учителя като социален модератор, възпитател: „Възпитателят, който стои на равнището на съвременното възпитание, се чувства като жив, деятелен член на велик организъм, който се бори с невежеството и с пороците на човечеството, като посредник между всичко, което е било благородно и високо в миналата история на хората и новото поколение, като пазител на светите завети на хората, които са се борили за истината и за благото. Той чувства себе си като живо звено между миналото и бъдещето… неговото дело, скромно по външност, е едно от най-великите дела в историята…“ (Ушинский, 1939: 244).
Учителят изпълнява твърде отговорни и елитарни задължения. „Да обучаваш и възпитаваш е огромна радост и чест. Ние се гордеем, че това почетно дело е поверено на нас – народните учители… Да възпитаваш хората за светлия, яркия живот е велико щастие за учителя, гражданин на нашата родина“ (Ушинский, 1939: 244). В тези думи се отчита социалното значение на учителската професия. Учителят осъществява обучението и възпитанието на младото поколение. За ролята на учителя в учебно-възпитателната работа свидетелства преди всичко обстоятелството, че именно от неговата подготовка, от присъщите му качества зависят нивото на постигнатите резултати от учениците, техният мироглед и социалното им поведение. Личността на педагога е най-важният фактор за педагогическото влияние върху подрастващите поколения и затова с пълна яснота говори К. Ушински: „детето се възпитава, развива се умствено и нравствено само под прякото влияние на човешката личност и с никакви форми, с никаква дисциплина, с никакви устави и програми за знанията не е възможно да се замени изкуствено влиянието на човешката личност. Това е плодородният лъч на слънцето над младата душа, който с нищо не може да се замени“ (Ушинский, 1939: 244).