Анкетното проучване изисква от педагогическите специалисти да посочат своя професионален и социално-демографски статус, като им дава възможност да изкажат своето мнение и да изразят отношението си към учителската професия. Изследването предполага и събиране на данни за това, какви са позициите на педагогическите специалисти относно възможните фактори, които влияят върху професионалните и социално-демографските характеристики; какви са нагласите им за практикуване на професията „учител”, какви трудности срещат в педагогическата си практика, какви препоръки може да направят, за да бъде мотивираща за тях средата, в която работят.Настоящото анкетно проучване е реализирано по договор между Министерството на образованието и науката и СУ „Св. Климент Охридски” от изследователски екип от Департамента за информация и усъвършенстване на учители, Философския факултет и Факултета по педагогика на Софийския университет в изпълнение на Националната стратегия за развитие на педагогическите кадри (2014–2020 година) и на Националната квалификационна програма за 2017 година на МОН. С анкетирането се цели да се установят професионални и социално-демографски характеристики на педагогическите специалисти в различни видове училища и детски градини и да се анализират техните взаимоотношения. Очакванията са да се определят представите, нагласите и оценките на педагогическите специалисти за същността на професионалната им дейност, както и готовността им за включване в професионалната дейност в съответствие със социално-демографските характеристики. В публикацията са анализирани резултатите от проведеното изследване и са направени основни обобщения и изводи относно професионалните и социално-демографските характеристики на педагогическите специалисти.
В проучването са включени общо 5170 педагогически специалисти от българските училища и детски градини. Представилността на проведеното анкетно проучване се гарантира от методологията на изследването и разпределението на педагогическите специалисти по регионален принцип – във всички региони на страната, като се изследват лица от голям град, малък град и село.
Анкетната карта съдържа 26 въпроса (Приложение), от които 22 със структуриран отговор и 4 със свободен отговор. От въпросите със структуриран отговор 18 изискват само един отговор, а останалите 4 допускат повече възможности. В 5 въпроса се дава опция за друг отговор, извън посочените, а един от въпросите изисква да се обоснове отговорът.
Въпросите в анкетата може да се разпределят в две основни групи: 1) въпроси, с които се цели да се установят професионалният и социално-демографският статус на педагогическите специалисти; 2) въпроси, чрез които анкетираните може да изразят мнение за проблеми и възможности, както и да се определи отношението им към учителската професия.
Първата група въпроси може да се обособи като т.нар. паспортен блок въпроси, свързани с предварителната подготовка във висше училище, професионалната реализация и продължаващата квалификация, както и със социално-демографски маркери – възраст, пол, месторабота, местожителство.
Във втората група въпроси може да се откроят два тематични блока (А и Б), във връзка със системата от емпирични индикатори, формулирани в методологията на изследването. Обособяването на тези съдържателни области позволява да се операционализират изследователските тези, улеснява анализа на отговорите, дадени от анкетираните.
Тематичният блок А (от втората група) обхваща въпроси, свързани с оценяване на професионалното равнище и на образователната среда, на институциите, които съдействат за подобряване на условията на работа, както и с идентифициране на затруднения при изпълнение на професионални дейности и на пречещи на работата фактори.
С тематичния блок Б (от втората група) се цели да се установи готовността на педагогическите специалисти за включване в обучения, от които се нуждаят за усъвършенстване на професионалните компетентности, да се разкрият възможности за реализиране на професионални дейности и фактори, влияещи положително върху качествени промени, както и начини за усъвършенстване на стила на преподаване и осъществяване на мисията на учителя.
В следващия анализ на резултатите от анкетното проучване получените данни са представени и таблично и графично, като номерацията на диаграмите в публикацията съответства на тази на въпросите в анкетната карта.
Данните от паспортния блок въпроси (от № 1 до № 6, № 9 и от № 13 до № 20) позволяват да се установи професионалното и социално-демографското състояние на педагогическите специалисти от училищата и от детските градини.
Резултатите за предварителната подготовка във висши училища на педагогическите специалисти се представят чрез отговорите на въпроси № 4, № 5 и № 6.
Данните за образователно-квалификационната степен (въпрос № 4) и образователната структура на анкетираните (вж. табл. 1 и диагр. 4) показват високото образование, по което българските учители се нареждат в световните класации по този показател и още веднъж потвърждават трайната тенденция за българското образование. Най-много учители притежават степен „магистър” – 73%, следвани от тези със степен „бакалавър” – 21%, и само 5% имат по-ниско образование – „професионален бакалавър”. Част от анкетираните учители притежават образователно-квалификационна степен „доктор”, а незначителна част са тези със средно образование. Според придобитата образователно-квалификационна степен (ОКС) учителите се разпределят, както следва:
Таблица 1.
| Образователно-квалификационна степен (ОКС) | Брой анкетирани (%) |
| Професионален бакалавър | 5% |
| Бакалавър | 21% |
| Магистър | 73% |
| Друго: – доктор – средно образование |
0.4% |
Диаграма 4